Старая се да следя събитията в Украйна, опитвам се да ги разбера. Но все повече и повече се обърквам.
Та всички тези украинци, белоруси, руснаци….. са обикновенни  хора.
Може би не трябва да говоря за воените действия, за ранените и убитите, но нима мога да затворя очи пред всичко това?
Не мога да променя ситуацията, но като човек вътрешно преживявам нещата. Неволно в мен се заражда агресивно чувство. Някой е виновен за това и трябва да бъде наказан. Но може би на тази агресивност и търсене на отговорност, някой разчита, подържа я и я подклажда.
Когато човек види кръв и страдания, като че ли престава да вижда хората, всички се делят на свои и врагове, всичко става много просто и мозъкът се изключва, той повече не размишлява и не мисли.
Много от тях са умни и добри хора. Много бих искала да преодолеят сатанинската война в умовете и душите си.
Силата на доброто е велика сила!
Господи, спаси и вразуми всички, които живеят със злоба в сърцата си, които воюват против народа си и унищожават безащитните!
Искрено желая мир в Украйна и във всеки наш дом. Нека има спокойствие, здраве, благоденствие, топлина и много любов.

Те винаги изчисляват, пресмятат колко са пораснали или са паднали в чуждите очи. Премислят дали са достойни за нещо или не.
Постоянно смятат колко е цената им, за да разберат, какво отношение да очакват от другите.
Да, но получават от хората не по реалната им цена, а по това, което са изчислили в тъмната си малка стаичка на „лошо работещи стари калкулатори“.
Какво да се правим тогава?
Като начало престанете да пресмятате това, което не може да се пресметне. Престанете да претегляте и измервате степента на достойнството си. Спрете да изчислявате цената си.
Защото е невъзможно да се изчисли цената на топлината, нежността, любовта, вниманието, грижите и радостта. Трудно е да се оцени степента на подкрепата, разбирането, искреността, откровеността, щастието и радостта.
Щом не може, защо се измъчвате да го правите?
Това не е инструкция, а въпрос за размисъл.

Страстната любов и горещите чувства ще избледнеят с времето, но идва разбирането, доверието и приятелството. Постоянно поддържайте и загрявайте сетивата ярки емоции. Е, ако вече имате конфликт, не е необходимо да стигате до истерия.
За да съхрним семейството най-главното е да не бягаме от проблемите, а да се стараем заедно да ги решим. Необходимо е да имаме сили, да отхвърлим всяка обида, за да можем спокойно да обсъдим заедно причините за поредната кавга.
Трябва често в семейството да се говори за проблемите, да се казва какво не ви харесва или какво бихте искали да се измени. И ако има разбиране в семейството, вие със сигурност ще се вслушвате един в друг и ще стигнете до консенсус.
Чувствата трябва да се укрепват и засилват. С времето те стават по-топли. Ако има разбиране и любов, всички прегради ще се стопят.
Ценете семейството си. Нека никакви прегради не ви попречат да създавате и изграждате пълноценно семейство.

Тъй Господ чрез Духа Си преобразява живота на човека, изпълва го с нов смисъл, дава на човешката немощ способността да яви Божията сила. „Силата Ми в немощ се проявява“ – казва апостол Павел.
Според евангелските мерки ние сме немощни, не отговаряме на онзи нравствен и духовен идеал, който ни е начертал Господ в Евангелието. По човешки не сме в състояние да изпълним Божиите заповеди, но с помощта на Светия Дух това става възможно за нас. Той идва при нас и ни преобразява, дава ни сили, от слаби и немощни хора ни превръща в вестители на Христовото благовестие.
Знаем, че Светият Дух, Който е навсякъде, Който изпълва всичко, може да ни възкреси за нов живот и нашата мъртва душа, да запали любов и да стопли нашето студено сърце. Той ни превръща в носители на Словото Божие, вестители на Благата Вест.

Защо Бог не очисти злото в света?
Ако Бог очисти злото в света, Той ще ни програмира да извършваме само добри дела, но тогава ще загубим нещо друго, свободата да избираме. Ще престанем да разбираме какво е това нравственост и ще изпаднем до състоянието на роботите.
Помислете, роботите не могат да обичат, а Бог така ни е създал, че да обичаме. Любовта е невъзможна без правото на любящия да избира обекта на любовта си. Ние не можем да накараме друг да ни обича. Можем само да го заствим да ни служи или да ни се подчинява. Истинската любов се основава на свободата на избора.
Ако на мен ми е дадено да избирам, аз имам отговорност за своите действия.
Използваме ли мъдро тази своя свобода?