В стаята се чуваше тихо бръмчене като в кошер. Учителите, привикани на поредното събиране, бяха притеснени.

– За какво ли ни е събрал пак? – мърмореше Горанов, като пристъпяше  нервно от крак на крак.

– Само да не е за инициативите в нашия колектив, – тресеше се от възмущение Маринова.

– А защо да не му предложим някоя и друга идея, – усмихна се предизвикателно Спиридонов,

– Престанете с шегите си, Спиридонов, това не ви е увеселително мероприятие, – скастри го Василева, възрастна учителка пред пенсия.

Скоро в стаята влезе директорът на училището. Той беше солиден мъж на средна възраст.

– Колеги, да започваме, – предложи той.

Григоров потърка длани, изправи се и каза много бързо:

– Колеги стига са ни обвинявали, че нямаме никакви идеи.

Останалите учители го погледнаха изненадано.

„Пак някой от неговите каламбури ще пробута, – помисли си Пейчев“.

Но Григоров не им обърна внимание и продължи:

– Предлагам за в бъдеще, да се оценява трудът ни спрямо това, колко наши ученици, са приети в престижни учебни средни училища.

Останалите учители се стъписаха.

– Вероятно ще поискаш на гимназиалните учители  да се оценява трудът по приетите във висше учебно заведение, – продължи шеговито мисълта му Минчева.

– Става въпрос за нашето училище и трудът, който полагаме, – наблегна Григоров. – Тук им пишем шестици, а на приемните изпити за средните училища изкарват двойки. Това на нищо не прилича!

– Какво сме виновни ние, като някои се плашат на изпита и всичко им се изтрива от главата, – защити учениците Иванова.

– За един двама, как да е, – каза Григоров, но за повече от 50 процента, това е безобразие. На какво сме ги научили?

Директорът на училището, който обичаше новите идеи, които бяха рядкост в този колектив подкрепи Григоров:

– Такава хубава идея не трябва да се изпуска. Вярвам, че колективът ще разбере, че целта на предложеното е да се издигне авторитета на нашето училище. Мисля, че трябва да я приемем и да я приложим на практика. От сега нататък трудът на всеки учител в нашето училище ще се оценява по показаните резултати на приемни изпити в средното училище и брой на приети наши ученици в елитни гимназии.

За всички това бе гръм от ясно небе, но ….. връщане назад няма.

От древни времена за китайките, живеещи в окръг Цзянъюн провинция Хунан съществувала особена писменост наречена Нюй-шу, внимателно скрита от мъжете.

Тъй като на жените били забранено да придобиват официална грамотност, те изобретили свой набор от знаци, съответстващи на отделни срички. Тази писменост се предавала от майка на дъщеря или сестра.

За да не забележат мъжете тайнописа, знаците на нюй-шу често се вплитали в орнаменти. Самата им форма била оптимална за бродерия върху плат.

В Китай местен жител по време на почистване на една стая намерил застрашен от изчезване вид животно. Това бил дългоухият пустинен гризач.

Мъжът предал намереното животно на служителите по защита на горите. За сега дългоухият пустинен гризач е пуснат на свобода.

Този гризач е в списъка от 100 вида животни, които са застрашени от изчезване.

Според Световния съюз за опазване на природата, видът е наистина „застрашен“.

Момиченце на три години не е изпитвало по-голям шок от мига, когато забелязало, че баща му много се е изменил.

Мъжът отдавна е носел брада, но решил да се обръсне и да се пошегува с дъщеря си.

Легнал на кревата да спи, като покрил долната част на лицето си с одеяло.

Когато дъщеричката му го отвила лекичко, тя не намерила обичайната брада и застинала на едно място, като поразена от гръм.

Момиченцето погледнало още по-надолу под одеялото, като се надявало, че изгубената брада ще се появи.

Разбирайки, че брада я няма и баща ѝ е гладко обръснат, детето заплакало и с викове избягало от стаята.

На кея тича задъхан мъж. Хвърля куфара си на ферибота, който е на пет метра от кея.

Вкопчи се в някое от въжетата. Протяга се и с последни сили. пада на палубата.

– Оф, успях все пак, – казва мъжът.

– Ловко го направихте, – казва капитана. – Но вие можехте да почакате, докато акостираме.