Григор Овчаров бе бизнесмен. Той изкарваше доста пари  чрез бизнеса си. Често обикаля улиците на родния си град, където го срещат бездомни, които просят пари за храна.

Овчаров винаги се движи с костюм и вратовръзка, за това често слуша молби за помощ.

Веднъж срещна една бездомна жена. Тя не поиска като другите пари от него, а му се усмихна и каза:

– Добро утро, господине. Нека денят ви да бъде хубав и Бог да ви благослови!

Григор съвсем не очакваше такова нещо. Той спря и двамата се заприказваха.

– Бихте ли обядвали с мен, – предложи ѝ Григор.

Жената се съгласи. И така те се сближиха и започнаха всеки вторник да обядват заедно, но тя нито веднъж не му поиска пари.

Григор забеляза нещо странно в Надежда, когато тя говореше всичко бе позитивно, въпреки че не притежаваше нищо.

Надежда не пиеше, не пушеше, не употребяваше наркотици или нещо подобно. Бе винаги весела и жизнерадостна независимо от положението си.

Веднъж тя сподели:

– Трудно е да си намери работа човек, когато не може да чете.

– Никой ли не ви е учил до сега? – попита изненадано Григор.

– До сега не е имало човек до мен, който да ме научи да чета, – каза тъжно Надежда.- Може да ми се смеете, но попаднат ли ми пари, аз ги изразходвам за библиотеката, а не за ядене. Търся книги, които да ме ограмотят.

Григор се стъписа. Той никога не е имал подобен проблем. Живееше в семейство, където получаваше достатъчно средства за всичко необходимо, докато порасна и сам започна да работи.

– Искаш ли да те науча да четеш?- попита Григор.

– Да, – очите на Надежда за искряха от щастие.

Така вторниците бяха не само за обяд, а и за четене.

Григор вземаше книга, която четяха заедно, а през останалите дни тя се занимаваше самостоятелно.

Нима не е прекрасно, че има хора, които са готови да напуснат своя комфорт, за да помагат на тези, които се нуждаят.

Ръководителите на фирми и правителствени организации не само поддържат дневния сън на подчинените си, но им прилагат издевателски начин, за да ги уволнят.

Всичко се прави в рамките на закона и никой не може да го оспори.

Как става това?

Във всяка по-голяма структура има специално помещение, стая на мързела. Ако за дадения сътрудник няма достатъчно работа по специалността му, го изпращат в нея, занимавайки го с безполезни и скучни операции.

Човекът известно време работи това, но това му носи минимална полза, за него тази работа става непоносима и отегчителна.

Скоро на бюрото на началника му се появява молба за уволнение. Освен това никакви компенсации не се изплащат.

Икономично нали?!

Дошла една двойка при съдията с молба да ги разведе. Съдията направил, както те искали, без никакви възражения. Двамата останали много доволни.

Но на втория въпрос, с който те дошли при съдията, се оказал много по-сложен. Всеки от тях искал сам да възпитава детето си.

– Никой от вас не е достоен, да се заеме с отглеждането и възпитанието на детето, – казал съдията.

– Но защо? – изненадали се бившите съпрузи.

– Спомнете си, когато ви попитах, защо не искате да живеете заедно, вие какво отговорихте? – попитал съдията.

– Несходство на характерите, т.е. не се разбирахме помежду си.

– Ето, виждате ли? Вие не разбрахте, че и двамата сте виновни за това, че не можете да се споразумявате помежду си. Не поискахте да поемете отговорност за вашето семейство. Стоварихте всичко на вашите характери, които според вас не били сходни. Все едно това не зависи от вас. При такава безотговорност, не би трябвало да ви се разрешава да възпитавате дете.

От момента на откриването си и до сега пещерата „Венеца“, намираща се близо до село Орешец, е станала много популярна и предизвиква интереса, както на български, тъй и на чуждестранни туристи.

Тази пещера може да побере от 12 до 16 човека. Пътуването из нея трае около 30-40 минути.

За да се влезе в тази красива пещера е необходимо да се подаде молба.

Пещерата е дълга 200 метра. Тя предлага за разглеждане различни пещерни образования, които са оцветени в различни цветове.

Пещерата „Венеца“ е открита съвсем случайно през 1970 г. по време на взривявания около нея.

От тогава тя е била затворена, но сега е благоустроена и открита за туристи.

В близко бъдеще пред входа на пещерата се очаква да бъде отворен ресторант, който ще предлага вкусна храна и освежаващи напитки.

Рядко може да се чуе толкова точно определение на вярата, което е дала една млада негърка.

Когато я попитали:

– Как използваш помощта на Бог в минута на нужда?

С обичайната си жизненост тя отговорила:

– Само трябва да вярваш, че Той ще изпълне молбата ти и така ще бъде в действителност.

Болшинството от нас излагат на Господа нуждата си, а след това започват да се съмняват, дали Бог ги е чул. И продължават със свои собствени сили да, даже викаме на помощ и другите да Му помагаме, а след това точно следим, как той привежда Своето обещание в изпълнение.

Вярата на всички обещания на Бога казва : „Амин“. А ако се появи и най-малка сянка на съмнение сърцето казва: „Долу ръцете“, като всецяло предоставя на Бога да извърши предоставеното Му дело.

Вярата говори така; “ Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти“.

Живата вяра винаги благодари за обещанието, въпреки че то още не изпълнено, тъй като Божиите обещания са ненарушими.