Един цар бил известен със своята мъдрост, но независимо от това неговия живот бил много неспокоен. Веднъж царят се обърнал към мъдреца известен в царството му.

– Помогни ми, много неща в този живот могат да ме нервират. Аз съм много податлив към страстите и това ме притеснява много.

Мъдрецът му отговорил:

– Знам какво ще ти помогне. Сложи си този пръстен, на него и изсечена фразата: „Това ще мине“. Когато се разгневиш или прекалено много пожелаеш нещо непозволено, погледни този надпис и той ще те отрезви. Така ще намериш спасение от страстите.

Минало време, царя последвал съвета на мъдреца и се успокоил. Но веднъж погледнал на пръстена, но не се успокоил, а още повече се ядосал.

Той измъкнал пръстена от пръста на ръката си и бил готов да го хвърли в езерото, но забелязал, че на вътрешната му страна имало също надпис.

Той го погледнал о прочел: „И това ще премине“.

Понякога в училище мнозина предполагат, че със синята част на гумата може да се изтрие написаното от писалка. Но тези, които многократно са пробвали това, знаят, че нищо не се получава, само на страницата на тетрадката остава зацапване или дупка.

Синята част на гумата не се използва така, както мнозина са си представяли  в училище.

Гумата е много полезна вещ и то не само за учениците. Гумите имат различни форми, цветове и размери. Но сега става дума за класическата гума, която се дели на червена и синя част.

Синята част на гумата служи да се изтрие рисунка или надпис направени с молив, на дебела хартия. Работата е там, че обикновената гума много зле се справя с това.

В двора на Харвардския университет е разположена статуята на Джон Харвард, която е направена от скулптора Даниел Френч.

На плоча под статуята има надпис: „Джон Харвард, основател, 1638 г“.

Студентите наричат тази скулптора „Статуя на тройна лъжа“.

В действителност, седналия човек не е Джон Харвард, а студентът Шърман Хор, който бил избран от Даниел Френч, защото той е пряк потомък на първия пуритан в Нова Англия и се е превърнал в модел за скулптора.

Джон Харвард не е основател на университета, а само спонсор. Той е дал библиотека си и половината от състояние си на Университета.

Освен това, Университетът е бил създаден две години по-рано от посочената дата.

През 1968 г. в Китай са пуснали пощенска марка със силует на държавата в червен цвят. Вътре в нея имало надпис: „Цялата страна – червена“.

Територията на Тайван, която Пекин смята и продължава да приема за част от Китай, поради недоглеждане на художника останала бяла.

Властите са успели да изземат селия тираж от тези марки, но няколко екземпляра попаднали в ръцете на колекционерите.

Сега те се смятат за едни от най-редките и скъпи марки в света.

За съдбата на художника Ван Вейшен дълго време нищо не било известно, но наскоро се разбрало, че той е жив и даже не е лежал в затвора.

Живееше един свещеник. Всички го наричаха Михаил.

Той беше прецизен и точен човек. Изпълняваше всичко, което бе необходимо и го правеше както трябва. Помагаше на хората с каквото можеше и се ползваше с добро име между тях.

Един ден чу, че наблизо са открили дискотека. За нея му казаха:

– Има интересна музика и там танцуват.

Това му се стори доста интересно и той си каза:

– Много ми се иска да надникна там, поне за малко. Какво толкова?

Но за да отиде там му бе необходимо подходящо облекло. Трябваше да подстриже и брадата.

Купи си дънки тук там скъсани по модата, фланелка с надпис на английски, който рекламираше някаква фирма и маратонки със светлинки.

Дойде заветната вечер. Михаил облече необичайните си дрехи, обу маратонките си и се погледна в огледалото. Остана доволен от вида си:

– Бил съм симпатичен …. ммм …не съм го забелязал до сега.

И се отправи към дискотеката.

Той крачеше бодро и беше в добро настроение. Изобщо не забеляза колата на кръстовището. Тя летеше право към него. Само след няколко секунди се намери под колелетата ѝ…..

Михаил дойде на себе си, но усети, че вече не е на земята. Край него цареше тъмнина.

Той извика високо:

– Господи,  за теб отдадох цели си живот. Не пропусках молитва. Постих. Защо съм тук?

Тогава получи следния отговор:

– Извинявай, но не те познавам.

Михаил се разтрепера:

– Защо Господ не ме позна? Толкова бързо ли съм се променил?

Той знаеше, че ако тръгне по друг път, отмине страдащите, очакващи неговото внимание и грижи, тогава ще се окаже в същия огън, приготвен за дявола и ангелите му……..

Изведнъж Михаил се размърда. През прозорецът бе нахлула светлина. Беше се съмнало. Той разбра, че всичко това е било само сън.

Михаил вдигна ръцете си нагоре и каза:

– Благодаря ти, Господи, за безценния урок. Във всичките си пътища ще признавам само Теб и с Твоя помощ ще оправя пътеките си.