Децата играеха на улицата и вдигаха страхотен шум. Клаксони се надпреварваха на натовареното шосе. На телевизора говорителят съобщаваше днешните новини.

Григор влезе в стаята погледна очакващо сина си и попита:

– Какъв искаш да станеш като порастнеш?

– Искам да работя в полицията, – възторжено и с блеснали очи отговори Огнян.

– Полицай?! – лицето на Григор почервеня, а очите му едва не изкочиха от орбитите. – Ти да не си полудял? Навярно се шегуваш.

Огнян отдавна мечтаеше за това. В мечтите си бе виждал как спасява хора, залавя престъпници, помага за откриването на истината, ……

– Искам да стана детектив. Имам голямо желание да помагам на хората.

Григор снисходително се усмихна, той смяташе, че синът му е много малък и още не разбира съвсем нещата, затова толкова лесно се е заблудила детската му душа.

– Знаеш ли колко взима един полицай? Как ще издържаш семейство с такава заплата?

– Ще се справя. Освен това не желая да се женя. Полицейската работа е много интересна. Ще разкривам престъпления и убийства. Знам, че в това ще бъда много добър, – уверено каза Огнян.

– Това е глупава идея, – махна с ръка Григор. – Ченгетата нямат пари, за това всеки може да ги купи. Нима не си чул, че си докарват нещо от страни. Шайка рушветчии.

– Но, татко, ……

– Ти си твърде умен, за да станеш един от тях, – Григор впери невиждащ поглед в прозореца и добави. – Виждам те като човек, които притежава най-малко един милион долара или евро.

– Не, татко следователите са страхотни, защо ги оченяш толкова много, – възпротиви се Огнян.

– Ти ще се захванеш с бизнес, ясно ли е, – викна Григор – и не какъв да е бизнес. Ти си млад човек и ако се ориентираш добре, ще можеш да печелиш по милион на година.

– Тук не става въпрос само за пари, – възмути се Огнян. – Освен пари в този живот има и други неща ….

Григор замахна и ударът му попадна върху ухото на момчето. Това беше доста неочаквано за Огнян.

– Какво знаеш ти за парите? – Григор изригна като вулкан. – Нищо. Парите са единственото нещо, което има значение. Парите са на първо място. След това вече ще мислиш за жена, семейство, приятели, …. Щом си мой син, няма да ставаш никакъв си следовател. Ясно ли е?

– Да, – едва изрече Огнян.

– А така те искам, моето момче. Сега ми кажи какъв ще станеш като порастнеш?

– Бизнесмен, – но като си спомни за плесницата, се поправи, – искам да кажа банкер.

– Какъв банкер? – попита бащата с гордост, защото смяташе, че синът му е възприел правилно урока, който му даде.

– По инвестициите, – смънка Огнян.

– Браво, моето момче, – Григор потупа сина си по рамото. – И никакви полицаи и следователи в главата ти, разбрахме се нали?

И без да дочака отговора на Огнян, Григор усмихнат напусна стаята.

Този водолазен костюм, който познаваме днес е претърпял доста изменения, докато достигне до сегашния си вид.

Желанието на човек да прави наблюдение под водата за по-дълго време, е била мечта на много изобретатели.

На 14 юни 1834 г. Леонард Норкросс от щата Мейн е получил патент за водолазен костюм.

Конструкцията се състояла от: дрехи, изработени от непропускаща въздух кожа, меден шлем, към който бил прикрепен гумен маркуч, чрез който се подавал въздух.

Този маркуч бил свързан с въздушна помпа на повърхността.

За да не изплува, водолазът обувал ботуши от олово.

Може би умът ви през цялото време е зает с нещо. Рисувате, изграждате модели или скицирате схеми на изобретения ден и нощ, но не стигате до края и нещата остават незавършени.
Така вашата картина не стига до галерията, а проектите и изобретенията ви не попадат пред очите на хората. Така до никъде няма да стигнете, защото всяка работа ви е непоносимо „скучна“.
Когато имате възможност да започнете да припечелвате нещо на най-обикновенна работа, вие смятате, че това за вас е просто ужас.
– Колко по-малко талантливи хора от мен, са получили работа, която толкова съм искал, – каква бунтарят. – Всичко зависи от връзките.
Ако погледнете по-внимателно, ще забележите хора, които се нуждаят от усъвършенстване, но те не се впускат, за да го достигнат.
Айнщайн не се е стемял да избегне скучната работа. Геният спокойно се отнася към обикновената работа. Айнщайн е работил в патентно бюра за заплата и съвсем не е смятал това за унизително.
Бунтарят е против рутината, така той губи шанса си да постигне мечтата си.

Навярно ще кажете доброта, добър външен вид, щедрост, чувство за хумор, ….
За всяка жена всеки от тези отговори може да бъде верен, но има една обща черта, която допада най-много на нежния пол.
Най-атрактивната мъжка черта според скорошно проучване на списание Men’s Health е способността на мъжа да изслушва съпругата си, така мислят 53% от запитаните жени.
Защо умението да изслушва е най-важната черта на мъжа, която би допаднала на жената?
Ако някой не иска да ви изслуша, той не проявява голям интерес към вас. Съпруг, който има търпение да изслуша жена си, ѝ дава възможност да споделя и желание тя самата да го изслуша. А когато двама съпрузи правят това, стават по-близки.
В семейството няма да има добри взаимоотношения, ако съпрузите не могат да се изслушват един друг. Когато съпругът е невнимателен, той няма да знае какво иска жена му. Такава ситуация води към семейни скандали и големи разочарования.
Ако жената е убедена, че мъжът е готов да чуе всяка нейна дума, без да се отвлича в мислите си нанякъде, то тя се чувства обичана и зачетена. Такова желание за изслушване е признак за желание, мъжът да се грижи за жена си.
Тази красива мъжка черта дава възможност на жената да се почувства специална, а това е мечта на всяка съпруга.

Навярно сте чували следните думи:
– Съжалявам, но вие нямате талант. По-добре оставете вашите творчески опити и се се заемете с някоя обикновена професия.
„Бездарен“, „безнадежден“, „безперспективен“, …. такива етикети лепва нашето общество на хора, които виждат живота по по-различен начин. Такъв е светът. Ако решите да го промените, винаги ще се намери някой, който категорично ще бъде против.
Такива „етикети“ не трябва да събарят вярата ви в способностите ви. Този, който иска да твори, по никакъв начин не трябва да се съгласява да бъде преквалифициран в надзирател и наблюдател.
Ето ви и един пример, как хората грешат, отхвърляйки таланта на двама души. Единият е Фьодор Шаляпи, а другият е Алексей Пешков или както е известен чрез литературните си произведения като Максим Горки.
Шаляпин и Пешков били бедни студенти и решили да подобрят материалното си положение. Тръгнали да търсят работа, като певци във хор или журналисти във вестник.
Парадоксът в ситуацията се състоял в това, че Пешков го взели в хора, но бил отхвърлен от вестника за журналист, а у Шаляпин открили литературен талант, но не открили в него такъв на певец .
За щастие, всичко в живота си дошло на мястото. След години бил забелязан писателския талант на Горки, а Шаляпин станал известен певец.
Това не е единствената история, в която се говори как съвремениците не са видели „грозното пате“ в един или друг човек притежаващ талант. За това правете неща, които обичате, вярвайте в себе си и не се съмнявайте в мечтата си!