Арнолд от Корнуола, винаги обичал да се разхожда по плажа. Тази година той е бил неприятно изненадан от изобилието боклук, с който е била затрупана цялата крайбрежна зона.

Неравнодушният мъж събрал екип от доброволци и те започнали уборката. В резултат на това били събрани 35 торби пълни с най-различни предмети.

Особено преобладавал  малкият пластмасов боклук състоящ се от: стари фигурки на войници, мъниста, детайли от конструктора „Лего“, части от малки машинки и други играчки.

За да покаже нагледно, колко боклук ежедневно се появява по плажовете, Роб и неговите помощници превърнали малките части от пластмаса в причудливи произведения на изкуството.

Сега на необичайните експонати можете да се полюбувате в музея на град Лискерд.

Мексиканските археолози от Националния институт по антропология и история са направили изненадващо откритие в близост до храма на ацтеките Темпло Майор в Мексико.

Те са намерили стена от човешки черепи. Черепите били разположени в кръг. Всички били свързани помежду си с хоросан. Черепите са подредени така, че всички да гледат в центъра.

Какво е имало в средата не се знае, тъй като стената е била подложена на разрушение преди няколко века.

Учените са преброили в стената 35 черепа. Възможно е, в долните слоеве да има още повече.

Основно черепите са на мъже, но има такива на жени и деца.

По време на разкопките археолозите открили също няколко фрагмента от бял травертин, 21 медни камбана и нефритени мъниста.

Саксии за малки растения направени под формата на красиви лица, нарисувани на ръката, се поставят висящи в интериора. Те са прикрепени с прости шнурове, украсени с керамични мъниста. Можеш да си избереш от петте различни характера герой или малък екип от няколко персонажа.
Стайни растения с малки размери, като папрати и сукуленти, добре ще се чувстват комфортно в тези керамични съдове, които могат да бъдат използвани като саксии, като на дъното им се насипе чакъл за дренаж.
Забавните образи, представени от художествено студио Jo Lucksted Ceramics покорява „домашните градинари“ особено ако им е по сърце такава глазирана керамика.
Всяко „лице“ от колекцията се рисува на ръка, така че някои герои могат да се окажат малко по-различни от братята си, но всеки може да избере това лице, което най-много му харесва.
Всички саксии в горния край имат диаметър приблизително около 9 сантиметра, а дължината им заедно с шнуровете достига 30 сантиметра.

Мария седеше на дивана, сложила крак върху крак. Тъмно кестенявата ѝ коса падаше върху лицето и хвърляше сянка върху бузите, челото и устните ѝ. Върху бледосинята си рокля тя съсредоточено нанизваше причудливи и менящи цвета си мъниста.
Това би била една прекрасна картина, ако в нея нямаше известно напрежение, едва доловимо във въздуха. Тодор веднага го усети щом влезе в стаята.
Той не обичаше тези моменти. Тодор много обичаше Мария, но тези нейни промени го плашеха. Тя от весела и ласкава се превръщаше в мрачна статуя. Най-страшното беше, че в такива моменти Тодор не знаеше какво да прави. Докосваше я, а тя стоеше като очуждена. Всяко докосване предизвикваше напрягане у нея.
А когато погледнеше Тодор в очите, той усещаше мълчалив и тих укор или още по-лошо, някаква далечна неземна тъга. Фразите ѝ обикновено бяха едносрични. Тялом беше в стаята, но в действителност я нямаше там.
– Мими, какво те притеснява? – най-накрая Тодор реши да наруши тишината.
Мария повдигна вежди в недоумение и едва каза:
– Всичко е наред.
– Да отидем да изпием по едно кафе, да се разходим, – с малко по-весел тон предложи Тодор.
Тя само повдигна рамене, изразявайки безразличие. Отново замръзна и забрави за неговото присъствие.
Тодор нервно закрачи из стаята, влючи телевизора с желание говорът да разкъса тягостната тишина.
Той тръгна към прозореца и се замисли. Вече от 5-6 години бяха заедно. Толкова много се обичаха, отношенията им бяха нежни и искрени и никога не им бе скучно, когато бяха заедно. Винаги имаха какво да си кажат. Но тези пристъпи на меланхолия го събаряха.
Какво ли става в главата ѝ? В такива моменти Тодор изпитваше раздразнителност, неразбиране, съжаляваше я, чувстваше собственото си безсилие, а понякога изпитваше неприязън.
На него му се искаше да си върне веселата и безгрижана Мария. Желаеше да я хване за раменете, да я разтърси леко и да ѝ каже:
– Остави всичко това! Не се разкисвай! Всичко ще се оправи.
Но той знаеше от опит, че това не помага. Това състояние може да отнеме различно време, кога повече, кога по-малко… единствено можеше само да чака.
Тодор я погледна, тя все още седеше на дивана. Изведнъж някаква изненадваща нежност нахлу в него. Той дойде до нея, седна на дивана. Прегърна я, притисна я нежно към себе си и я целуна по главата. След известно време почувства как тя се отпусна в обятията му, а ризата му се намокри на рамото….
Той я галеше по главата, а тя все по-силно се притиакаше към него. Мънистата, като ярки дъждовни капки се посипаха по пода.
– Всичко ще се нареди, ще видиш, – нежно ѝ шепнеше той, – аз съм с теб не бой се…..

Клетките на сложни организми понякога реагират на натиск и дразнение в определена посока. Това явление дава възможност да се появят по сложни многоклетъчен структури, като нашите тела.
Група учени от Обединеното кралство са забелязали, че бактерията Bacillus mycoides може да променя посоката на растеж  в зависимост от промените в околната среда. Благодарение на откритието, могат да се създадат живи структури за наблюдение на системата под постоянно натоварване, например, като мостовете.
За първи път тази бактерия е била описана през 1842 г. Сега учените са забелязали, че й е присъщ уникален модел на растеж, който може да се изменя, когато попадне в култури със структурни дефекти.
При проучването, изследователите са направили снимки с микроскоп на бактериите поставени върху различни наранени повърхности и при различни налягания. В резултат структурните изкривявани на спиралите на бактериите е била от 1 до 90 градуса. Бактериите също показали растеж към стъклени мъниста, оказващи влияние на културата, на която били поставени бактериите.