Страхът е съвсем естествено нещо. Страх ни е да излезем навън от зоната на комфорта си.

Направете стъпка назад, погледнете на живота си и осъзнайте, че еднообразието не е риск, а сигурен начин да тъпчете на едно място, без да растете и да се развивате.

Да живеем само в комфорт, означава да умрем и сърцето ни да спре да бие.

Всеки от нас има определени възможности, но малко ги забелязват и използват за достигане на целите си.

Всяка възможност е тласък към промяна. Време да се започне да се живее един пълноценен живот, време човек да се пребори със страховете, съмненията и неуспехите си.

Рискувайте. Не е нужно да разглеждате риска като съмнителен вариант или безотговорен избор. Да рискуваш, означава да вземеш живота си в свои ръце.

Този начин действа не само на разсада , но и на цветята.

Като се започне от края на февруари на всеки две седмици растенията се поливат с разтвор на бира.

Резултата е невероятен. Цветята стават ярки, сочни, растат все едно са на дрожди.

Пробвайте само с някои от тях и ако ви хареса действайте.

Компанията Elon Musk SpaceX  е измислила нов начин да печели пари от космически полети.

Сега всеки може да изпрати пепелта на починал роднина в космоса само за 2500 долара.

Elysium Space предлага услугата за изпращане на кремирани останки в космоса на територията на Америка.

Капсулата съдържаща пепелта ще обикаля около Земята в продължение на две години, а след това ще навлезе в атмосферата и ще изгорят като „падаща звезда“.

Бизнесът има за цел да „промени визията за смъртта от под земята към небето“.

Всеки клиент, който се регистрира ще получи комплект, съдържащ специална колекция капсула за кремиране останките на любимия човек. След това, самата фирма ще изпрати капсулата на борда на ракетата.

Семейство и приятели могат да наблюдават изтеглянето на капсулата в космоса с помощта на Apple IOS или Google Android приложения.

До този момент в компанията има зарегистрирани 100 участника.

Богослужението бе свършило и хората започнаха да излизат от църквата. Пламен и Михаил се облегнаха на оградата.

– Не се чувствам много насърчен от днешната служба днес, – каза Пламен. – А ти?

– И аз съм в същото положение, – добави Михаил.

На Надежда ѝ стана неприятно, когато чу неволно тези думи.

„Като се замисля – каза си Надежда – и аз понякога съм правела подобни коментари, а сега съдя хората за същото“.

Тя седна на близката пейка и се замисли:

„Когато отиваме на църква, какво си мислим? Днес какво ли ще ми донесе неделното богослужение? Но аз конкретно с какво съм допринесла за това общо служение? Трябва да спрем да пилеем енергията си в оплаквания и да се опитаме да служим на другите“.

При Надежда дойде жена, чиято дъщеря бе в болницата. Тя сподели с нея:

– Представяш ли си, тя е още малка, а е разказала за Исус на жената в съседното легло. След това се помолили двете и тази жена приела Исус Христос за свой Господ и Спасител.

След това жената разказа на Надежда и други преживявания като това. Тя беше толкова въодушевена, че зарази Надежда и тя възкликна:

– Слава на Господа!

След като се разделиха, Надежда отново потъна в разсъжденията си:

„Колко често сме завладени от егоизма си, а трябва да работим за общото служение на църквата по много начини. Какво ни коства да похвалим някой за неговите усилия? Необходимо е по-често да се включваме като доброволци, да търсим хора, които се нуждаят от помощ и да им помагаме. Най-важното, да се молим за всички“.

Обнадеждена Надежда стана и бодро закрачи към дома си.