Един от най-популярните продукти в света е сиренето. То се цени заради специфичния вкус и аромат. Принася голяма полза за организма.

Прекрасно се съчетава с вино.

Познаваме ли всички сортове сирена?

Днес ви представям френското сирене Pont l’Eveque.

За първи път това сирене се е приготвило през 12 век, но името, с което сега се нарича е получило през следващия век.

Това меко, непресовано сирене се приготвя от краве мляко. То е покрито с тънка гладка коричка в нежнокафяв цвят с налепи в бяло.

Миризмата му е ужасна. Имаш чувството, че това сирене може да полежи така някъде през вековете.

За да се избавите от миризмата, можете просто да премахнете кората му и след това да се наслаждавате на мекия му вкус.

Това сирене се произвежда в квадратна форма. Така по-лесно се отличава от другите видове сирена.

Pont l’Eveque подхожда за шампанско и червено вино. За сега цената му е все още много висока.

Един стиснат човек забелязал, че синът му след като е получил парчето си хляб, го поставял на перваза и едва след това го ядял.

Бащата попитал сина си;

– Защо правиш това?

Синът отговорил:

– Забелязах, че от разположената под нас кухня се издига към нашия прозорец пара от супа. Слагам хляба на перваза, за да попие вкусната миризма на супата, а след това го изяждам.

Тогава скъперникът ударил сина си и му казал:

– За нищо не ставаш! Още от малък се учиш, да не ядеш сух хляб.

Моделът на поведение на мъжките копринени пеперуди, които те използват, когато търсят женски индивиди, може да помогне на специалистите за разработването на безпилотни самолети.

Самците на този вид по време на брачния период улавят миризмата на самките на голямо разстояние, а след това намират партньорката си.

Учените са направили наблюдения върху копринени пеперуди в лабораторни условия, създавайки им най-разнообразни обстановки: променяли посоката на въздушния поток, носещ миризмите на женските, поставяли пеперудите на различни места и изменяли разстоянието между мъжката и женската пеперуда.

Ентомолозите са открили, че в действителност пеперудите не летят по посока на вятъра, както се е смятало по-рано, а постоянно променят направлението на движението си, независимо от насоката на въздушния поток. Това им помага да намерите бързо следата, оставена от миризмата на женските.

Изследователите твърдят, че тяхното откритие може да осигури значителна помощ на специалисти, които участват в създаването на безпилотни самолети, използвани за определяне на източниците на замърсяване на въздуха и емисиите на вредни вещества в околната среда.

В случая безпилотните апарати трябва само да открият необходимата миризма.

Улицата пред малката църква бе пуста. Желязко се бе втренчил във витражите на прозорците. Прекрачи прага на църквата и влезе. Това място бе изпълнено с миризма на тамян и восък.

Желязко си спомни времето, когато всичко това носеше определен смисъл за него. Някога влизането в църква му носеше успокоение и уют. Това бе мястото, където можеше да дойде  и да се помоли, да потърси помощ или услуга или просто да намери събеседник

Тук той бе разговарял с Бога и Той го слушаше. Като дете Желязко бе сигурен дори, че Бог му отговаря. За него това беше едно малко чудо.

Но с течение на времето имаше чувство, че Бог вече не го слуша. В живота му се случиха доста неприятни неща и бе загубил вярата си. Реши, че се е заблудил, че Бог  не му е говорил.

По светски си обясни, че собственото му подсъзнание оформя отговорите на въпросите, които си задаваше, че те са били някъде дълбоко заровени в него, но той не го е осъзнавал.

Всичко, на което го бяха учили като малък му се струваше като приказка, към която човек се придържа в тежки времена, която му осигурява една фалшива котва, за която да се захване.

Цялото великолепие и церемониалност в църквата, за него се бе превърнало в лицемерие. Всички бяха убедени, че техния Бог е истинския, че те са праведни и ако са негови последователи, ще намерят покой и спокойствие в отвъдния живот, но това не важеше за него.

Срещна Зина и продължи да ходи с нея на църква, но нямаше смелост да ѝ разкрие , че е загубил детската си вяра в Бога, страхуваше се да не я загуби. Беше влюбен, а какво ли не прави човек в името на любовта.

В неделя, когато беше на църква, докато другите се молеха, той си мислеше за децата, работата и съпругата си. Привидно изпълняваше всички ритуали , но не изразяваше гласно мнението си.

Но когато научи, че диагнозата на жена си в болницата, окончателно реши, че няма Бог.

Но сега той отново бе тук , в църквата. Зина му бе подарила златно кръстче и му  го беше окачила на врата. Тогава му бе казала:

– Носи го и никога не го сваляй от себе си!

Той го носеше, не защото вярваше в онова, което символизираше кръстът, а просто като украшение.

Желязко обхвана с ръце малкото кръстче, но в него не усети никаква сила. Беше дошъл в църквата не заради това, което вярваше, а заради онова, в което вярваше Зина.

Вътре бяха коленичили няколко вярващи потънали в молитва.

Желязко неволно коленичи и затвори очи. Почувства се като онова малко дете, което със страхопочитание влизаше на богослуженията.

Изплака тихо мъката си и усети мир в сърцето си. И докато се чудеше какво да прави, той чу съвсем ясно:

– Има надежда за жената Зина, само вярвай!

Известно е, че комарите могат да открият човек по неговата миризма. Японските учени са решили да използват тази особеност на насекомите, за да създадат специални сензори за търсене на хора под развалините.

Комарите произвеждат специален протеин, който може да абсорбира изпарението от тялото на животни и хора. С помощта на тези протеини, насекомите намират своите жертви.

Ако учените успеят да отделят гените на насекомите и от тях да отгледат в лабораторни условия подобни протеини, може да се създаде сензорно устройство, реагиращо на миризмата на човека.

Такива изследвания са започнали вече учени от Токийския университет и Академията на наука и технологиите в провинция Канагава.