Инженери от университета в Айова са разработили „пипала“, които могат здраво и внимателно да хванат микроскопични обекти, например, като мравка.
Един от създателите на новата технолигия казва, че повечето роботи използват два пръста, за да вземат предмет и да го преместят. Но тези пипала се увиват около обекта много внимателно.
Според изобретателите, тази техника на хващане са идеални ръцете и пръстите за малки роботи, предназначени за безопасно боравене с деликатни предмети.
Инженерите са изработили спираловидните микропипала от микротръби, с дължина 8 милиметра и по-малко от една стотна от инча широки. Те са изработени от прозрачен еластомер.
Атмосферното налягане вътре в тръбите и асиметричната дебелина на стените създават кръгови извивки. Ако на тези пипала се подава въздух, изследователите могат да контролират силата на обхвата около предмета.

В гората няма ветеринарен лекар, а можи би това е за добро. В гората няма аптека, от човешка гледна точка. А кой лекува дивите животни?
Адаптацията на всеки вид го е научила на определени знания за билките и способности как да се избавят от раните. Личният опит на всяко животно се наслагва в наследствената памет.
Явно е, че и човек е придобил такива знания. До наши дни са се запазили рецепти на билкари и лечители. Тези знания за билките и отварите от тях не са резултат от научни лабораторни изследвания. А как са ги открили?
Понякога във всеки от нас се появява желание, вкусови предпочитания или отхвърляне на едно или друго растение, плодове и зеленчуци.
Устойчивостта на животните относно тяхното здраве е много по-голяма, отколкото при хората, но тя не е безгранична. За това зверовете и птиците прибягват до различни видове треви.
Така овцете, за да се отърват от чревните паразити ядат пелин. Куче охапано от змия в гората, намира трева, която действа като противоотрова. Животните различават растения, който действат слабително или предизвикват повръщане. Крави и коне ще прескочат, когато пасат, татула, бляна, горчивия репей.
Както винага „под ръка“ на животните е слюнката им, която е добър антибиотик. Кравата ближе току що родилото се теле, раненият звяр ближе раните си, а конете се ближат помежди си.
За да се избавят от паразити птиците се къпят в прах или сядат в мравуняк, където ги обработват мравките. По-големите животни живеят в сътрудничество с птици, които кълват насекомите по гърбовете им, в ушите и ноздрите им. Даже зъбите на крокодила се чистят от птичка.
Но въпреки съществуващата взаимна помощ, природата е жестока към тези, които са загубили силите си. Оцеляват и произвеждат потомство само по-жизненоспособните.

Една гъсеница си пълзяла бавно в една красива градина. Срещу нея се задала разбързала се за някъде мравка.

– Махай се от пътя ми! – разкрещяла се мравката. Не стой на пътя на по-висшестоящите от теб. Под достойнството ми е да говоря с такива низши създания като теб!

Гъсеницата продължила  спокойно пътя си, изкачвайки се по стъблото на едно цвете. Там тя се свила и се превърнала в копринен пашкул, от който на другата сутрин излязла красива пеперуда.

Пеперудата се издигнала във въздуха. По едно време съзряла на земята същата мравка, която ѝ се присмивала предния ден. Мравката погледнала нагоре и се смаяла.

– Гордо създание! – провикнала се пеперудата от високо. – Няма на света толкова низше същество, което да не може някой ден да се издигне високо над онези, които са се мислили за по-добри от него.

Живял някога султан, когото хората почитали като най-мъдрият владетел. Веднъж синът му го попитал:
– От къде си почерпил великта си мъдрост? В кои книги я намери? Какви учители те насочиха към нея? Искам да стана твой истински наследник, не само по сан, но и по мъдрост.
– Сине мой, – казал султан, – аз съм чел същите книги, които ти сега четеш. Моите учители, днес обучават теб. Но това, което наричат мъдрост, аз получих от мравката, пеперудата и змията.
– Как стана това? Разкази ми, татко!
– Готвех се за поход срещу бунтовниците. Мислите ми бяха мрачни, а очите ми бяха забодени в земята. Не можех да избера война или мир. Войната изглеждаше необходима, но последствията от нея ме ужасяваха. И тогава видях една малка мравка, която се опитваше да влачи товар многократно превишаващ теглото ѝ. Тя не можеше да го придвижи, но не можеше и да се откъсне от него. Това продължи дълго време. Тогава си помислих: „Защо да занимавам себе си и народ си с тежки походи?“ И нямаше война.
Другия път, бях в съда. Съдиите бяха взели решение, но чакаха моята дума. Мислех да кажа, че не винаги съм съгласен със законите, но в този момент е правилно и справедливо. Изведнъж пеперуда трепна с криле, близо до прозореца и привлече вниманието ми. И аз не казах това, което мислех, а само промълвих: „Аз съм гост тук. Решавайте сами според закона“. И съдът реши съгласно закона, а не според моето желание. И тяхната присъда беше милостива.
Третия път убиец искаше да ми отнеме живота. Той ме чакаше в храстите на дворцовата градина, където аз всеки ден се разхождах. Изведнъж черна змия пропълзя в краката ми. Аз от страх извиках и стражите веднага дойдоха. Те тръгнаха да търсят змията, а намериха убиеца.
Истинската мъдрост, сине, не е в книгите. Истинската мъдрост търси помощ от Небето. Тази помоща е винаги близо до нас, тя трепти в небето, плъзга се по тревата … Нека само очите, ушите и сърцето ни да бъдат отворени за нея.

Много християни твърдят: „Бог е в сърцето ми“. Това звучи като оправдание за всекидневния ни мързел. Е, то не идва от принцип „и така ще мине“, но това е по-скоро нежелание да се измъкнем от блаженството и удовлетворяването на собственото си тяло.
От къде се взема мързелът? Какво очаква ленивецът в бъдеще? Как да се избавим от порока?
Духовния мързел се опитва да се обясни, като му се приписват философски, социални и даже политически смисъл.
Самият мързел се проявява като вялост и бездействие.
Някои хора изглеждат външно „ефектно“. От тях се усеща мирис на скъп одеколон. Но когато стане дума за молитва, няма време, не достигат възможности, а и здравето нещо се обажда.
Нали молитвата  изисква поне малко усилие.
В семейства, където Бог и вяра се ограничават само до разсъждение за морала и нравствеността, Библията е само красива книга на лавицата, а ходенето на църква ритуал само по празниците, води до заразяване с духовен мързел. Той се прехвърля от родители на деца.
Ако продължава така, следващите поколения ще заменят Божието слово с популярно му изложение, което е добре илюстровано, а погледите няма да се насочват към Бог, а към хороскопи и предсказванията за поредната свинска, конска и не знам каква още година от китайския календар.
С мързела лесно може да се пребори човек, само да поиска. Мъдрия Соломон предлага следното: „Иди при мравката, о ленивецо. Размишлявай за постъпките й и стани мъдър.
Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
приготвя си храната лете, събира яденето си в жетва.
До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?
Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън. Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник и немотия, като въоръжен мъж.“
Ленивецът можеш да стреснеш, когато му обясниш, че е бреме и не е нужен на околните. Кажи му, че постъпва глупаво и е лишен от разум, понякога и това може да го размърда.
В края на краищата, мързел води до „ужасен“ избор: да се отърве от необходимостта да мисли, да взема решения или сам да поемат отговорност за делата си.