След приключване на Италианския поход, императорът дал звание на Суворов генералисимус  и заповядал, на Суворов да отдават почест, подобно на суверена, даже и в негово присъствие.
В едикта изпратен до Суворов, Павел написал:
„Сега ви награждавам според мярката на моята признателност, като поставям на по-висока степен, честа и геройството предоставени, съм сигурност, да въздигнат знаменитият ни пълководец през тези и други векове“.
След като получил имперския едикт, Суворов възкликнал:
– Помилуй Боже, велика милост, велик чин, той ще ме смачка! Няма да живеея дълго!

Кое можем да наречем сценарий на живот ни?
За сценарий на живота можем да считаме това, което човек „още в детството си планира да извърши в бъдеще“.
Тъй като малкото дете не е в състояние да подреди приоритетите си, то неговите планове се раждат под влияние на родителите му. А те често оформят детето си по свой образ и подобие. Момичетата наблюдават майките си, попиват привичките им, стилът и начина на общуването им, и буквално ги копират.
За момчетата, такъв пример на подражание е бащата. Е разбира се и родителските гени, които също влияят на пътя на индивида.
Това означава ли, че от нас в живота практически нищо не зависи и ние всички сме заложници на някакъв натрапен сценарий?
Нашият живот може да се раздели на няколко психологични етапа.
До пет години ние изпитваме доверие към това което ни обкръжава, живеем интуитивно. До десет години сме влюбени във възрастните. Струва ни се, че те са всемогъщи и знаят абсолютно всичко. Те за нас са съвършенни, образец на мярка за добро и лошо, безпорен авторитет и идеал. Тук се случват понякога и трагични ситуации, когато родителите налагат своите правила на детето, които са му чужди относно разбирането му на света. На 12 години вече сме разочаровани от възрастните, до 14 години преживяваме самотата и имаме чувството, че никой не ни разбира, а след това критикуваме принципите и насоките на нашето наследство и започваме да ги проверяваме.
Често се случва да спрем на етапа създаване на семейство и спираме да се развиваме като личности, тогава копираме и наследяваме родителския сценарий.
Как можем да изменим сценария?
По-добре късно, отколкото никога. Само желанието да изпълним несбъднатите си мечти, ни карат да осъществим своите планове. Именно своите, а не тези, които са предписани за нас по наследство.

Молитва e написана от Антоан дьо Сент-Екзюпери в един от най-трудните периоди от живота му. Тя напомня за много важните неща и дълбоко засяга душата и ума.
„Господи, не моля за чудеса и миражи, а за сила за всеки ден. Научиме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, така че в пъстротата на ежедневието да се спирам пред отрития и опита, който ме е развълнувал.
Научи ме правилно да се разпорежда с времето в живота си. Дай ми фин усет, за да разграничавам първостепеното от второстепеното.
Моля за сила да се въздържам и мярка, така че да не пърхам и да не се плъзгам, а разумно да планирам деня си, да мога да видя върха и по-нататък, и понякога да намирам време да се наслаждавам на изкуството.
Помогнете ми да разбера, че мечтите не могат да бъдат от помощ. Нито мечтите на миналото, не мечти за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега, и да приемам всяка минута като най-важна.
Спаси ме от наивната ми вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дай ми ясно съзнание, че трудностите, пораженията, паденията и неуспехите са просто естествена част от живота благодарение, на които можем да растем и узряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.
Прати ми в нужното время някой, който има смелост да ми каже истината, но да ми я каже с любов.
Зная, че много проблеми се решават, ако нищо не се предприеме, така че научи ме на търпение.
Ти знаеш, колко много се нуждаем от приятелство. Помогни ми да бъда достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, така че в нужния момент, на точното време и място, да мълча или да говоря, за да подяря на някого необходимата топлина.
Направи ме човек, който умее да достигне до тези, които са съвсем на „дъното“.
Премахни от мен страха, че ще пропусна нещо от живота.
Дай ми не това, което искам, а това, от което се нуждая.
Научи ме на изкуството на малките крачки“.

На 1 декември Бразилия и Уругвай са започнали двустранни търговски операции без използването на долара, изхождайки от споразумението за използване на местна валута в платежната система.
Документът е бил подписан на 2 ноември в столицата на Перу от ръководителя на Централната банка на Бразилия Александър Томбини и уругвайския му колега Алберто Ганя. И двете страни смятат, че подобен ход ще засили междурегионалната търговия.
Споразумението е резултат от продължителните преговори между страните, принадлежащи към Mercosur – Общия пазар на Южна Америка, както и глобалните стратегии BRICS.
Тази мярка е „крачка напред“ в изграждането на парична независимост на страните от Латинска Америка и „най-добрата възможност за страните от Южна Америка, за да се отърват от старите механизми на регулиране на икономиката, наложени от Съединените щати“. При успех, тази система ще започне да се използва в страни като Парагвай, Боливия и Венецуела.
Според докторът на икономическите науки от Университета на Сао Пауло Алекс Луис Ферейра, бразилския реал вероятно ще бъде използван като средство за размяна и спестявания. Той отбеляза също, че това положително ще повлияе върху всички страни, особено на Уругвай и Аржентина.
Въпреки това и двамата експерти са заявили, че в момента е трудно да се прецени възможността за започване на използването на не-доларови валути при търговия с всички страни от Mercosur – Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Венецуела и неговите партньори Боливия, Чили, Колумбия, Еквадор и Перу.

Маркъл ДаКуна е изобретил портфейл за плажа, който може да съхрани цените ви вещи непокътнати.
Пластмасов контейнер с формата на винт се завива в пясъка, вътре се слагат ценните вещи, а отгоре се постила кърпа.
Така всичките ви ценни вещи са винаги под ръка или по-скоро под главата ви, но никой не ги вижда.
Понякога хората на плажа губят пари и ценности, когато заспиват на пясъка. Според изобретателят, пластмасовият портфейл не е панацея за предпазване от крадците, но все пак предлага някаква мярка за безопасност.