В началото на 1930-та година, когато Русия установявала дипломатически отношения със Съединените щати, в Москва се заселил американският дипломат Уилям Булит.

Неговият дом бил разположен близо до един от московските храмове. В него идвали хора от интелигенцията, политическия елит и аристократи.

На един от приемите, организиран от Булит, присъствал Михаил Булгаков.

Той внимателно наблюдавал за ставащото около него, а после, когато се върнал в дома си, написал нова глава от романа си „Майстора и Маргарита“. Нарекъл я „Бляскавият бал у сатана“.

Малцина знаят, че домашният кабинет като такъв е навлязал в живота сравнително скоро. За създаване на шедьоври гръцката интелигенция е използвала таблички и папируси, разположени навсякъде, където им е било удобно.
Римляните ограждали извесно пространство или слагали щора около малко пространство във вътрешния осветен двор.
Чак в епохата на Ренесанса са се появили първите, приличащи до някъде на съвремените, кабинети. Това било място за уединение, четене или за среща с партньор в неформална обстановка.
Днес кабинетът се е превърнал в пълноправно допълнение към нашия дом. Това не е само мястото, където се намира библиотеката и компютъра, а и зона за отдих. Стопаните обикновено слагат в него диван, понякога бар и маса за сервиране, както и различни колекции и всякакви добре изглеждащи неща.
Оформянето на кабинета е в зависимост от материалните възможности и вкуса на собственика. Основната препоръка на дизайнерите е да се използват топли, пастелни цветове в декорацията на стените. Ако децата са налице, е полезно да се направи допълнителна изолация за шума и другите звуци, за да не се пречи на работата в кабинета.
Без значение какъв е стилът на подредбата в кабинета, неговите основни атрибути си остават същите – стол и маса. Масата трябва да бъде широка и голяма, а столът достатъчно удобен.
При създаването на интериора в кабинета трябва да се помни, че  допълнението към работната площ е индикатор за състоянието на собственика, неговите вкусове и навици.