Вземете пет лъжици сухи билки: върба, цвят на кестен, мента, маточина, можете да ги закупите от местната аптека и ги залейте с литър вряща вода.

Покрийте съда с кърпа и оставете така в продължение на два часа на топло място.

Всякакви пресни плодове – ягоди, череши, боровинки, касис и калина, количеството всеки сам определя според вкуса си, сварете в два литра вода.

Смесете двете получили се отвари и пиете от сместа по половин чаша на ден.

Такъв мед е балсам за черния дроб. Той се препоръчва при затлъстяване, заболявания на бъбреците и пикочния мехур.

Ето как можете да си направите такъв мед.

Отрежете дръжката на тиквата. Почистете я от семената, като я разделите на две части. Не забравяйте да оставите и малък отвор, от който ще изкарвате меда.

След това напълнете тиквата със захар. Сложете срязаните части една върху друга и ги поставете в купа, за да ви е по лесно по-късно да извадите меда. Дръжте купата на хладно място, докато кората стане мека.

Изчакайте всичката захар да се разтвори в тиквения сок. Така полученият мед изваждаме с лъжица в подходящ съд.

Върху кората на тиквата може да се появи малко плесен, но това не бива да ви притеснява. Просто я отделете. От захаросаните парчета на тиква можете да си направите каша или да ги изпечете.

Тиквеният мед се съхранява в хладилник. От него можете да се яде по всяко време, колкото си искате .

Ако искате да запазите меда за по-дълго време, можете да го преварите, докато се сгъсти, но  тогава ще загубите част от полезните вещества, които тиквата е предала на сока.

Мазолите ни безпокоят не само през лятото, но и по всяко време на годината.

Днес ще ви предложа средство, чрез което да се отървете от тях.

Преди сън натопете краката си в гореща вода. Изтрийте ги. Към мазола прикрепете лимонена кора с малко от меката част на плода. Постарайте се 4 дена да не сваляте тази превръзка. Мазолът трябва да изчезне.

Ето ви и още една проста рецепта. Накиснете лукови обелка в оцет за две седмици. Наложете на мазола повече от тези люспи. Привържете ги на мазола за една нощ. Повторете процедурата няколко пъти.

Мазолите не обичат вана със сол и калиев перманганат. За целта разтворете 2 супени лъжици в два литра вода и накиснете краката си в продължение на 15 минути. Можете малко да затоплите водата и да прибавите калиев перманганат, но много мъничко количество, само на върха на ножа.

Алоето също прекрасно омекотява мазолите. Отрежете парче от алое и с месестата част го прикрепете към мазола за една нощ.

Не си мислете, че пестицидите най-добре ще предпазят градината ви от вредители. Дори бих ви посъветвала, да се откажете от тях в полза на природни обеззаразяващи средства.

Използването на сапунен спрей с чесън, дава добри резултати при борбата с молеца, който напада ябълките.

Той бързо и лесно се приготвя. Нетоксичен е за околната среда и човешкия организъм. И е по-икономичен.

И най-важното дава резултат.

Ето и как се прави този спрей.

Настържете малко сапун, не прекалявайте с количеството му, защото можете да навредите на растенията. Доливайте вода, докато се получи концентриран течен сапун. За да приготвите разтвора вземете 1-2 супени лъжици от течния сапун на литър вода.

Накълцайте 1-2 скилидки чесън, залейте ги с кипяща вода. Покрийте  с капак и оставете получения разтвор да преседи една нощ. На сутринта го прецедете.

В пръскачката сипете сапунения и чесновия разтвор. Напръскайте растенията с получената смес, но само в сухо време.

Качеството на разтвора бързо се влошава, затова си направете само колкото ви е необходимо.

Случи се точно по време на празниците. Органите отговарящи за настойничеството, трябваше да вземат малко момиченце от вечно пияната му майка и да го дадат в сиропиталище.

Ани беше само на половин година, но изглеждаше като осем месечно дете. Момиченцето не можеше нищо от това, което можеха да правят децата на половин година. Човек като я гледаше можеше да остане с убеждение, че е умствено изостанала.

Но Ани беше съвършено здраво дете, просто никой не се бе занимавал с нея или както казват специалистите, тя бе педагогически занемарена.

Как можеш да се научиш да говориш, ако никой не разговаря с теб? Ани не можеше да държи и лъжицата, защото никой до сега не ѝ бе показвал, как да прави това. Детето не се бе опитвало да ходи, защото беше чувало постояно командите:

– Стой там! Не ставай от леглото!

Ани през цялото време бе прекарала на леглото на майка си. Там тя бе спала и започнала по-малко да пълзи.

– Няма да слизаш от кревата!- постоянно ѝ крещеше майка ѝ.

И как майка ѝ би разрешила на Ани да слезе на пода, когато щеше да ѝ създаде много проблеми. Бащата живееше сам и не посещаваше дъщеря си.

След като Ани бе настанена в сиропиталището майка ѝ и баща ѝ щяха да бъдат лишени от родителски права.

И изведнъж в живота на Ани се появи баща ѝ. Той дойде в сиропиталището и каза:

– Моля ви, дайте дъщеря ми.

– Странно, – вдигна рамене възпитателката, – до сега не се е интересувал от детето и изведнъж си  е спомнил за него.

Но на бащата нищо не казаха.

– За Ани се появи възможност да има свой дом, а това съвсем не е лошо, – каза една от възпитателките.

– Нека да наблюдаваме този загадъчен баща – предложи друга от жените във дома – и да му позволим да посещава дъщеря си до решението на съда.

Първоначално тази идея изглеждаше напълно безнадеждна.

Стоян, така се казваше бащата на Ани, в момента никъде не работеше. Той дори не знаеше как да се обръща към дъщеря си. Да я нахрани, да я облече, да я вземе на ръце, … всички подобни действия объркваха нацяло Стоян. Той дори не знаеше как да общува с нея. Оставаше в недоумение, когато тя започваше да капризничи.

Да, между двамата липсваше емоционален контакт. Баща и дъщеря бяха като чужди един спрямо друг.

Възпитателката на Ани виждаше това и ѝ ставаше тъжно. Надеждата, че момиченцето ще се върне в семейството си, се топеше пред очите ѝ.

Тихият, не много говорещ и на вид не приспособим към живота Стоян се оказа удивително упорит човек. Половин година той се бори за правото си да бъде баща.

Той не пиеше много като майката на Ани и се опитваше да се пребори с лошите си навици, но му беше много трудно.

Най-накрая Стоян нацяло се отказа от пиенето, започна работа. Цялото си свободно време прекарваше в сиропиталището с дъщеря си. Там жените го учеха как да играе с дъщеря си, как да я приучва да ходи на гърне, да ѝ приготвя каши.

Ани постепенно привикна към него. Когато чуеше възпитателката да казва:

– Ани баща ти дойде.

Тя повече не се вкопчваше със страх в крака на възпитателката си, а смело тичаше към вратата, за да посрещне баща си.

Съдът взе решение да не лишава Стоян от родителски права. И Ани заживя при баща си.