Бенджамин Франклин е написал: „Имайте чиста съвест и не се страхувайте!“ А великият ирландски писател Бърнард Шоу е казал: „Пазете сърцето си чисто и ясно – това е прозореца, през който гледаме на света“.
Ако съвестта има толкова голямо значение за светските авторите, колко повече за нас християните. Ние трябва да се стремим да „имаме чиста съвест пред Бога и човеците!“
Без гласа на съвестта, ние ще бъдем като кораб без рул в открито море.
Бог ни е дал съвест. Тя е образът на Бога в човешката душа.
Грехът може да притъпи или заглуши гласът на нашата съвест. Може да я накара да млъкне, а това ще ни отклони от правилния път. Но Божието Слово, очиства и изостря нашата съвест.
И когато изпаднем в грях, То ни „насочва … към пътищата на правдата заради името Си“. Пробужда ли Бог твоята съвест?

Исус е седял на масата с бирниците и грешниците. Почти всички хора, с които се е обграждал са били аутсайдери на обществото. Но отношението Му към тях не се е свеждало до преодоляване на социалните бариери.
Бог иска ние да се движим сред хората и да свидетелстваме за Христос. Ние трябва да „се радвам с тези, които се радват и плачем с онези, които плачат“, да състрадаваме, да помагаме на болните, бедните и нуждаещите се. Как иначе бихме ги спечелили за Христос?
Трябва да обичаме тези, които са обсебени от този свят, но не бива да допускаме съблазън и пагубно да ни влияят. На тази граница можем да се задържим единствено, ако постоянно живеем в присъствието на Господа.
Както Христос, ние трябва да бъдем в света, но не от него.
Корабът плава по морето, но водата не трябва да прониква в него.

Израстнала съм далече от морето. Тогава морета и океани бях виждала само по телевизията и по филмите на големия екран.
Но когато отидох с родителите си за първи път до морето, бях много изненадана.
Бях виждала тази необятна шир на екрана, но това съвсем не може да се сравнява с това, което тогава видях със собствените си очи.
Това можем да кажем и за Божията любов. Тя превъзхожда нашето разбиране.
Ти не можеш да я опишеш, докато не я изпиташ сам.
В Божията любов присъства всезнанието, това е свойство характерно за Твореца „да е проницателен и всичко да знае“. Всезнанието принадлежи изключително на Бога.
Във всяка ситуация, във всяка моя мъка и болка съм уверена, че той знае как съм и как се чувствам. Той се грижи за мен, обича ме, разбира ме и пази Своя план за мен.
Каквото и да се случи в живота ти, през каквито и изпитания да преминаваш, които те тласкат към отчаяние, знай, че Божията любов към теб никога няма да отслабне.

Когато „Восток -2“ слезе надолу до толкова, че да може да се катапултира, Герман почувства тласък и излетя от кабината.
Яркото слънце го ослепи, а над главата му се виждаше оранжевия купол на парашута.
Отдолу се надигаха кълбести облаци. Титов пресече влажната им сърцевина и видя земята, покрита със златисти стърнища.
Позна Волга и двата града на бреговете ѝ Саратов и Енгелс.
– Значи, всичко върви, както беше замислено, – радостно прошепна на себе си Герман, – приземяването ще стане в зададения район.
Чиста слънчева светлина сияеше през облаците, като под абажур. Парашутът се разтваряше плавно и спускаше Титов надолу и все по-надолу.
При катапултиране, за да не загине космонавта на голяма височина от недостига на кислород, столът беше снабден с балони пълни с кислород, който автоматично се подаваше на херметическия шлем на скафандъра.
Герман се върна в спомените си назад. Видя се отново в кабината. Там имаше освен стола, на който сега се приземяваше, система за регенерация на въздуха, радиооборудване, продукти за храна ….
През три от илюминаторите можеше да наблюдава какво става в космоса и на земята. Той си спомни чувствата, които изпита, когато гледаше към земята.
През илюминатора земята изглеждаше, както при полет на реактивен самолет на голяма височина. Отчетливо се очертаваха високите хребети, големите реки, горските масиви, бреговата ивица на морето. Герман добре виждаше облаците и сенките, които хвърляха на земната повърхност.
Когато погледна към хоризонта, видя непривично изкривяване. Земята беше окръжена от нежно син ореол, който постепенно потъмня и стана тюркоазено син, син, виолетов и премина въглищено черен цвят.
В илюминаторите се виждаха ярките и студени звезди.
– До тях е далече, – притвори очи Герман, – много далече.
Когато слънцето „погледна“ в илюминатора Герман използва специалните  щори, за да предпази очите си.
– Как ослепително свети тук в космическото пространство, – възкликна Титов, – навярно това е десетки пъти повече, отколкото на земята.
Герман се спускаше надолу и вече виждаше спасителният екип който тичаше към мястото, където той щеше да бъде след минута.

Какви ли не растения има на нашата планета. Едни ни поразяват с размерите си, други с красотата си, трети с лечебните си свойства, а има и отровни.
В Северна Америка на Камчатка в Далечния Изток  расте необичайно растение Aconitum delphinifolium, известно още като самакитка, омаяк, леопардовата отрова, дяволска каска, кралицата на всички отрови, или синя ракета. То изглежда съвсем обикновенно със сини прости цветчета, които със своята отрова могат да убият едно от най-големите животни на земята гърбатия кит, който тежи близо 40 тона.
Това растение няма заразителна  красота. Съвсем незабележителни листа и синьо цветче на дълго тънко стъбълце и това е цялата му красота. Но зад тази обикновенна външност се крие силна отрова, която съдържа алкалоид, който парализира нервната система и понижава телесна температура и кръвното налягане.
За първи път за силата на това растение са разбрали китайските войни, които използвали сока му като биологично оръжие. Те накисвали в него върховете на стрелите си, не оставяйки никакъв шанс на враговете си.
Все пак трябва да отбележил, че в малки количества този сок има лечебни свойства.
Китоловците в северните морета използват убийствената сила на този вид ралица при ловене на гърбати китове. Те смесват отровата на цвета с каква да е животинска мазнина и закачат получената смес на харпун.
Попадайки в тялото на грамадното животно отровата започва веднага да действа. Ако китът не умре за няколко минути, то след известно време морето ще го изхвърли мъртъв на брега.
Вече няколко десетилетия китоловците използват този начин за да убиват най-големите животни на планетата.