За всеки човек има само една неопределима сила, тази на гравитацията. Тя постоянно привлича всичко към земята.

Но когато видите движенията на известния певец Майкъл Джексън, стереотипите се рушат пред очите ни. Краля на поп музиката се оказал талантлив изобретател и се научил да игнорира гравитацията.

Става нещо невероятно, когато за първи път гледаш клипа „Smooth Criminal“ – „Ловкият престъпник“. Майкъл Джексън избива престъпниците по време на танца в белоснежен костюм, става нещо невероятно.. С поразителна лекота той се наклонява на 45 градуса и „раздава шамари“ със силата на гравитацията.

Светът спира, и нищо няма да бъде същото.

С течение на времето, ти осъзнаваш, че тези най-добри и най-епичните танцови движения в света не могат да бъдат резултат от Джаксъновите танцови умения. Трябва да се намери техническата „хитрина“. Ако незнаещ този трик го повтори, рискува да си счупи носа.

Когато Майкъл Джексън направил епическия наклон от 45 градуса в постното видео „Smooth Criminal“, той напълно взривил мозъка на всеки гледащ. За това Майкъл пожелал да пресъздаде този танц при живото си изпълнение по време на турнетата си.

Осъзнавайки, че това ще бъде малко по-трудно, отколкото да прикачи кабел, Краля на попа е разработил специален трик, за да извършите това действие.

Джексън и двама съавтори разработили механизъм за сцепление, който бил вграден в пода на сцената и обувката на изпълнителя.. Той помагал на изпълнителят на трика да се наклонява без да държи центъра на тежестта върху краката си.

Тази система се състои от колчета гъбички, които се издигат над пода на сцената в нужния момент и специалните обувки с опори за глезените изрязани в токчетата, които могат да се плъзга върху колчетата и временно да се закрепят на тях.

През 1993 г. на Майкъл Джексън и на двама съавтори е издаден патент в САЩ за неговите магически обувки.

Тези обувки работили великолепно и всички мислели, че Майкъл Джексън е оспорил гравитацията.

Всичко било добре до септември 1996 г., когато по време на концерт в Москва една от подпорките на обувките се откачила, колчето паднало и певецът се строполил на сцената.

Разбитият чифт обувки са били на разположение на Hard Rock Cafe в Москва и останали там до смъртта на Джексън.

Обувките на супергерой от 80-те и 90-те години се продали на търг за огромната сума от 600 хиляди долара.

Идвайки от богато семейство, Николай Мартинов от ранната си младост пишел поезия. Отишъл като доброволец в Кавказ, където се запознава с Лермонтов.

Някои от неговите произведения са били полемизирани с тези на известният поет. Мартинов и Лермонтов са общували още в Москва, заедно са ходели на ресторант.

Даже Лермонтов е посещавал дома на семейство Мартинови.

В Пятигорск Лермонтов иронизирал негови стихове в свои импровизации. Подигравките и насмешките станали взаимни и Мартинов извикал Лермонтов на дуел, където вторият бил ранен смъртоносно.

Обстоятелствата около дуела и до сега не са много ясни, поради много фантастични и „конспиративни“ версии.

Мартинов бил задържан в ареста няколко месеца, след това още няколко години се отделил на покаяние. Самият той доживял до 60 годишна възраст.

Благовещенската кула в Йошкар е подобие на сегашното умалено копие на Кремъл в Москва.

Интересното е, че марийците влизат в същата езикова група, като финландците, унгарците и естонците.

В превод марийската дума „Ел“ означава страна или край, т.е. дословно „Марий Ел“ се превежда като край на марийците.

В столицата на републиката могат да се намерят квартали, построени в датски, италиански и древно руски стил.

В чест на Йошкар Ола е наречен астероид открит от астроном от Кримската астрофизическа обсерватория Н.С.Черни на 11 октомври 1980 г.

Михаил Яншин често пътувал из страната изнасяйки концерти, но никога нямал солови изпълнения.

Неговото първо самостоятелно изпълнение пред зрители станало при много комични обстоятелства.

Когато обявили номерът му, той излязъл на сцената. В Колонната зала, една от най- престижните сцени на Москва, където се провеждал неговият самостоятелен дебют, се раздал смях.

Артистът се огледал отгоре до долу, но нищо смешно не открил по себе си. Но едва произнесъл първата фраза отново се чул смях, но този път бил много по-силен.

Яншин спрял, направил пауза и опитал отново да продължи четенето. Сега вече всички се смеели доста силно. Озадачен от тази реакция артистът решил, че има нещо не наред с костюма му. Как да е прочел своя не толкова смешен разказ, зачервен и смутен избягал от сцената.

А ето какво било станало. В Колонната зала бил приет нов инспектор, проверяващ дали в сградата може да възникне някъде пожар. На този човек му се случвало за първи път да прави такава проверка в театър.

Той обиколил всички коридори и стаи и в крайна сметка се оказал на сцената, зад гърба на Михаил Яншин, с шлем против огън и съответна униформа. Инспекторът се движел по сцената сякаш нищо не се било случило.

В началото на 1930-та година, когато Русия установявала дипломатически отношения със Съединените щати, в Москва се заселил американският дипломат Уилям Булит.

Неговият дом бил разположен близо до един от московските храмове. В него идвали хора от интелигенцията, политическия елит и аристократи.

На един от приемите, организиран от Булит, присъствал Михаил Булгаков.

Той внимателно наблюдавал за ставащото около него, а после, когато се върнал в дома си, написал нова глава от романа си „Майстора и Маргарита“. Нарекъл я „Бляскавият бал у сатана“.