Ракът като болест, обезсърчение, мъка и болка споходи семейство Петрови. Нина, най-малкият член в дома им губеше последната битка с тази коварна болест.

Баща ѝ и майка ѝ постоянно бдяха над нейното легло. В молитвите им се усещаше тъгата, която чувстваха поради наближаващата раздяла.

Един ден, гледайки угрижените лица на родителите си, Нина помоли майка си:

– Мамо, кажи ми една радостна молитва.

Майка ѝ я разбра веднага.

„Дъщеря ми не иска да чува молитва за болест и болка водещи до депресия, – помисли си майката. – Тя иска да чуе молитва на благодарност към Бога за семейната любов помежду ни, за това, че през всичките тези години сме били заедно и за вярата, която ще ни събере отново в небето“.

Молбата на Нина завинаги промени молитвите в този дом. От тогава те станаха по-позитивни.

– Боже, ние знаем, че ни обичаш, – мълвеше майката на Нина. – Исус умря за нашите грехове и ни е приготвил вечен дом в небето. Имаме ли по-голяма причина за радост? Тъгата е неизменна част от живота ни, но аз съм Ти благодарна, Боже, за това, че чрез дъщеря ми, ми напомни нещо много важно – призива да се радваме. Ако погледна внимателно, той изпълва цялата Библия. Сега вече съм напълно сигурна, че ти се радваш на молитви изпълнени с радост и благодарност“.

Бащата на Нина гледаше с болка дъщеря си и тихо шепнеше:

– Господи славя Те за Твоята милост. Помогни ми да разбера, че Ти Си Изворът на радост в нашия живот.

Това не бяха вече онези опечалени родители, които живееха с мисълта, че губят нещо много скъпо в живота си. Техните лица грееха и сияеха вследствие на една радостна молитва, която изтласкваше скръбта и даваше нова надежда.

Първото писмено описание на птицечовка е било дадено от Джордж Шоу през 1799 год.

Някой му е изпратил образец за изучаване.  Виждайки птицечовка за първи път, Шоу е бил почти сигурен, че това му е било изпратено от някой мошеник.

„Това, естествено, ме навежда на мисълта за вид изкуствена фалшификация, – пише Шоу за животното, което е описал като „миниатюрна видра“ с патешки клюн „прикрепен към главата ѝ“.

Шоу не вярвал, че животното е истинско, докато не го подложил на щателно и истинско изследване.

Той написал пълен доклад за птицечовката, като заключил, че животното рие дупки, плава във водата и се храни с водни растения.

Шоу заявил, че не е в състояние да разбера още нещо за това странно същество.

„Това е всичко, – написал озадачение Шоу, – което мога повече или по-малко да предполагам“.

Самолетът постоянно потъваше във въздушни ями. Пилотът съобщи:

– Поради лошите метеорологични услови може да се почувствате малко неразположение, но не бива да се притеснявате.

Въпреки това Блага бе изплашена по време на този полет. Облегна се назад и затвори очи. Внезапно в ума ѝ изникна мисъл: „Бог няма да задреме“.

Изведнъж спокойствие заля тялото ѝ. Тогава се замисли за пилота, който стоеше буден, докато всички останали пътници спяха. „Той не се разсейва и държи самолета под контрол“.

Тогава защо да не можем да се доверим на нашия Небесен Отец, Който е създал и контролира целия свят. Той никога няма да заспи?

Можем без страх да се доверим на Бога, като се оставим в неговите ръце. Той ще ни води, защото ние не виждаме пътя пред себе си.

След като в каучуковата фабрика в село Хуанг Конг, Тайланд,  били намерени два трупа на жени, насилствено умъртвени, около селото бил поставен надпис: „Забранено изхвърлянето на трупове“.

Местния шаман предсказал, че след намирането на един труп през октомври 2008 г., скоро ще намерят и още един. Това били телата на две жени. Според шамана следващия път ще намерят труп на мъж.

Двете убийства така и не били разкрити.

Жителите на село Хуанг Конг започнали да се боят от тези места, затова властите решили да поставят знак, главната мисъл на който се заключавала в това, че тук не трябва да се цапа.

Програмист след натоварен ден уморено отваря хладилника. Вади пакетче масло, на чиято обвивка пише:

„Масло. 82 %“.

В главата му блясва бърза мисъл и той си казва:

– О, скоро ще зареди!

Върна маслото в хладилника и затвори вратата му.