Страхил стоеше на края на детския басей и се страхуваше да скочи. Той беше само на три години и половина.

Майка му беше във водата и го подканяше:

– Хайде, скачай. Няма нищо страшно. Да знаеш колко е хубаво във водата.

Страхил се дърпаше и бе отстъпил една крачка назад. Уплашено гледаше водата и не мърдаше.

– Трябва да те бутне някой, за да направиш нещо рисковано, – започна да натяква майка му. – Нямаш никаква решителност и активност. Ако бе някое друго дете, отдавна да бе скочило.

Подканянията и увещанията продължиха тридесет минути. Най- накрая Старахил скочи във водата. Той усети, колко е хубаво във нея и раздвижи даже ръце и крака.

Това не бе единствения случай, в който Страхил проявяваше несигурност и страх. Родителите му постоянно мърмореха след него:

– Ако не бъде подтикван непрекъснато, нищо няма да направи сам. Отглеждането му  е толкова трудно.

Страхил растеше, а това се повтаряше отново и отново. Трябваше да бъде убеждаван и подтикван, за да ходи на училище, да тренира някакъв спорт, да бъде с приятели на празниците и да отива на купони.

Минаха години. Страхил беше младеж на двадесет години, но още живееше при родителите си и нищо не правеше сам. Очакваше хората да му кажат какво да направи.

Дядо Петър реши сериозно да се заеме с младежа. Често говореше с него. Насърчаваше го сам да взема решения, да си поставя задачи за деня и седмицата. Страхил много се ентусиазираше, но всичко приключваше веднага, щом се разделеше със стареца.

Забравяше какво са си говорили или загубваше листа, на който бе записал някои „важни“ неща.

– Всъщност нищо не мога да направя самостоятелно, – оплакваше се Страхил на дядо Петър. – Все някой трябва да ме тика и да ми напомня, какво е нужно да направя.

– Но ти правиш толкова много други неща, за които никой не ти казва нищо, – възрази веднъж дядо Петър. – просто не си ги забелязал.

Страхил го погледна изненадано и се замисли. Почеса се по главата и попита:

– Ясно, а сега кажи ми как да се преборя с това?

– Много просто, – засмя се старецът, – започни да записваш нещата, които правиш, без някой да те кара.

– Ще пробвам, – засмя се младежът, макар че не беше сигурен до колко може да му помогне това.

Всяка вечер Страхил започна да отчита нещата, които бе направил самостоятелно, без „напътствия“. След една седмица броят на тези действия започна да расте.

Младежът започна да се чувства по-самоуверен.  Откри нови заложби в себе си. Започна да усеща, че и той е способно човешко същество.

След хаотичен и напрегнат ден Боряна сложи две годишната си дъщеря да спи в леглото. Тя затвори вратата на детската стая и се отпусна на фотьойла да си отдъхне.

След това включи телевизора и са настрои да гледна поредния сериал по него.

Двадесет минути по-късно вратата се отвори и се показа една рошава малка детска главичка. Вени, така я наричаше майка ѝ, бе  сложила ръка пред устните си и весело се кикотеше. Детето пристъпи с босите си крачета в стаята и …..

– Какво правиш, – скара се майка ѝ. – Нали те сложих да спиш. Кога ще се научиш да лежиш в леглото и да се държиш както трябва? Не ми даваш минутка спокойствие.

Боряна бе извън себе си от яд, тя не можеше вече да контролира нервите си. Напердаши малката палавница и отново я заведе до кревата. Нямаше прегръдка, мили думи и усмивка, а само разплакани детски очи и свито от страх малко сърце.

А нещата можеха да се развият и по друг начин.

Когато Вени влезе хихикайки в стаята, Боряна плесна с ръце и се усмихна:

– Охо, станала си сама от кревата. Наистина си пораснала и действаш вече самостоятелно. Искаш ли да станеш още по-голяма и да  правиш неща, които и мама прави?

Вени хитро я погледна и кимна с глава.

– За да стане това, сега трябва да си легнеш в креватчето и да заспиш.

След това прегърна малкото телце и го занесе отново в кревата.

Това не са два различни случая, а две различни отношение на майката към детето. Не съм против наказанията, но мисля, че  в случая по-силно би въздействала любовта.

Изборът е ваш.

Ако жените в Съединените щати често подаряват на мъжете си валентинки, мъжете предпочитат да поглезят любимите си хора с по-ценни подаръци.

Най-разпространените между тях са кутия с шоколадови бонбони и шоколад, които в този ден бият рекорд на продажбите. Всяка година на този ден се продават около 36 милиона кутии с шоколадови бонбони!

Също така за добър вкус се счита подаряването на книги, картини, антики, …..

Американците много обичат да подаряват на любимите си златни украшения, за това на 14 февруари продажбите в бижутерските магазини са от порядъка на 2,6 милиарда долара. Повечето от жените и момичетата мечтаят да получат за подарък бижута.

И разбира се в този ден не може да се мине без букет от рози. Продажбата на цветя достига до 35% от всички продажби по време на празниците. Според статистиката, рози купуват около 80% от мъжете, а останалите 20% от жени за техните майки.

Веднъж един журналист интервюирал учен, който бил направил няколко важни открития в областта на медицината:

– Защо мислите, че можете да постигнете много повече от един средностатистически човек? Какво ви отличава от другите хора?

– Всичко започва от един урок, който ми даде майка ми, когато бях на две години, – казал учения.

А ето какво се случило тогава.

Той бил много малък, но се опитал да измъкне от хладилника бутилка с мляко, но тя се изплъзнала от ръцете му и съдържанието ѝ се разляло върху целия под в кухнята. Получило се истинско млечно море.

Когато майка му влязла в кухнята, не му креснала, не му чела нотации, нито го наказала, а му казала:

– Какъв чудесен безпорядък си направил. Никога до сега не съм виждала такава голяма локва от мляко. Каквото е станало, станало е. Ако искаш можеш да поиграеш в млякото, а после всичко ще почистим.

Той поиграл малко. След няколко минути майка му казала:

– Достатъчно си пръскал мръсотия наоколо, време е вече да се очисти всичко. Как искаш да го направиш? С помощта на гъба, кърпа или четка? Какво предпочиташ?

Той избрал гъбата и двамата почистили разлятото мляко.

След това майка му казала:

– Това, което стана днес може да се нарече неудачен експеримент за пренасяне на голяма бутилка с две малки ръце. Хайде да отидем на улицата, да налеем бутилката с вода и да видим дали, ще можеш да я носиш, без да я изтървеш.

Тогава момчето разбрало, че може да държи бутилката здраво, ако я хване с двете ръце за гърлото, близо до капачката. Това бил един прекрасен урок.

Ученият се обърнал към журналиста и казал:
– В този момент аз разбрах, че не трябва да се страхувам да правя грешки. Грешките са възможност да се научи нещо ново, а в това се и състои научния експеримент. Даже експеримента да не стане, с негова помощ обикновено се научава нещо ценно.

Едно момченце заедно с родителите си отишло на разходка в гората. Там видяло чист ручей. Наплискало се с водата, тя го освежила, а после, за да се позабавлява взело една клонка и започнало да разбърква водата.

От дъното на ручея започнали да излизат на повърхността пясък, листа и всякакви боклуци. Водата станала негодна за пиене. На детето му станало безинтересно да гледа  мръсната вода и отишло при майка си.

А някъде нагоре в планината, друго момче също си играело с планински ручей, движейки клонче във водите му. Но там дъното било каменисто и клончето се счупило, но водата останала чиста както преди.

По същия начин някой хора изглеждат симпатични, добри и отзивчиви, като чист ручей. Но ако ги обидиш, ще видиш как от тях изплуват гордост, дребнавост, стари вражди, високо самочувствие, като кал и боклуци от горския ручей.

Когато човек постоянно се поучава от Божието Слово и мисли за горното, смиреният пример на Христос постепенно закалява човека. Той става смирен и има голямо търпение. Тогава в него се разбива всяка човешка злоба и враждебност и той остава чист, както планинския ручей.