Архитектурата се е превърнала в една от най-важните области на съвремения свят. Проектирането в пространството, където живеят и работят хора е престанало да има само функционален характер.
Сега архитектурата може да се разглежда като своеобразна сплав от изкуство и наука.
Хората изтъкват интересни причини за различните оформления на сградите. Те не само започват да осмислят значението на пространството, но се стараят да го използват по-добре.
Най-добре бихме се възползвали от разработките на архитектите учени. Реализацията на много проекти е станала възможна едва в последното столетие, където се прилагат нови материали и идеи.
Днес ще ви представя проектът „Биосфера 2“.
Милиардерът Едуард Басс планирал да покаже на човечеството, колко е важна нашата планета. За целта той наел учени, които разработили проекта „Биосфера 2“, който имитирал затворена екологична система.
Главната задача била да се проследи способността на човек да работи в напълно затворена среда. Според замисълът на Басс, ако експериментът успеел, това щяло да помогне на човечеството да инсталира подобни системи на други планети.
Била построена огромна мрежа от запечатани сгради. Всяка от тях подържала своя екосистема.
В течение на две години на територията на комплекса живели група учени, но трудностите, с които се сблъскали по време на експеримента, не позволили той повече да се развива.
През 1994 г. проектът бил прекратен.

В изданието се предлага да се оцвети рисунка на дявола или да се съединят точки, за да се получи пентаграм.
Издателите на „Голяма сатанинска книга за занимания с деца“ действат в местен клон на „Църквата на сатана“.
Книжките за оцветяване били пуснати след като Консервативен християнски училищен съвет позволил да се раздадат в местните училища Библии, но забранил разпространението на атеистични издания, като книгата „Защо аз не съм мюсюлманин“.
Съоснователят на „Църквата на сатаната“ Люсиен Грийвс е казал, че сатанистите никога не са искали да разпространяват свои религиозни материали в държавни училища. Грийвс е заявил, че разделението на църквата от държавата, отговаря на ценостите, посочени в Конституцията на САЩ. В този случай, свещеникът е казал, че ако се раздават религиозни брошури и се разпространяват Библии, учениците трябва да имат достъп и до публикации на други учения.
Главните герои на десете страници на „Голяма сатанинска книга за занимания с деца“ са тийнейджърите Анабел и Деймиън, които разказват на читателя за различните ритуали в „Църквата на сатаната“.

Нора и Симо вървяха по улиците на града и се наслаждаваха на топлината, която започна да се долавя от слънчевите лъчи. В новия квартал бяха започнали нов строеж. Някакъв архитект се опитваше да вмести нова къща в малък ъглов парцел.

Отпред на калния паваж се търкаляха торби с цимент.

Като повървяха малко те видя птици, които кръжаха над покривите

– Навярно търсят къде да свият гнезда, – каза Нора.

– А, това са онези големи шумни птици, който връхлитат върху всеки, който се осмели да доближи до гнездата им, – изгледа ги недоволно Симо.

– И ние хората, когато строим, оставаме след себе си всякакъв боклук цимент, камъни и какво ли не, но проявяваме ли същата собственическа агресивност, когато се отнася до лична територия? – засмя се Нора.

Тя гледаше разхвърляните материали пред строежа и изказа недоволството си на глас:

– Все някой трябва да се заеме и да коментира етичната страна на проблема със замърсяването на околната среда, не мислиш ли така?.

– Всъщност нямаше какво толкова да се обсъжда на тази тема, замърсяването на околната среда се е превърнало в порочна практика, – каза Симо.

– Въпросът не опираше само до  създаване на грозни гледки от разхвърляните боклуци или неприятното усещане от вида на създадения хаос, по-скоро до някакъв морален дълг.

– Представи си, че в един дом е разхвърляно, дрехите на пода, остатъците от храната съборени край масата, книги събрани на купчина, която сериозно конкурира наклонената кулата в Пиза, защото при едно малко докосване всеки момент може да се срути. Какво ще кажеш тогава? – разпалено размаха ръце Симо.

– Е, има хора, за който безредието е ежедневие, но навън такова състояние дразни мнозина „подредени“.

– И в крайна сметка стигнахме до идеята, да запазим околната среда, за да не се дразним едни други. Но дали това е всичко? Дали това разхвърляне и унищожаване на околната среда няма да се отрази като бумеранг върху нас?

Двамата гледаха неразборията, мръщеха вежди, сочеха безмълно с ръци ….

– За това не е достатъчно само да се философства и говори, трябва и действие, ръце които да се хванат на работа, – каза Симо……….

Зашеметяваща светлинна инсталация превръща една обикновена гара в истински тунел на времето.
Благодарение на светлинни и звукови раздвижвания се създава усещането, за преминаване в друг свят или, че ни взема извънземен кораб.
Със светлината инсталация е оборудвана половин километровата строяща се гара Аустрелиц в Париж.
Нейният автор Пабло Валбуена подчертава, че специфичноста на инсталацията се определя  преди всичко от самото място. Движението и скоростта, които са асоцират с влаковете, са определящ фактор за това как изглежда тази инсталация.
За да се усеща преместването не е нъжно непременно да се движиш. Този ефект може да се постигне чрез използване на ефимерни и нематериални материали, проектиращи светлина и звук.
Друга светлина инсталация се намира в центъра на Амстердам. Там се наблюдават стотици светещи пеперуди цветът. на които се определя от самите зрители.

Много често производителят се старае да „замъгли очите“ на купувача, за да продаде евтина продукция по-скъпо, но понякога се случва и обратното.
Например, скулптор Brett Kern създава керамични фигурки, които приличат на обикновени евтини надуваеми играчки. Той имитира дори шевовете, закрепващи частите и характерни гънки на скулптурата.
Brett Kern е роден и израснал в Пенсилвания, а през есента на 2003 г. се записва в Калифорнийския университет в катедрата по графичния дизайн. Но скоро младият мъж се влюбва в глината и решава да стане скулптор. Речено, сторено. След като усвоил много разновидности на глината Brett Kern преминал на керамика. Днес скулпторът създава шедьоври от почти всички видове материали, но все още керамиката е любимия му вид глина.
„Надуваемите“ скулптори много се търсят. И то не от деца, а от възрастни ценители на изкуството.