Богат и благороден младеж, облякъл най-хубави си халат и отишъл при старците, които прекарвали свободното си време като наблюдавали звездите.

Виждайки пищно облечения в пъстър халат млад човек, един от старците решил да му покаже уважение и за това го сложил на най-доброто място.

Когато започнали да разговарят, старецът разбрал, че пред него стои невежа, който две свързани думи не може да каже. Речта на младежа била хаотична и объркана.

Скоро на старецът му дотегнало и казал на юношата:

– Твоят говор е безсмислен и празен. В думите ти няма дори малка частица истина. Трябва да се научиш да говориш умно и интересно. В речта си трябва да станеш толкова изкусен, колкото е моделът на твоя халат. По-добре смени дрехата си с някоя по-скромна, която съответства на оскъдния ти ум и несъвършените ти знания.

Малко преди да затвори магазинчето си Вера Иванова забеляза група наркомани, които се въртяха наоколо. През нея мина Симеон, който имаше гастроном отсреща и я предупреди:
– Внимавай теб дебнат. Чакат те, да излезеш с парите.

– Какво мога да направя? – смути се Вера. – В магазина ли да нощувам?

Симеон вдигна рамене и излезе от магазина ѝ.

Във Вера настъпи паника. Скоро бяха обрали пощальон, който пренасяше пенсиите.

Пред гастронома седеше просяк, но една сутрин бе намерен пребит. Говореше се усилено, че наркоманите са го убили, за да му вземат събраните му пари.

Вера прехвърли в ума си много варианти.  Мъжът ѝ не можеше да я срещне, защото беше на работа. Децата се бяха изженили и отдавна не живеех в града.

Вера започна да се моли:

– Господи, на тебе уповавам, няма кой друг да ми помогне…..помогни ми, ……

След това сложи парите във вътрешния си джоб и излезе през вратата. Странно, но наркоманите като я видяха се разбягаха на всички страни. И тя без никакви пречки се насочи към дома си.

Крачеше по тъмите улици и се ослушваше във всеки звук, който ѝ приличаше на стъпки. Понякога се обръщаше да види, дали някой не върви след нея.

На едно по-осветено място срещна бившата си съученичка Клавдия Симеонова. Тя беше с мъжа си. Явно се връщаха от гости. Вера ги поздрави. След 20 минути, влезе вече спокойна в дома си.

На следващия ден Вера срещна отново Клавдия, която лукаво ѝ се усмихваше.

– Какъв беше този мъж снощи със теб? – попита Клавдия. – да не си си намерила любовник?

– Какъв любовник? За какво говориш?, – попита я Вера в недоумение.

– Не можеш да отречеш, ние те видяхме с мъжа ми, – настояваше на своето Клавдия. – Ти вървеше под ръка с висок военен. Хайде признай си, кой е този мъжага?

– Какво искаш да кажеш, – възкликна Вера, – Никакъв военен не е имало. Аз бях сама. Привидяло ти се е нещо.

Клавдия само се усмихна и хитро ѝ намигна. „Няма да те издам!“

Вера се замисли: „Кой е бил с мен? От него ли избягаха наркоманите? Това е пълна загадка за мен. Важното е, че моята молитва бе чута“.

По време на промени, войни, катаклизми се преживява сериозна политическа и икономическа нестабилност. А това кара мнозина да напускат домовете си и да търсят място за по-добър живот.

Семейство Енчеви бяха отишли уж на по-добро място, но още бяха на палатка. Главата на семейството Симеон Енчев не можеше да намери квартира и работа. Бяха изпаднали в безнадеждна положение.

– Бог ни е оставил, – плачеше тихо майката, прегърнала трите си деца.

Един ден ги посети свещеникът на местната църква. Той видя в до какво жалко положение бяха стигнали.

– Виждам, че не ви е леко, тук идват много хора с надежда да намерят препитание, но станахте много, – каза свещеникът с болка.

– Имаме нужда от храна, дом и отопление, – намеси се майката. – Децата измръзват през студените нощи. Вече всички кашлят, а нямаме пари и за лекарства.

Свещеника се намръщи. Симеон забеляза това и за да смекчи положението предложи:

– Помолете се за моето семейство и бъдещето му.

– Сега нямам време, – отсече свещеникът и побърза да си тръгне.

Изпадналото семейство в беда остана объркано.

– Какво ще правим сега, щом и от църквата не искат да се молят за нас?

Свещеникът след срещата бързо отиде в близкия магазин. Купи хранителни продукти, а след това успя да събере дрехи за децата.

Когато го видяха, как крачи към палатката им натоварен, семейство Енчеви не повярваха на очите си.

Той им даде храната и дрехите и ги почака да се нахранят и добре да облекат децата си. След, което каза:

– Сега можем да се помолим и да благодарим на Бога за Неговата щедрост. Виждате ли? Той винаги се грижи вас!

По-голямата част от храната на къртицата се състои от дъждовни червеи.

В слюнката на това животно се съдържа особен токсин, който не убива червея, а го парализира.

Ето защо къртицата може да си взема парче от червея, а с останалото да прави запаси в специални места по своите тунели.

Броят на консервираните червеи в складовете може да достигне до стотици, хиляди.

През 1960-70 в СССР била разработена авиационна космическата система „Спирала“, състоящ се от орбитален самолет, който трябвало да изведе в космоса хиперзвуков самолет отделящ степените настрани за извеждане на ракетата в космоса.

За изпитването бил конструиран аналог на орбиталния самолет, който бил оборудван с шаси с опора приличаща на ски-чиния.

Веднъж по време на изпитанията тягата на двигателя била недостатъчна, да могат тези ски да се придвижат от мястото си по земния терен.

Било решено да се натоварят два камиона с дини, които трябвало равномерно да се разпределят в периметър от 70 метра.

Това обезпечило необходимото приплъзване, самолетът се отдръпнал и разпръснал необходимите части.