Един ден двама финансови работника пристигнали в Псово-Печерския манастир, за да проверят доходите на обителта. Архимандрит Алипий, който бил игумен на манастира, ги попитал:

– Кой ви е упълномощил да правите това?

Намали никакъв документ в себе си, който да показва, че те трябва да извършат такава проверка.

– Добре де, упълномощил ни е народа, – казал единият от финансистите.

– Тогава на утрешната служба, ще ви помолим да излезете на амвона и ще попитаме народа, дали ви е упълномощил, – предложил Алипий.

– Нас ни изпраща партията, – уточнили проверяващите.

– Колко човека има във вашата партия?

– 20 милиона.

– А в нашата Църква са 50 милиона. Вие сте по-малко не можете да диктувате на болшинството.

Следващият път финансовите работници дошли с документ, според който можели да извършат проверката.

– Въпреки този документ не мога да ви разреша инспектирането, защото нямате благословията от епископа на епархията.

Тогава те позвънили на епископа и получили „благословията“.

– Вие комунисти ли сте?

Проверяващите потвърдили:

– Да.

– Като сте комунисти, как можете да взимате благословение от духовно лице? Сега ще позвъня в Областния комитет на партията и утре ще ви изгонят от партията.

Тези „другари“ повече не дошли.

Вечерта бе дъждовна. Отвън трещеше гръмотевична буря. Дъждът се изливаше безпощадно. В един малък манастир бе останал само един монах, всички останали бяха отишли на поклонение.
Той спокойно си седеше и четеше Библията.

Изведнъж някой почука на вратата. Монахът отвори. На вратата се появи млада, подгизнала от дъжда жена.

– Аз се заблудих, – каза жената, – разрешете ми да пренощувам тук.

„Нечестивият те е докарал тук, – помисли си монахът“.

А същевременно въведе жената в стаята. След това монахът седна и продължи да чете Библията си.

– Студено ми е, – каза след известно време жената.

Монахът ѝ донесе наметалото си.

– Студено ми е, – отново казва жената.

Монахът ѝ донесе одеяло и продължи да чете.

– Студено ми е, – настоява жената на своето.

Монахът донесе още едно одеяло, омота жената с него и се върна към Библията си.

След известно време, монахът отново чу оплакване от студа. Той започна да носи топли дрехи и ги хвърляше на жената.

Накрая тя не издържа и каза:

– Знаете ли, в такова време моят покоен мъж ме сгряваше не с дрехи и отдела, а със своето тяло!

– Но, уважаема, – спокойно каза монахът, – къде в такова бурно време мога да намеря тялото на съпруга ви?

В един манастир, въпреки че бил много тежък трудът на монасите, им било заплащано малко. Там хората се наричали братя и живеели като едно голямо семейство. Много от монасите се трудели повече, но парите раздавали на бедните.

Само един от монасите не постъпвал така. Никой никъде не го е видял да дава милостиня на бедните. Наричали го Алчният.

Минали години и всичко си вървяло, както обикновено.

– Ето го скъперникът, – казвали  за него монасите и отвръщали глави с недоволство.

Но дошло време монахът, който наричат Алчният, да напусне този живот и той умрял.

Когато в околността селяните узнали, че този монах е починал, започнали да идват в манастира, за да се простят с починалия. Те плачели за него и съжалявали за смъртта му.

Монаси били много изненадани.

– Какво добро ви е направил този човек? Защо плачете толкова за него? – попитали те хората.

Един селянин казал:

– Той ме спаси.

Друг добавил:

– И мен.

Селяните се трудели от сутрин до вечер, за да нахрани децата си. Трудно се орала земята без вол. Ако във всяко семейството имало поне по един вол, децата нямали да останат без хляб.

Монахът, който наричали Алчен, спестил пари и купил на най-бедните хора волове.

Когато човек не знае добре нещата, не бива да си прави прибързани изводи. И Христос е казал: „Не съдете“.

В Линкълншир археолози от Университета в Шефилд са открили следи на аглосаксонски град. Находката е намерена чрез детектор.

Graham Vickers се натъкнал на сребърна писалка от 8 век, богато украсен инструмент за писане.

Той е съобщил за своята находка на други учени, които по-късно намерили още стотици артефакти, сред които 20 писалки, около 300 брошки за рокли и много монети от 7-8 век, а също и необичайно малка оловна табличка, на която е написано на аглосаксонски женското име Кадберг.

Освен това, студенти от университета след това са открили голямо количество керамика и животински кости.

Смята се, че по-рано на това място се е намирал неизвестен манастир или център на търговски пътища, но на изследователите им предстои до проверят предположенията си.

В момента учените провеждат целенасочени геофизични и магнитни измервания, а също така с помощта на 3D-моделирането визуализират ландшафта.

Жената на един агарянин имала ужасни болки в гърдите. Лекарствата, който ѝ давали лекарите, не ѝ носили облекчение.

Състрадателният ѝ съпруг я качил на коня си и двамата се насочили към женски манастир, известен с чудотворните лечебни свойства на светената си вода.

Валял силен дъжд и двамата съпрузи изгубили пътя, защото той бил размит. Едва вечерта пристигнали в манастира, когато монахините си лягали.

Пазачът не им отворил вратата. Тогава те го помолили за една стомна със светена вода. За него всички води били еднакви. Налял им вода от най близката локва, като предварително я размътил с краката си.

На другия ден агарянинът докарал вол в дар за манастира, като благодарност за изцелението на жена си.

Когато пазачът чул разказа на щастливия съпруг за чудото, случило се на жена му, се покаял пред Господа за своето коравосърдечие и високомерие.