Преди известно време чух едно малко момиченце да се представя: „Аз сън християнка“. Колко точно и изчерпателно описание.

Когато се представяме пред някого ние изтъкваме своята професия, хобито си, учебното заведение, което сме завършили, …

Християнската ни идентичност не е сезонна дреха, която обличаме за определено време, а после я оставяме някъде. Това, че сме християни понякога ни пречи, но независимо от обстоятелствата, ние трябва да славим Бога, че носим името християни.

Макар че, не можем да не грешим като Христос, докато ходим на тази земя, като християни ние ежедневно се стараем да се уподобим на Него във всичко, което вършим. Като приемем ролята на слуга, който се грижи за физическите и духовните нужди на ближния си.

Ако ти си християнин, как показваш на другите, че си такъв?

Хубаво е да бъдеш майка. Таня от скоро бе станала такава. Малката ѝ дъщеричка почти изпълваше ежедневието ѝ.

Таня бързо прехвърли на ум нещата, които искаше да свърши преди малката да е събуди. Станеше ли от сън, трябваше да се сменя памперса ѝ и да я нахрани.

Единствения начин, по който Мими, така се казваше малкото създание в кошчето,  заявяваше своите нужди, бе чрез силен плач.

През цялото време докато шеташе из дома си, Таня поглеждаше към кошчето, за да види дали Мимето не се е събудило.

Щом видеше, че отваря очи, Таня се втурваше към нея, за да изпревари плача на детето си. Подсушаваше го и го нахранваше.

– Обичам я толкова много, че съм готова да направя всичко за нея, – казваше често Таня. – Докато спи моето малко момиченце, то е в своя малък свят и не чувства моето присъствие.

Един ден, докато прибираше дрехите от простора, Таня се замисли. Тя откри за себе си нещо много интересно.

– Колко често в действията си приличам на дъщеря си. Живея си спокойно и безгрижно, докато нещо не ме притесни или както по-възрастните казват, настъпи някаква криза. И какво правя тогава? Ужасена се обръщам за помощ към Бога.

Тя не веднъж бе усещала, че Той знае, че ще Го повика и бе готов да я чуе.

– И Бог разрешава всеки мой проблем преди да съм го помолила, – усмихна се Таня. – Благодаря Ти за Твоята любов, Господи, за готовността Ти да ми помагаш преди да съм Те помолили.

Петгодишно момиченце всяка вечер преди сън искало да яде. Сядало и удължава процеса на хранене, за да го сложат по-късно да спи.

– А, не, – казала майката. – На тези нощни трапези трябва да се сложи край.

Дошла вечерта. Малкото момиченце отново изтичало в кухнята и уверено пред всички заявило:

– В църквата казаха, че трябва да се нахранят гладните.

Един от посетителите на училището за глухи, написал на черната дъска въпроса към децата:

„Защо Бог ме е създал с дар словото и слуха, а вие сте глухи и неми?“

Този въпрос бил страшен удар за тези малки деца. Те стояли парализирани пред това страшно „Защо?“

Станало едно малко момиченце. С треперещи устни и очи пълни със сълзи, отишло до дъската, взело тебешира и написало:

„Да, Отче, защото така ти се видя угодно“.

Какъв отговор.

Той ни води нагоре, подчертавайки вечната Истина, на която можем да възлагаме своето упование.

Седемгодишно момиченце пита майка си:

– Мамо защо се молим преди службата?

– За да изгоним бесовете.

– От църквата?

– Да ….
– А от къде те ще дойдат преди следващата служба?

– Те са с хората, на вратовете им идват.

– Тогава не е ли по-добре да изгоним тези хора?