Павел застана на едно място и се замисли за писмото, което беше получил скоро.  После събра смелост и тръгна. Пресече реката. Премина през кварталите и парковете, докато достигна покрайнините на града.

Там заспа на една поляна, свит на кълбо под звездното небе. На разсъмване се събуди и загледа в изгрева на слънцето. След това продължи да върви.

Един мъж с камион, който караше хляб, го взе на автостоп. Друг му предложи половин питка с малко салам. Една жена се смили над него и му купи билет за влака.

Павел осъзнаваше, че с нищо не бе заслужил такава милост. Откакто бе избягал надалече от селото си, ограбваше хората, като ги наръгваше предварително с нож. Той беше забравил за добротата, която все още се срещаше между хората.

Павел вървеше. Той отново бе започнал да се моли. Това не бяха заучени молитви, а искрена изповед за лошите неща, които беше вършил и разговор с Бога.

Хълмовете към родното му село бяха станали още по-зелени. Приближаваше вече. Опипа небръснатото си лице. Опита се да поизглади с длан мръсните си дрехи и въздъхна. Нямаше как, щеше да се яви пред баща си точно такъв, какъвто си беше.

Безпокойството му се усили, когато наближи родната стряха. Повтаряше си на ум, какво точно ще каже на баща си.

Желанието му да се завърне у дома се засили. Искаше му се да се хване здраво за работа в обора и градината неща, които преди му изглеждаха неприятни.

Павел ускори крачка. Той видя дима от комина и светещите прозорци на старата им къща. Спря пред вратата и плахо почука. На прага го посрещна побелял старец. Зрението му бе отслабнало, но той позна сина си.

Павел се опита да каже думите, които толкова бе репетирал по пътя насам, но нищо не излезе. Баща му протегна ръце и го прегърна.

– Павле, най- после се върна у дома, – каза старецът със сълзи в очите.

Баща и син влязоха навътре и седнаха край масата.

– Имам толкова много да ти разказвам, – каза Павел. – Съжалявам за …..

– Има време ще ми разкажеш, – прекъсна го баща му. – Сега си хапни, дълъг път си изминал …..

Един хитър селянин си изградил навика, да идва в селската църква рано сутринта и дълго да седи там, разчитайки, че хората ще го възприемат за голям поклонник.

Той стоял в църквата толкова дълго, че местният свещеник не могъл да я затвори и да си тръгне, за да се занимава с ежедневните си дейности.

Един ден на свещеникът му дошла идея как да сложи край на това „неудобство“. Той се досетил, че „молитвите“ на селянина със затворени очи е лъжа и измама.

За това той се скрил зад една от статуите на един от светците и когато селянина застанал със затворени очи, той казал с променен глас:

– Ти си много верен поклонник! Много ме радва твоя аскетизъм и твърдата ти воля. Ела и аз ще те взема със себе си.

Когато чул това, селянинът стремглаво избягал от църквата и повече никой не го е видял там.

Ако вие слушате гласа на света, то вие ще мислите като него или по плът, а това води към смърт. Но ако вие се настроите към Духа на благодата, ще мислите според Божието Слово, а това е живот и мир.

За това, когато Божият Дух ви говори чрез тихия Си глас в сърцето ви, слушате Го и Му се покорявайте. Запомнете, Той се интересува от вашето благополучие.

Божият Дух може да ви накара да оставите някои неща, които прекалено много ангажират вашето време и внимание. Или да ви подбуди да станете по-рано и да прекарате повече време с Божието Слово и в молитва.

Каквото и да ви каже направете го. Защото ако Му се покорявате ще бъдете силни.

Не се колебайте нито за минута, действайте според волята Му!

В село Талхан, в индийския щат Пенджаб, се намира църква Нихал Синг.

Тя е станала място за поклонение за тези, които искат да емигрират във Великобритания, САЩ и други западни страни.

Посетителите купуват самолети играчки и ги оставят в църквата с молитва,  да им дадат визи.

А семейства, чийто роднини са успели да емигрират, често монтирали на покрива на къщата си модел самолет с логото на съответната авиокомпания.

Един човек се разхождал в горите на Флорида. Той бил много уморен и жаден. На една поляна, видял портокалово дърво. Но плодовете му били без сок и горчали. За това дърво никой не се е грижил и не е подрязвал клоните му. Земята, на която растяло това дърво не била наторявана.

Така става и в живота на християнина. Без Божието ръководство, без правилното хранене с Божието Слово, без изпълването със Святия Дух, без молитвеното общение с Господа ние не можем да принесем богоугоден плод, в който да има любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.

Някои християни вярват, че посещаването на църковните служби веднъж седмично е достатъчно за да нахранят душата си, но за съжаление те грешат.

За успешен духовен растеж и изграждане богоугоден плод е необходимо християните постоянно да се хранят с Божието Слово и да има лична връзка с Бога в молитва.

Божието Слово е било, и ще бъде „жива вода“ за всяко вярващо сърце.
Молитва, заедно с изучаването на Библията насърчава живота ни в Христос.

Лична молитва е общуване с Бога и застъпничеството за другите. Чрез молитвата Бог прави нещо с нас и в нас.