Достатъчно е да погледнем културата и медиите, за да видим тяхното постоянно отделяне от реалността. Формата на подаване на материала става самоцел. Тя служи като гланц за следващия лозунг на деня.

Отчасти за това, че майсторът на словото сам нищо не прави, защото всяка сериозна медия има публицистичен характер. Издателска дейност се свежда до популяризирането на краткосрочни мнения на кръгове от влиятелни хора в социално и икономическо отношение.

Причините за това са много. Но за мен е очевидно, че има съзнателно представяне на преувеличена информация, която  трябва да предизвика по-голяма емоция.

Това желание на всяка цена да се привлече вниманието, може да се види във всяко вестникарско заглавие. Именно това може да се приеме като доказателство за плурализъм и демокрацията в обществото, в което всеки има абсолютна ценност.

Но ако всеки има право на независимо възприемане на явленията и нагласи към тях, на какво се основават тогава законността и обществото? Какво, в дългосрочен план, е справедливо?

Справедливото може да бъде нещо общо, в което всеки може да намери и реализира себе си.
Ние всички идваме от абсолютизираните си светове и растейки, се разплащаме за това.

Освен това милионите хора, които идват на този свят за живот, но не за Битието. Има малцина, които искат да намерят точно това, което е истинско. Те чувстват нуждата от лично израстване, самореализация, самоизграждане в най-висшия смисъл на думата.

След Втората световна война в Канада размразили фиксираните военни цени за потребителски стоки, което довело до инфлация.

През есента на 1947 г. цената на шоколада в магазина скочила изведнъж от 5 до 8 цента, което довело до недоволството на децата.

Първоначално няколко ученика организирали протест пред магазин в малък град на изток, а след това щафетата от бойкоти и демонстрации били възприети от стотици и хиляди деца по цяла Канада.

Производителите на сладкиши отговорили на това със статия от вестник, където се казвало, че тези акции са подтикнати от комунисти, които са завербували детските лидери, за да сеят хаос в обществото.

Това се оказало вярно. Ако в началото възрастните поддържали инициативата на децата, тъй като сами били недоволни от инфлацията, след публикациите в медиите, родителите и учителите започнали да забраняват на младите хора да участват в демонстрациите.

Светът е красив, но същевременно и много опасен. Във времето на новите технологии и социалните медии, сме се лишили от лично пространство.

Вярно е, че сега е много по-лесно да се свържеш с някого, независимо къде е той. Хората са погълнати от телефоните и компютрите си. Те изпращат съобщения, споделят снимки, …. И въпреки това, хората се чувстват самотни и изолирани. Можем да общуваме с много хора, но се доверяваме на единици.

Но Божият Син Исус Христос е винаги с нас, по време на изпитание или радост.

Ние не се нуждаем от телефон или интернет, за да общуваме с Бога. Това не струва пари. Ние винаги можем да отидем при Него, без да се притесняваме.

Той ни очаква, изслушва ни и ни помага. Бог е толкова близо до нас само на една молитва разстояние.

Сред най-новите оръжия, поставени официално от Пекин на всички седем изкуствени острови, създадени в Южнокитайското море, има зенитни и противоракетни системи.

При пускането на съответната информация, медиите се отнасят към Центъра за стратегически и международни изследвания, въпреки че по-рано китайската страна е заявила, че няма да милитаризира изкуствените острови, създадени на територията, която е обект на претенциите на няколко държави.

Центъра за стратегически и международни изследвания в своето изявление се опира на достъпната информация от спътниците.

Експерти смятат, че след публикуването на тези данни, китайската страна скоро ще декларира чисто отбранителни оръжия, разположени на островите.