В едно село през 1890 г. живяла бедна, но богобоязлива вдовица. Тя дължала на някого 20 гулдена. Срещу този дълг искали да конфискуват кравата, единствения източник на препитание  за вдовицата и децата й.
Когато не намерила помощ и милост у хорта, тя уповала на Бога и в молитва Го помолила да й помогне.
Докато се молела, дотичал малкият й син и й подал две монети, които той бил изкопал от земята, докато си играел. Когато покопали още малко изровили 10 добре запазени златни старинни монети, холандска и немска изработка.
Този дар им бил изпратен от Бога в последната минута. Той не само запазил кравата им, но ги избавил от трудното им материално положение.
Господ никога не остава в нужда хора, които уповават на Него.
Без Господа не само град и дом за човека, но и гнездо за гургулица не се построява.
Да уповаваш, означава да вярваш и очакваш с надежда Бога да ти помогне, без да се смущаваш.

Диди се бореше за живота си. Лекарите очакваха броя на кръвните клетки да стане почти нула и едва тогава щяха да преминат към химиотерапия.

Слаба измъчена жена непрекъснато питаше и се интересуваше за дъщеря си, но медиците избягваха да й дават празни надежди. Увещаваха я, че тук са най-добрите специалисти и те правят всичко възможно, за да я спасят.

Меги нежно прегърна приятелката си и каза:

– Не трябва да спираме да вярваме, че Бог е с нас в цялата тая каша.

– Опитвам се, Меги, но в някои дни ми е много трудно. Тогава си мисля, че Бог се е заел с решаването на по-важни проблеми, че обръща внимание на по-важни хора или че съм допуснала грешка заради, която ме наказва, …….

Жената наведе глава. Сълзите, които напираха в очите й изведнъж бликнаха. Меги я прегърна и я насърчи да изкаже мъката си.

– Дори не знам за какво да се моля вече, – хлипаше жената. – Когато влязох в чакалнята видях толкова много бащи и майки, които очакват отново да се смеят и живеят. Всички сме притаили дъх в очакване на чудото. И се чувствам егоистка. Моля се Бог да излекува детето ми, старая се да привлека вниманието Му. Иска ми се поне да ми покаже какво да направя …. Всички тези родители се молят за спасението на децата си …… Не разбирам, толкова ли е трудно това?    Защо трябва да е Диди? Тя е толкова малка, нежна и красива. На никого не е направила нищо лошо. А има хора, които са наранявали, ….. и въпреки това са здрави, докато моята Диди….

Дълго сдържания гняв и отчаяния връхлетяха като лавина.

Меги не каза нищо. Тя придържеше приятелката си и й подаваше хартиени кърпички.

Понякога мълчанието казва много повече, а самото присъствие дава утеха……

За своето обръщане към Христос, Чарлз Спържан разказва:
„Бог благоволи да ме доведе още в ранната ми възраст до знанието за моята греховност. Живеех без надежда, утеха и радост. Бях в депресия, шест месеца се молих усилено, но не е получих отговор. Бях готов да посещавам богослуженията, само да намеря път за спасение. Бях готов на всичко, за да получа от Бога прощение на греховете си.
Веднъж се изви силна снежна буря, не можех да вървя по-нататък. Трябваше да спра някъде. Спирането ми се оказа голямо благословение за мен.
Видях двор, в който имаше малка църква. Влязох в нея. Там скоро почна богослужение. Пасторът го нямаше, но отпред излезе възрастен човек. Той отвори Библията и прочете:
– Погледнете към мен и ще бъдете спасени от всички земни краища.
Старецът насочи погледа си към мен, сякаш знаеше вътрешното ми състояние и каза:
– Млади човече, ти си нещастен!
Да аз наистина бях нещастен.
– Вие няма да постигнете щастие, докато не вдигнете поглед нагоре към Исус Христос! – вдигна ръце и продължи, – Погледнете! Погледнете! Спасението се състои в това, да погледнеш с вяра в Христа!
В този момент аз разбрах пътя на спасението. Радост изпълни сърцето ми. Не помня останалите думи на проповедника, тъй като бях обхванат от тази истина.
За своето спасение бях готов да извърша редица неща, само и само да го получа. А когато чух думите от Писанието „Погледни!“, това прозвуча толкова сладко за мен. С цялото си сърце погледнах към Господ Исус Христос и бях спасен.“
„И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот“.

На запад в китайските ресторанти на хората често се предлага в края на вечерята „печено с предсказания“.
Посетителите с нетърпение разчупват печеното във вид на полумесец, нетърпеливи да разберат какво ще им предложи съдбата по-нататък. Посланието, което е скрито вътре, понякога се оказва „пророческо“.
Такъв вид прогнози имат оптимистичен характер и се състоят от китайски поговорки, вдъхновяващ цитат или най-често са писани от творчески писатели на текстове за късметчета.
Работата на съчинителят на „предсказанията“ се състои в следното. В едно кратко послание, да даде надежда и да въодушеви този, който го чете. На пръв поглед , тази професия може да изглежда интересна и завладяваща, но скоро става скучна и еднообразна.
Творчеството е от ключево значение, както книга със вдъхновяващи цитати.

Един християнин разказва как е открил нещо много важно в живота си.
Той често посещавал един възрастен свещеник, който никога не го пускал да си тръгне преди да се е помолил с него. Християнина бил изненадан от простотата на молитвата на този свещеник. Тя била като продължение на разговор, между двама близки приятели, който непрекъснато е водел с Исус Христос.
Когато се върнал у дома си, човекът разказал за това на жена си и двамата се помолили да имат такова близко приятелство, каквото имал свещеникът с Исус. От тогава този човек силно се привързал към Христос и Той станал постоянен негов спътник. Той споделял радостта на човека и се вълнувал от всичко, което правел. Разделял с него болките, надеждите и страховете му. Той присъствал, когато пациентите разказвали за болестите си на човека. Съветвал го , как да постъпи най-добре във всяка ситуация. Когато болния си отивал, човекът разговарял с Исус за болестта му.
В какво се заключава животът в Христос? Това не е скрита в живота святост, но винаги проявяващ се в конкретните ситуации по отношение на другите хора. Животът в Христос е не свършваща надежда, а без Него всичко опира до безнадежден край.
В Христос имаме всичко: пълно спасение в настоящия момент и съвършено изкупление на душите и телата при възкресението. Животът в Христос е триумф на всички бури. В Исус Христос се заключава съвършенството.
Във всички аспекти на Своята природа той излъчва неподправена красота. В Него са скрити всички добродетели: любов, мир, святост и чистота. В Христос човек достига поставената пред него цел и придобива нов образ, подобен на Бога.