Строителен обект. Множество мъже заети с „важната“ си работа съвсем не обръщат внимание на мъжът, който извършва тази работа, която никой не иска да работи, защото тя е неквалифицирана.

Отдавна превалил 40-те, той изглежда невзрачен в прашните си работни дрехи. Козирката закрива очите му, които безнадеждно и тъжно гледат, а гърбът му се е извил като бастун в някакво спокойно примирение. Обикновено той мълчи, дори и когато му подмятат груби шеги.

Днес не знам от къде на обекта попадна малко момиченце. То нямаше повече от 5 годинки. Весело се усмихна на мъжа и започна да му помага в „нестандартната“му работа. Мъжът се усмихна и започна да разказва на детето за котенцето, което бе приютил преди няколко месеца в дома си. ….Той минавал през магазина след работа и внимателно избирал храна за своето „гостенче“. …А малкото пухкаво телце го посрещало на вратата, отърквало се в прашните му панталони, мъркало и гледало с нежност и любов стопанина си.

Когато човека говореше на момиченцето за всичко това, очите му искряха и едва забележима усмивка озаряваше лицето му.

На кого се опираме в нашия живот?  На кого сме благодарни?

Тези, за които се грижим и им отдаваме цялата си любов, независимо дали това са хора или животни са тези, на които можем да се опрем. Те ни дават сила и енергия да живеем.

Много често за хората, за които се грижим не ги възприемаме като опора, на която да се облегнем. Ние смятаме, че ние сме им опора и без нас те няма да могат да се справят. Но те няма да пропаднат без нас. Ние трябва да сме им благодарни, че ги има в живота ни. Защото те осмислят и предават значение на живота ни.

Ние стоите стабилно, защото има на кого да „се опрете“, има за кого да се погрижите, така че да се почувстваме нужни и необходими.