За някои метални сплави, като нитинол (55% никел и 45% титан), или мед, никел и алуминий, е присъщ ефект наречен паметта на формата.

Той се състои в следното. При деформиране на изделие от такъв материал, след като се нагрее предмета, той възвръща първоначалната си форма.

Това се дължи на факта, че тези сплави имат специална вътрешната структура.

Нитинолът е изработен от съветските металурзи  Г. В. Курдюмов и Л. Г. Хандорсон през 1948 г. През 1980 г. това изобретение е признато за откритие и е станало известно като ефект на Курдюмов.

При деформация външния слой на материала се разтяга, а вътрешния се свива, средния остава без изменение. Тези продълговати структури – мартензитни плочи, не са необичайни за металните сплави. Необичайното в материала запомнящ формата си е, че той е термоеластичен.

При нагряване се проявява термоеластичността на мартензитните плочи, т.е. в тях възниква вътрешно напрежение, което се стреми да върне структурата в първоначалното ѝ състояние.

В края на 20 век ефектът за запомняне на формата бил забелязан  при повече от 20 сплави.

Прилага се в медицината, топлината сигнализация, кафеварките и при различна техника.

Новият материал получен от американски учени, дава възможност да се събира ефективно вода от въздуха. Тези кондензатори ще могат да се използват в засушливите райони на планетата.

Новият материал „изсмуква“ водата от въздуха много по-бързо от предишните аналози. За образец учените са избрали бръмбари пустинници и кактусите, които оцеляват в много сухи условия.

Например, бръмбар от пустинята в Намибия събира вода рано сутрин чрез специални мембрани, намиращи се на краката му, когато кондензацията във въздуха достига своя максимум.

Шиповете на кактуса помагат да се транспортира вода към тялото на растението.

Всички тези аспекти учените са включили в изкуствения материал за кондензация.

Истинските произведения на изкуството не винаги са разбираеми за всеки.

Съществуват наистина невероятни, удивителни и странни произведения на майстори, който се харесват на публиката.

Ето и едно от странните произведения на изкуството, с което искам да ви запозная днес.

Някога виждали ли сте лист направен от човешки косъм?

Шереос Джанин създава такива предмети, използвайки човешки косъм, като шие, усуква и ги свързва заедно.

За да свърже косъмчетата, Джанин използва водоразтворими материали.

Първите щори са направени още през древността. Тогава те представлявали влажна кърпа, която се развявала на отворения прозорец. По този начин хората са се спасявали от горещото слънце. В Европа също се използват подобни щори  много отдавна.

Първият, който признали за официален производител и дизайнер е бил Джон Уебстър през 18 век.

През 1841 г. американският предприемач Д. Хемптън планира хоризонтални щори, които имали функцията да корегират ъгъла на наклона им.

От този момент започнало производството на щори в големи количества. Всеки можел да си поръча щори, като предварително избере материала, от който да са направени, разцветката и различните варианти на поставяне.

Фирмата „Sun Vertical“ е пуснала първите вертикални щори. Те ставата много популярни в Южна Америка, а едва след това в Европа. Тази фирма изработва защитни щори, които наричат „фасадни“. Тези щори са широко използвани по време на война, тъй като предпазвали от шрапнели по време на бомбардировките.

Едва през 21 век са направени ролетните щори, които се произвеждали в Германия. Те много бързо станали популярни по целия свят. Техният барабанен механизъм е бил признат като едно от гениалните изобретения в наше време. Именно заради този механизъм, щорите са станали толкова популярни.