Основната цел на скулптура Филип Гилерм  е да отрази в своите работи чувствата и отношенията между хората. Но реализацията на тази идея е необичайна. Вместо самите хора, той изобразява струнни инструменти.
Дървените скулптури на майстора са причудливи и необикновени. Музикалните инструменти повтарят човешките действия и възпроизвеждат сцени от всекидневния живот на хората. Те се държат за ръце, танцуват, прегръщат се, изкачват се на планината, четат книги…..
Ние виждаме цигулки и виолончела, но в този момент съвсем не мислим за музика. На тяхно място си представяме обикновени хора-вълнуващи се, влюбени, замислени…
Филип Гилерм започва своя професионален живот в Париж, където се е и родил през 1950г. Тук е живял почти 20 години.
Последните години от живота си скулптура прекарва в постоянни пътешествия с жена си и двете си дъщери на неговата яхта.Той работи над различни проекти в различни крайща на света: в музей в Таити, международно летище в Нова Каледония, в яхт клубове и ресторанти в Бразилия и Австрия.
Цялата работа на скулптура е изработена от екзотична или отглеждани в определени области видове дървесина: червено дърво, топола, гръцки орех, палисандър, ….
Работите на Гилерм са изложени в галерии на Европа, Южна Америка, Канада, САЩ. Той продължава да въплъщава все нови и нови проекти, изразяващи емоции и мечти.

Наблюдавали ли сте децата? Те притежават забележителни качества, които загубват, когато пораснат. Обичат сами да преоткриват света. Не се страхуват, че правят нещо както не трябва. Опознавайки новото, придобиват опит и изживяват случилото се със силни емоции.Припомнете си как изглеждат очите на дете, когато ви разказва за своето „ново“ откритие. Какъв възторг искри от него, когато се впуска в поредното приключение.
Неговите чудеса за вас не значат нищо, те са обикновени тривиални неща. Децата обичат промените и откритията. Помолете ги да разкажат за своите планове, изслушайте фантазиите им. Тогава ще разберете как един живот може да бъде пълен със потресаващи събития и радост.
Всички ние сме били деца и сме мечтали. Били сме готови да превземаме светове, да нагазим в непознатото, макар това да е било забранено от родители и учители, но с годините ставаме по-внимателни. Много мислим и разсъждаваме. Поредната порция от въпроси непрекъснато ни облива. Трябва ли наистина да го направя? Какво ще стане след това? Колко време ще ми отнеме? Заслужава ли си усилието? Ставаме все по-рационални, затворени в някакъв строг порядък. Даже малките неща правим по навик, за да не срещнем неочакваното. Живота ни става предсказуем. В него няма сюрпризи, нови срещи, бурни преживявания, от които дъхът ни да спре.
Ние знаем какво ще стане утре, след месец, след година. Но това знание радва ли ни?
Искате ли тогава живота ви да се промени? Ако наистина го желаете то непременно ще стане. Как ще стане това? Започни с най-простите неща.
Например, измени маршрута до работата си, измисли си ново хоби. Тогава може би ще откриеш някой скрит свои талант, не спирай продължавай да го развиваш, Направете нещо непривично за вас. Отворете се за нови приключения и срещи. Срещнете предизвикателството с усмивка. Тогава живота ви ще разбие скучната рамка на ежедневието и вие отново ще се усетите, че сте човек.

Нощта се раздра от боботещия звук на самолет.
– Нашите полетяха – каза полската мишка на дъщеря си.
– „Нашите“? Кои са те?
– Как кои? Прилепите.
– А нима мишките могат да летят?
– Когато силно мечтаеш нещо, то непременно ще се случи.
Рано сутринта малката мишка излезе от дупката си, седна на едно камъче и усилено започна да мечтае, да полети. Наблизо минаваше котка. Тя също имаше мечта, да похапне. И нейната мечта веднага се изпълни. А мечтата на мишката, изпълни ли се? Трудно е да се каже.
Мечтите на отделните индивиди са различни. И понякога от това стават трагедии. Едни мечтатели загиват, за да се сбъднат мечтите на  други.
Позволете да ви дам един съвет. Преди да започнете да мечтаете, огледайте се наоколо. Убедете се, че наблизо никой не мечтае.
Вероятно мечтите ще се сбъдват. Нека те да бъдат вашите.