Какво ли не излиза в ефир. Показателно за това е историята, която искам да ви разкажа.

– Здравейте, това радиото ли е?
– Да…
– И сега всички ме слушат?
– Да, вие сте в ефир.
– И в магазините , и на пазара?
– Да, и в магазините, и на пазара.
– Добре …. Мони, не купувай мляко, баба вече го е купила!

По ефир какви ли не „щуротии“ слушаме, поне веднъж да се свърши нещо полезно….

След няколко години по рафтовете на магазините ще има супер плодове. Те ще бъдат с повишено съдържание на антиоксиданти, особено зеаксантин – вещество, необходими за защита на очите от слънчевата радиация.
Зеленчуци го произвеждат в големи количества в листата за защита от въздействието на ярка светлина.
Елизабет Ломбардия от университета в Колорадо разказва, че новото поколение зеленчуци е предназначено за отглеждане на такива в космическата станция, но същата технология може да се прилага и на Земята.
Засега космическите технологии са били тествани в зелените листни зеленчуци, тъй като те най-лесно да растат на закрито и ежедневно са изложени на ярка светлина.

Офицер от танкови войски се прибира от нощно дежурство. Бързо си съблече дрехите и чува от спалнята жена му да вика:
– Грам хляб няма в къщи, иди да купиш!
Той се облича отново и отива в магазина. Продавачът, който го познава отдавна, го пита учуден:
– Петре, ти да не си си сменил службата?
– Не, от къде ти дойде това на ума?
– А защо си с униформа на пожарникар?

Живял някога един човек, по-глупав от него едва ли ще намериш.
Видял, че възрастните хора слагат очила, когато четат и той решил да се снабди с такива.
Отишъл в един магазин и поискал очила. Сложил си ги, взел един календар, гледал, но нищо не могъл да прочете. Помолил за други очила. Магазинерът натрупал цяла камара очила пред мъжа, но той не могъл да намери подходящи за себе си.
Продавачът бил изненадан от това и внимателно се вгледал в купувача. Забелязал, че мъжът държи календара надолу с главата и го попитал:
– Защо не можете да си изберете нито един чифт очила?
– Лоши очила продавате, – казал мъжът. – Ако бяха добри щях да прочета поне нещо.
– Извинете, а вие можете ли да четете?
– Ако бях грамотен, очила не биха ми трябвали!

Денят беше хубав. Бащата покани сина си да отидат заедно до магазина, за да купят поредната игра за приставката му.
Първо се поразходиха, а след това дълго избираха в магазина.
На касата пред тях стоеше жена, която беше силно огорчена, за това, че картата й не била приета, а тя нямала с какво да купи мляко за своето бебе.
Синът веднага харесал малкото дете, за това върнал играта и предложил на баща си да заплати млякото на жената.
– Вашето дете се нуждае много повече от храна, отколкото аз от своята игра, – така се опита да убеди синът непозната жена.
Очите на жената се изпълнили със сълзи и тя с благодарност прие помощта.
Бащата беше много горд със сина си и реши да му купи не една, а няколко игри.