В различни страни и народи съществуват много смешни закони. Ето и някои от тях.
През 1313 г. Едуарт II  е издал закон, който забранявал да се умира в парламента.
В Тайланд не може да се появяваш на улицата без бельо.
В Лондон бремена жена може да ходи по малка нужда, където си иска.
Във Великобритения в неделя могат да се продават само моркови.
В Швейцария е забранено в неделя да се простира изпрано бельо, не могат да се мият автомобили и да се почиства тоалетната след 22 часа.
В Швейцария е забранено да се купуват проститутки.
В Сингапур е забранено да живеят сексуални малцинства.
Във Франция е забранено да се нарича Наполеон прасе.
На Аляска не можеш да се снимаш с мечка, но можеш да я убиеш.
В Шотландия всеки минаващ край вас човек може да ви помоли да използва тоалетната ви и вие сте длъжни да го пуснете.
Във Венеция е забранено да се хранят гълъбите.
В град Тропея, Италия, е забранено дебелите и грозни жени да бъдат на плажа разсъблечени.
В Тайланд не трабва да се настъпва банкнота, тъй като на нея е изобразен краля. А за неуважение към монарха се присъжда затвор.
В Хонконг жена може да убие мъжа си, ако ѝ е изневерил, но само с голи ръце, а любовницата му – с каквото си иска.
В Китай голи момичета могат да се гледат, но не и голи крака на облечените. Нарушилите това право ги очаква затвор.

Тя бе толкова отрупана, че ако някой искаше да сложи още нещо на нея щеше да се разпадне под тежестта на множеството чинии, тавички, подноси, тарелки пълни с какво ли не.

Ето там се подавяше салата с накъдрена прическа от зеле. В нея късчета от моркови сияеха като нажежени кристали в пещ. Белокаменни скали от пухкав хляб приканваха възторжено към себе си. Кюфтенца в златиста премяна ухаеха на загоряло олио. Сметана с пълнеж от орехи и стафиди приветливо помахваше перчем от широки чаши повдигнати на тънко краче.

Чаши с пенлива бира мамеха очите. Гъсто червено вино като кръв тайнствено загатваше за въздействието си. Лимонада в кристални чаши отразяваше светлината.

Пиле загубило перушината си важно излагаше на показ загорялата си кожичка обилно напоена в мазнина.

Сладолед застинал в чудновати форми изваяни от майстор Мразко, блестеше окъпан в светлина. Безброй пастички, сладкишчета и тортички диплеха пъстрите си роклички, показващи новата мода на настъпилата пролет.

Наоколо се чуваше безразборен шум. Преплитаха се нежни женски гласове с грубовати баритони и чуруликащи детски гласчета

Големи и малки ръце се протягаха напред грабваха скъпоценния си товар и го отнасяха нейде там сред двукраки гиганти жадно вперили поглед в отрупаната трапеза.

На такъв личен ден звънеше смях и се носеше песен, която изпълваше сърцата с радост и много любов.

През прозорецът срамежливи слънчеви лъчи любопитно надничаха, очаквайки някой да ги покани на празника. Малка уморена пчела привлечена от множеството аромати закръжи над масата. Зловещи въоръжени ръце се устремиха към нея. Тя още повече се обърка и забръмча безпомощно.

Малки уплашени детски очи със страх следяха преследването. Жертвата на сантиметри избягваше поредния удар, но не знаеше вече на къде да лети. Отчаян детски вик разтърси преследвачите:

– Не я убивайте, тя е Негово творение. Нали днес празнуваме, за да си спомним Неговата саможертва.

Настъпи тишина. Нежни женски ръце бавно и търпеливо насочиха объркалата се крилата животинка към прозореца. Още малко и празникът щеше да бъде съпроводен с една ненужна смърт.

Духовете се успокоиха, а празникът продължи с невиждана радост и спонтанно облекчение. Спасителят отново се бе намесил, за да възтържествува мирът и любовта.

Приготвя се само за 5 минути.
За 4 порции са необходими: 500 мл сок от моркови, 5 портокали,  1/4 ананас, пресен джинджифил, 3 супени лъжици течен мед и 5 кубчета лед.
Начин на приготвяне:
Изстискайте сока от портокалите.
Ананаса се нарязва на кубчета и се смелете в миксер. Изсипете портокаловия сок в миксера и разбъркайте добре.
Очистете и смелете джинджифила. Прибавете получения сок от миксера. Прецедете сока.
В миксер излейте прецедения сок, прибавете сок от моркови и меда. Добавете леда и разбъркайте добре.

Това бе най-тежкия ден за него. Мотора на помпата изгоря. Жена му падна от каруцата и лошо си нарани крака. И за капак изчезна деветмесечното им биче и то от двора им.
Гласът му прегракна да го вика и търси из двора. Никакъв звук, никакво мучене. Мъката бе сграбчила сърцето му и го мачкаше болезнено.
„Хайде, мотор може и нов да си купи, жена му ще стъпи бързо на крака, жилава е, но бичето“. Мислите му се въртяха, като хала в главата и не намираха покой.
Нощта пусна тъмните си воали и скри слънцето. Търсенето не даде резултат цели два дена. Той крачеше из двора неспокойно и си мислеше: „Къде може да е? В дън земята ли пропадна?“
Изведнъж долови слабо мучене. Идваше откъм ямата. В нея обикновено складираха зеленчуци и плодове. Не знам кое беше по-бързо, краката му или желанието му да стигне там час по-скоро, но вече беше на самото място и се взираше в тъмнината.
Плесна се по главата, изтича до вкъщи, грабна газената лампа и с треперещи ръце запали фитила й. Насочи я към дупката и видя главата на бичето. Облекчения и радост обляха сърцето му.
Разтича се. Извика съседите. Киро се бе прибрал с багера, та предложи да изкарат животното с куката. Настана суматоха около въжетата. Чудеха се как най-добре да привържат бичето, за да го измъкнат.
Всичко стана само за пет минути. Странно, но животното не реагира и беше напълно спокойно.
На другия ден хората се смееха и разправяха за „необикновеното изчезване“.
Когато паднал, бикът се озовал пред „богата трапеза“. За времето през, което го търсили, той успял да изяде всичките моркови и зеле складирани там. И когато огладнял, започнал жално да мучи.
Не било шега работа, дупката била дълбока 3 метра, а животното тежало 300 килограма.