Защо канадско проучване на това, как въздейства гледането на порнография върху сексуалния живот на един мъж, не е приключило?
През 2009 г. учени от Университета на Монреал са се опитали да извършат проучване за това как гледането на порнографията влияе на сексуалния живот на мъжете на възраст от 20 до 30 години.
Били интервюирани 20 мъже.
Въпреки това целта не била достигната, тъй като учените не са могли да намерят нито един мъж, който нито веднъж не е гледал порно, за да направят сравнение.
В Нигер, в племето водаби, Западна Африка, е прието да се крадат съпругите на другите на празника Геревол.
Децата се женят още малки. Освен това жената и мъжът могат да бъдат и братовчеди.
На годишния празник Геревол мъжете на това племе се изрисуват, украсяват се и тръгват да крадат жените на другите.
Ако двойката успее незабележимо да напусне празника, то новият брак се смята за напълно легален.
А „обраният“ мъж остава без нищо, ако не открадне някоя друга жена.
Тези бракове се смятат за сключени по любов.
За съжаление някои бащи се отказват от бащинството си и се превръщат нещо тайнствено и неосезаемо за дъщерите си.
Тогава мама поема всичко на раменете си. Празното място, което трябва да заеме бащата, малкото момиченце дорисува само.
На невидимият татко се добавят приказни черти, а мама се превръща в стабилна, здрава и непоклатима скала, в състояние да се справят с всякакви ежедневни проблеми.
Ролята на бащата за вече порасналата дъщеря така си остава неясна, а жената се превръща в сила, която гарантира сигурността, доставянето на необходимото и благополучието в семейството.
Така порасналата девойка приема подобно поведение. Продължава да чака приказния принц, но така си и остава сама, защото за обикновените мъже в нейния живот няма място.
Една бабичка продаваше репички в края на пазара. Даваше ги по лев за връзка.
Всеки ден при нея идваше млад мъж, даваше ѝ по един лев, но не взимаше репички.
Един ден, когато младият човек, отново се отби при бабичката, тя го хвана за ръката.
– Искате да знаете, защо оставям пари, но не вземам репичките ви? – попита мъжът.
– Не, това изобщо не ме интересува, – каза бабата, – просто днес връзката е по два лева …..
Той беше изхвърлен на улицата след смъртта на стопанката си. Едва ли знаеше как да оцелее. Той бе домашен котарак.
Сивият котарак на баба Мима не бе привикнал към уличния живот, за това тичаше мяукаше и молеше за помощ всеки срещнат. Но никой нему обръщаше внимание.
Нещастният котарак се превърна в ходещ скелет. Катя, съседка на починалата баба Мима, не можа да издържи да го гледа така и го прибра при себе си, докато му намери нови стопани.
Но минаха две години, а никой не пожела да вземе вече застарелия сив котарак. Така, той заживя при Катя.
Малко котенце бе намерено на улицата. То имаше по-щастлива съдба. Неравнодушни хора го бяха прибрали, но мъжът в това семейство се оказа алергичен към котки и се наложи котенцето да бъде предложено за отглеждане другаде.
И отново на помощ се отзова Катя.
Така старият сив котарак и вече порасналото коте се сприятелиха и заживяха задружно в дома на състрадателната Катя.
Сега тя си имаше вече не един, а двама любимци.