Този музей не се намира в Токио, а в префектура Канагава. До него може да се стигне с влак директно от Шинджуку.

След 40 минути пътувайки с влак, вие можете да се насладите на 20 напълно автентични традиционни японски къщи, сглобени и транспортирани тук буквално от всички краища на Япония.

В допълнение към приятната разходка сред образците на традиционната селска архитектура, даденото място предлага разнообразни дейности, които обезателно ще се харесат, както на децата, така и на възрастните.

Ако искате да се запознаете с традиционния начин на живота в селските райони в Япония, непременно трябва да посетите това място.

Четвърт век след края на Втората световна война в горите под Вязма бе намерен заровен в земята танк. На него се забелязваше номер 12. Люковете на танка бяха свалени надолу, а в корпуса му зееше голяма дупка.

Когато изкараха танка, на мястото на водача откриха останките на младши лейтенант. Той имаше револвер с един патрон, карта, снимка на приятелката си и неизпратено писмо.

В него пишеше:

„Здравей, Вяра!

С теб, за съжаление, няма да се видим.

Вчера по обяд стреляхме по една хитлеристка колона. Фашистки снаряд проби страничната броня и експлодира вътре. Докато карах танка навътре в гората, Васко почина. Раната ми е жестока.

Погребах Васко в брезовата горичка, докато беше още светло. Той нищо не можа да ми каже преди да издъхне. Какво да предам на дъщеря му и побелялата му съпруга.

От три танка остана само един.

Смрачаваше се и аз влязох в гората. Нощта премина в страдание, загубих много кръв. Болката пропълзя към гърдите ми и обхвана целия ми гръден кош, но на душата ми стана спокойно.

Срам ме е, че не направихме всичко, което трябваше да сторим. Другите гониха врага и не му позволиха да продължи към нашите поля и селища.

Никога не бих изживял живота си така, ако не беше ти, Вяра. Ти винаги ми помагаше там в нашето село и дори сега.

Навярно, който обича, той е добър към хората. Благодаря ти за всичко, мила! Човек остарява, но небето е вечно младо, като твоите очи, на които толкова се възхищавам. Те никога няма да остарея, няма да променят цвета си.

Ще мине време. Раните ще се заличат. Хората ще построят нови градове, ще посадят нови градини. Ще настъпи друг живот.

Пак ще се влюбиш и ще имаш красиви деца. Аз съм щастлив, че си отивам изпълнен с любов към теб.

Твой Иван“.

Вяра Петрова получи писмото адресирано до нея, след почти 30 години …

Става въпрос за участък от сушата с обща площ пет хектара намиращ се в северната част на архипелага на Соломоновите острови.

На това място не живеели птици и животни. Растителността там е по някакъв начин избрана.
Освен това на това място са идвали и местни рибари.

Според изследванията в тази област нивото на Тихия океан е нараснало значително и има внушителна ерозията на почвата. Поради това, островите са отишли под водата.

По същата причина шест острова са намалили размерите си и са изправени пред същата опасност.

Ако нивото на водата в Тихия океан продължи да се покачва, значителен брой от коралови острови – атоли могат да изчезнат там напълно.

Бивш будистки монах от британското графство Нотингамшир прекарал 35 години в създаването на традиционна японска градина на пустинно мястото. Мъжът облагороден два акра земя.

76-годишният Майтрея Буда засадил череши, бамбукови дървета и други растения, които са успели да се приспособят към британската климат. Направил изкуствено езеро и го напълни с шарани.

В парка жителят на Нотингамшир медитира и провеждане чайни церемонии.

Над входа на японската градина монахът взема по 10 долара за възрастни и около пет долара на дете.

Японецът е дошъл във Великобритания през 1980 г. след странстванията си по Тайланд, Непал и Индия.

Той е похарчил около 18 хиляди долара за създаване дом си и градината, която трябвало да му напомня за родината.

94 годишната еврейка разказва за оцеляването си в няколко нацистки лагера по време на Холокоста.

Laura Раск е била номер 79564. Тя е станала свидетел на това, как много хора били отведени до „сградата с душовете“ в Биркенау.

Не мина много време преди да я извикат. Тя бе ескортирана до мястото на предстоящата ѝ гибел.

– Затворник 79564, – някой се провикна по високоговорителя.

Тъй като Laura Раск бе третирана като политически затворник, бе спечелила временна отсрочка преди смъртта си.

Разпитваха я във връзка с бягството ѝ от Peterswaldau. Служителите на SS изглеждаха впечатлени от смелостта и куража ѝ.

Достигна се и до съдбоносния въпрос:

– Харесва ли ти в Аушвиц?

Тя разбра, че животът ѝ висеше на косъм и че всичко зависеше от отговора ѝ:

– Не мога да се оплача, – отговори Laura Раск.