Олиото извлечено от семената на слънчогледа е най-известната и разпространена субстанция у нас. Нито една домакиня не може без този продукт в кухнята.

Олиото е незаменимо при приготвянето на салати, пържени и всякакви ястия.

Но много хора твърдят, че слънчогледовото масло може да се използва и по друг начин.

Ето ви един от тях.

Ако смесите олио и спирт в равни пропорции, полученият разтвор отлично очиства дървени повърхности, включително и лакирани, от насъбрала се от дълго време мръсотия.

От комбинацията на олио с лимонов сок се получава прекрасен органичен лак.

В началото на 1990 г. израелската агенция „Фогел Левин“ започнала да рекламира автобуси.

За демонстрира ефективността им на рекламата поставили изображение на напитка „Limonana“, която се състояла от прясно изцеден лимонов сок и листа от мента.

Скоро хората започнали да питата за тази напитка, но никой не продавал такава. Оказало се, че агенцията я е измислила само.

Въпреки това, отначало няколко кафенета включили „Limonanu“ в менюто си, а след това тя се появила по магазините в бутилирана форма.

Зеленчуци с жълт и оранжев цвят – морков, чушки и т.н., се отличават с високо съдържание на каротин.

Ако ги сварите, каротинът  ще отиде във водата, придавайки ѝ ярко жълт цвят.

За това зеленчуците се готвят на пара или в кипяща вода в плътно закрит съд.

Така се вари и цвекло, като се добавя във водата малко лимонов сок или кисели ябълки, за да се запази естествения цвят.

Ако обелите ябълките преди да дойдат гостите, те бързо ще променят цвета си.

Неудобно е да ги белите и пред гостите.

Проблема се решава, ако потопите ябълките в леко подсолена вода, това ще защити парчетата от окисление.

Ако ябълките са за салата или сандвичи, можете да ги напръскате и с лимонов сок.

Лимоновият сок предпазва и очистените банани от потъмняване.

Освен като красиво цвете, щирът е отглеждан от индианците векове наред като втора по значение, след царевицата, зърнена култура. В негова чест са устройвали ежегодни празненства, на които го почитали като божество. Испанските завоеватели обаче го провъзгласили за дяволско растение и забранили употребата му. С постепенното навлизане на европейските култури в Южна Америка щирът бил забравен като култура.
Чак в наши били преоткрити ценните му хранителни свойства и той заел подобаващото му се място сред селскостопанските култури. В САЩ и други страни се финансират специални програми по изучаването му и внедряването му в хранителната промишленост. С времето щирът се разпространява и в Европа и Северна Америка. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия.
В България някои видове щир са широко разпространени, като тези растения основно се приемат за плевели. Едни от най–често срещаните видове у нас са метличестият щир и обикновеният.
Зелената част на щира съдържа холин, бетаин и витамин С. Някои видове съдържат и микроелементи като калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, селен и желязо, малки количества витамин А и протеин.
Семената на зърнения сорт щир имат висока хранителна стойност и дори превъзхождат истинските зърнени култури с високото съдържание на суров протеин и лизин. Съдържат още мастни киселини 6 – 10%, 3/4 от които са ненаситени, пектин, фибри, желязо и калции и други микроелементи. Те не съдържат глутен, което ги прави подходяща храна за хората с непоносимост към глутен. Брашното от семената има широко приложение и се използва успешно в смеси за безглутенови брашна.
В миналото метличестият и обикновеният щир са отглеждани като зеленчукови култури. Сега се употребяват в народната ни медицина при хемороиди, обикновено външно — за налагане. Други видове щир се прилагат за спиране на силна менструация, като гаргари за успокояване на възпаления в гърлото и като вода за уста за лечение на гангрени. Отварата от щир не само спира силно менструално кървене, но също и прекомерно вагинално течение, диария и дизентерия. Стягащата способност на билката е полезна за намаляване на кръвозагубата и за лечение на диария.
От семената на опашатия щир се извлича масло с уникален биохимичен състав, което широко се използва в медицината и козметиката. То има приятен мирис и орехов вкус. Най-ценната му съставка е скваленът, който се съдържа също в човешката кожа и съдейства за насищане на организма с кислород. Поради това маслото се употребява за повишаване на имунитета и при лечението на много заболявания.
Щирът има антибактериално действие. Нашата народна медицина препоръчва бани с щир против гъбички по краката. За да се отървете трайно от неприятното усещане, използвайте следната лесна рецепта: Една шепа щир се залива с 2 литра вода. Отварата се вари 5 минути на бавен огън и се прецежда. Правят се бани на краката с нея в продължение на 10 минути сутрин и вечер.
Повечето видове щир, които развиват едра листна маса, са годни за консумация. Обикновеният щирът – Amaranthus retroflexus, който е много разпространен в България, също може да се употребява за готвене, докато не е образувал семена. Използва се като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо.
Младите листа на щира успешно се комбинират с всякакви зеленчуци от градината. Щирът е подходящ за вкусни и диетични яхнии, свежи салати, баници и леки супи. Последно време тази култура се оценява високо от привържениците на здравословното хранене.
Зърната на щира се употребяват за гарнитура и спокойно могат да заместят ориза. Сварени във вода те имат вид на дребен хайвер. Използват се и за направата на пуканки. Брашното участва в състава на тестени изделия, бисквити, сладкиши, палачинки и дребни сладки и други.
Диетична салата с щир
Необходими продукти: щир – 300 г листа, лук – 1 глава, домати – 2 броя, краставици – 1 брой, чесън – 1 стрък, царевица – 1/2 консерва, босилек, магданоз, копър, лимонов сок – 2 супени лъжици, зехтин – 2 супени лъжици, черен пипер, сол
Начин на приготвяне: Измийте щира, доматите, лука, чесъна и краставицата и ги нарежете. В дълбока купа смесете, нарязаните продукти, като добавите царевицата, босилека, магданоза и копъра. Овкусете със зехтин, лимонов сок, черен пипер и сол. Разбъркайте добре и поднесете.