Всеки може значително да надмине обичайното, като служи на хората. За да помагаш на хората, не е нужно да имаш научна степен, просто ти е нужно сърце, изпълнено с милост, преливащо от любов.

Един ден Радко се връщаше от училище. Пред него вървеше момче натоварено с книги, дрехи, магнетофон и футболна топка. То се препъна, а всичките неща, които носеше се разпиляха край него.

Радко приклекна и започна да помага на момчето да събере нещата си.

– Много ти благодаря, – каза момчето.- Аз се казвам Станко.

– А аз Радко.

Тъй  като вървяха в една посока Радко попита:

– Мога ли да взема част от багажа ти?

– Разбира се, – малко смутено отговори Станко, – но протегна препълнените си ръце и Радко взе някой от нещата.

Момчетата се заговориха и Станко сподели:
– Много обичам видеоигрите, футбола и историята.

– И аз обичам видеоигрите, но предпочитам баскетбола и географията.

– Историята ми е любим предмет, – каза Станко, – но с останалите ….. нещо не ми спори.

Станко въздъхна тежко, а после добави:

– Наскоро се скарах и с приятелката си.

Тъй като бяха вече стигнали до дома на Станко, той покани Радко:

– Ела да изпием по една кока кола и да погледаме телевизия.

Радко се съгласи и двамата влязоха вътре. В непринуден и весел разговор момчетата не усетиха кога свърши деня и Радко си тръгна.

След това двамата се срещаха в двора на училището, в училищния стол и къде ли още не.
Така дружаха няколко години, докато дойде дългоочаквания ден на дипломирането.

В този ден Станко попита Радко:

– Помниш ли как се запознахме?

Радко се усмихна и кимна с глава.

– Тогава не ти казах, – започна смутено Станко, – но бях събрал всичко от шкафчето си от съблекалнята в училището, не исках да оставям „боклук“ след себе си. Бях взел доста голямо количество от хапчетата за сън на майка ми …… исках да се прибера по-бързо у дома и да се самоубия.

Радко трепна и погледна притеснено Станко.

– Но след като поговорихме и се посмяхме с теб, – продължи Станко, – разбрах, че ако се самоубия, щях да се лиша от такива приятни моменти и много други неща, които правехме по-късно заедно. Тогава, Радко, когато ми помогна да събра нещата си, ти направи много повече за мен. Ти ми спаси живота.

В едно училище поискали от децата да отговорят на следния въпрос: Кои са думите, които най-често чуват в домовете си?
Повечето от половината деца отговорили: „Нямам време“.
Така родителите често „общуват“ с децата си.
Навярно сте чували тази история, но отново ще ви я разкажа.
Малко момиченце помолило своя баща да й разкаже приказка. Той направил това.
– Още веднъж, – помолило детето.
Търпеливият баща повторил приказката. А когато момиченцето помолило баща си да й разкаже приказката трети път, той казал:
– Нямам време.
За да изпълни молбата на дъщеря си, записал приказката на касета и й казал:
– Ето така, включваш магнетофона и слушаш колкото искаш.
– Но татко, – възразило детето, – на този магнетофон не мога да седна на коленете и да се гушна в него.
Работата не е в интересната приказка, а в общението с родителите.
Децата са чудесни Божии създания. Родителите трябва не само да се стремят да задоволят материалните им искания, но и да общуват с тях.
Докато душата на малкия човек е мека и нежна, тя трябва да се подбужда към добро. Именно тогава се залагат основите на благочестието. Младото дърво лесно се насочва правилно да расте, но за това е необходимо правилно да се пои и храни.
Добрият пример винаги е по-добър от най-доброто поучение.
Скъпи родители, намерете време да общувате и изграждате децата си!

Много хора в света предпочитат да заспиват на музика. Така те се освобождават от затормозяващи и ненужни звуци. Вероятно повечето от тях използват слушалки, но те са неудобни, тъй като самите слушалки са подложени на натиск, който застрашава здравината им, освен това физически пречат на съня. Именно за меломани е създадена възглавница с вградени слушалки.
Какво представлява тази възглавница? Тя е „магнетофон“ с няколко гигабайта памет, достатъчни да се запишат множество любими песни и вградени колонки, които позволяват да се слуша музика на всяко място, без ограничение на време. Самата възглавница е комплектувана добре, има и дръжка, така че лесно може да се премества от едно място на друго.
Когато настъпи нощта, вие  можете да отворите този „преносим магнетофон“, в който ви очаква мека възглавница и вътрешни колонки. Изходите на тези колонки са подходящо насочени, така че да възпроизведе музика в ушите ви, но да не смущава хората, които спят близо до вас.
Това устройство е отлично приспособление за тези, които обичат да пътуват и не могат да си представят живота без музика. Да полегнеш, наслаждавайки се на любимата си музика. това е един от най-добрите начини за отпускане.