Времето беше чудесно и майките и бабите бяха извели децата на детската площадка.

Ему като че ли не се вместваше в цялата картина. Той изглеждаше шест годишен, но не ходеше. Придвижваше се пълзешком, като се оттласкваше с лактите си и преместваше неподвижните си крака по земята.

Някои от децата го сочеха с пръст и му се присмиваха:

– Виж го как пълзи…

– За какво са му тези крака, щом не ги използва?

– Колко е голям, а не може да ходи…

Майките шъткаха на децата си и им правеха забележки:

– Не му се присмивай, той е болен ….

– Не трябва да се отнасяш така към такива деца …

С Емо никой не искаше да играе.

Една от майките предложи на дъщеря си:

– Иди да се запознаеш с това момче.

Но момичето смръщи вежди и директно отказа:

– Не го искам тоя …

Изведнъж към Таня, малко тригодишно момиченце, се насочи  момченце, което бързо грабна от ръцете ѝ кофичката и лопатката ѝ.

Детето отчаян се разрева, защото му бяха отнели играчките.

Никой от децата не обърна внимание на случилото се, всяко се занимаваше със своите си „работи“.

Тогава към Таня се приближи Емо. Той ѝ подаде една от своите играчки, усмихна ѝ се и каза:

– Не плачи. Аз се казвам Емо.

В усмивката на това малко момче искреше толкова любов и нежност, че те се оказаха достатъчни Таня вече да не плаче.

– Хайде да играем! – предложи Емо. – Ти ще бъдеш прекрасна принцеса, а аз красив принц.

И те започнаха да играят. Неусетно и други деца дойдоха да играят с тях.

На площадката стана хубаво и светло, а в центъра на всичко това стоеше момчето инвалид Емо.

– Защо се раждат такива деца? – мърмореше недоволно възрастна жена, която не бе усетила промяната, която бе станала на детската площадка.

Тя не бе разбрала, че такива деца са истински принцове и принцеси с прекрасни души, които умеят да съчувстват, да обичат, да дружат с другите и да се радват на живота.

Вчера Доньо намери близо до железопътната линия, пес. Животното лежеше в локва кръв. Доньо в никакъв случай не желаеше да го остави така и потърси кола, за да го откара до ветеринарната клиника.

– Но как да го занеса до шосето, – каза си Доньо, – та той тежи повече от 20 кг.

Младежът свали колана си, подложи го под кучето, за да може да го поддържа по време на ходене. Така двамата изминаха почти два километра.

– Как се е оказало това куче в това състояние? – попита Младен, когато товареше животното, за да го закара на ветеринара.

– Попаднал е в ловджийски капан, – каза Доньо, – който е уловил лапата му. И животното е решило да се освободи. Първоначално е от гризнало само долната част на лапата, но когато разбрало, че това няма да му помогне отгризвал лапата  още по-високо, съвсем близо до тялото.

– Интересна е историята на това куче, – заклати глава Младен. – В затруднено положение, в тежък момент, то не се е отказало, да се бори за живота си.

Във ветеринарната клиника направиха операция на кучето. Наложи се да му премахнат цялата лапа, чак до лопатката.

– Виж го, – радваше му се Ана, – вече сам се храни и пие вода. Дори се опитва да се изправя, за да се движи. Какъв е добър и ласкав.

– Навярно преди е бил домашен любимец, – предположи Доньо.

Сега нашият космат герой, макар и без една лапа има нов дом и грижовни стопани.

Няма нищо по-сложно от живота. Наред с голямата радост и честите огорчения, той скрива в себе си още много ненужни препятствия за преодоляването, на които изразходваме доста сили, време и нерви.
Ето ви и няколко оригинални идеи за улеснение на живота ви. На някой могат да изглеждат смешни, но вършат работа.
Килимче будилник
То може да реши проблема ви с раното събуждане. За да спрете необикновения будилник, трябва да стъпите с крака на него.
Лопатка за почистване
Когато имате домашен любимец, повечето от космите му са разпиляни из къщата. Досадно е почистването на тези косми с метла, защото те полепват по нея. Лопатката за почистване е снабдена със зъби, които не позволяват космите да се задържат върху метлата.
Барбекю на слъневи батерии
Портативното и екологично чисто барбекю на слъневи батерии е най-добрия вариант за неголеми открити пространства.
Има множесто такива идеи, които ни се струват доста налудничеви, но биха ни спестили малко нерви и в замяна на това ще ни донесат малко смях и радост в живота.

Ураганите могат да бъдат спрени, твърдят учени от Станфордския университет. Те провели компютърни симулации, които показали, че поставянето на огромни вятърни турбини в океана, близо до Ню Орлианс, ще отслаби урагана Катрина с 79 %. Поставяне на турбини в близост до Ню Йорк ще намали въздействието на урагана Сенди с 34%.
Ако такъв проект се осъществи, той ще бъде грандиозен.  За него ще се изискват 78 000 турбини на височина 100 м, с дължина на лопатките 127 метра. Монтажа ще се извърши върху площ от 35 000 кв. м. км и турбините ще бъдат на разстояние 650 метра една от друга.
Всичко това може да изглежда като мираж и лудост, но според учените, тези вятърни електростанции ще се отплати с течение на времето. Освен да отслабват урагани, огромните масиви ще позволят да се закрият опасни за околната среда ядрените и други електроцентрали.
Освен това изчисленията показват, че проектът ще бъде по-практичен.  Властите в Ню Йорк възнамеряват да изградят вълноломи на обща стойност 20 милиарда. За разлика от тях, ветрените турбини не само че са по-ефективни, но могат да донесат и известна печалба.
Поставянето на турбините в океана е обосновано. Първо, ветрове там духат непрекъснато. Второ, особеностите за формиране и движение на бурите ще помогне постепенно да се подтисне силата на бурята в резултат, на което урагана не може да атакува с пълна мощност електростанцията. В лабораторията на Националния център за възобновяема енергия се търси начини за укрепване на кулите и перките.
Разбира се, всички изводи се основават само на теоретични изчисления. Дали този проект има бъдеще трудно е да се каже.

Изкуството за направа на стъкло започва да се развива бързо от 200 г. пр. Хр. Днес има много стъклари в света, но такива като във Венеция няма никъде. Стъклото направено във Венеция е известно по целия свят със своята изисканост и безупречно качество.
За да се направи качествено муранско стъкло е необходимо да се нагрее силиций до течно състояние. Преди да се втвърди, стъклото е много меко. Именно това е времето, когато майсторът започва да извайва съответната форма.
Стъклото от пещта се поставя в специална тръба, която предварително е нагрята. След това стъклото се излива върху стоманен лист и му се придава форма. Стъкларят духа от обратната страна на тръбата за да предаде окончателната форма на фигурата.
За да се създадат и добавят малки детайли към всяко произведение, се използват специални пинцети. След като стъклото се охлади,  може да се види окончателният му цвят.
За да бъде стъклото идеално гладко, стъкларят използва специална лопатка, с която изравнява повърхността му. След изготвяне на желаната форма, стъклото се оставя да изстине до стайна температура. Колкото повече се охлажда толкова по-яко става.
Стъклото може да има различен цвят, за целта му се прибавят различни материали. Например, за да се получи тъмно зелено стъкло се добавя мед, а за да стане синьо кобалт…..
Веницианската техника за производство на стъкло е известна по целия свят. Тя се използва и в другите италиански градове и някои страни на Европа. Производството на стъкло е много дълъг и труден процес, за да се научите на него са ви необходими доста години.