Ужасно земетресение разтърси земята. То разруши италианския град Пескара дел Тронто. Той се намира на 150 километра от Рим.

Спасители и пожарникари се бореха ден и нощ, за да извадят хората, погребани живи под развалините.
Там под руините откриха четиригодишно момиченце, която по чудо бе оцеляло.

Когато успяха да извадят детето напълно, те замряха.

– Ето защо е останало живо, – каза потресен от гледката един от мъжете.

– Какво геройство, – промълви друг до него, – сестра му го е защитила с тялото си.

– О, това е Джулия, тя много обичаше малката си сестра. Навярно, когато къщата е започнала да пука и стените да се срутват, тя е прегърнала малката и я е прикрила с тялото си, – предположи един от спасителите, който познаваше цялото им семейство.

– Да, тя е поела цялата тежест на удара, – с насълзени очи каза една жена. – Вижте, малката се е изплашила много, но поне е останала жива.

Постъпката на Джулия бе поразила всички, узнали случилото се.

Погребаха я като героиня с много цветя, сладки и писма.

Един от мъжете, който бе помагал при изваждането на двете сестри бе написал на вече мъртвата Джулия:

„Здравей, Джулия!

Помагах да те извадят от развалините. Прости ни, че дойдохме толкова късно, ти вече не дишаше. Бих искал да знаеш, че направихме всичко възможно да те спасим.

Сега, когато се върна в къщи ще знам, че от небето ни гледа ангел. През нощта ти ще бъдеш за нас като сияеща звезда на там горе.

Сбогом, Джулия. Съжалявам, че не можахме да се срещнем. Обичаме те“.

Всяка година на пролет хората затаяваха дъх и се взираха в покрива на една полусрутена къща и си казваха:

– Дали ще дойде и тази година?

Там точно под небето на самия покрив имаше щъркелово гнездо. Вярната Мина, чакаше своя Геро.

– Какво толкова сте се вторачили в това гнездо? – попита малкия Радой.

– Преди 15 години двойка щъркели си направиха там гнездо, – каза дядо Горан. – Всяка година Геро отлита на юг и оставя Мина в гнездото.

– Тя защо не отлита със него? – попита Радой.

– Поради травмата, която получи преди време от един ловец, – каза тъжно дядо Горан. – Така Мина бе прикована в гнездото и чака Геро, докато преминат есента и зимата.

Геро се връщаше у дома всяка пролет и тук го очакваше не само Мина, но и всички хора от селото.

– Тази година Геро закъсня, – отбеляза Генади, който въпреки младостта си не бе останал равнодушен към съдбата на двойката щъркели.

– Малко ли път изминава и той, – въздъхна дядо Горан. – Сигурно нещо го е задържало по пътя. Виж какво объркано време настана.

– Дядо, – задърпа го за ръкава Радой, – а когато е студено Мина какво яде? Кой се грижи за нея?

– Иван не я оставя без храна, – засмя се Дончо, – а като наближи да си идва Геро, двойна порция подготвя. Нали дълго е пътувал и той трябва да си хапне нещо.

– Какво толкова, двойка щъркели, – сбърчи нос Радой.

– Щъркелите обикновено не оставят дълго с един партньор, – обясни дядо Горан. – Ето защо историята на Мина и Геро е толкова специална. Между другото тази „брачна“ двойка има повече от 40 щъркелчета, за всичките тези изминали години.

– От верността и любовта на тези два щъркела, – усмихна се Дончо, – може да почерпи вдъхновение всяка влюбена двойка.

Денят бе хубав. Слънцето грееше приятно. Полъхваше лек ветрец. Сранимира бе свършила часовете си в училище и весела се прибра в къщи.

Когато влезе в хола, усети, че нещо не е наред. Майка ѝ бе пребледняла, а братчето ѝ не можеше да диша.

Те бяха в чужда страна, баща ѝ беше на работа, а майка ѝ още не бе усвоила езика.

Нямаше много време за размишления и Станимира взе инициативата в свои ръце. Тя бързо позвъни в службата за спешна помощ:

– Моя брат се задушава.Той умира, – каза тя малко припряно по телефона, но отсреща я разбраха.

Веднага за броени минути пристигна един от дежурните екипи, Вратите в къщата бяха широко отворени.
Майката стоеше все още объркана и уплашена.

– На брат ти му оставаха броени минути, – каза един от групата. – Ако не беше се обадила, той щеше да умре.

– Погледнете я , колко е малка, а бързо е реагирала, – каза една от жените пристигнала с другите на помощ. – На колко си година момиченце?

– На осем, – наведе срамежливо глава Станимира.

Един от мъжете бе направил изкуствено дишане на бебето, но малкото момченце още не даваше признаци на живот. То лежеше неподвижно.

Една от жените го обърна и тогава ……. чуха най-хувавия звук в този свят – бебешки плач.

Момченцето започна да диша и всички въздъхнаха облекчено. Майка му го прегърна и лицето ѝ засия.

– Браво, – поздравиха малката героиня, малко преди да си тръгнат хората от екипа дошъл в дома им. – Цял юнак, не се уплаши. Всяка минута бе ценна. Трябваше да се реагира точно така.

Станимира не осъзна колко много бе направила, за нея бе важно, че братчето ѝ е живо и здраво, а майка ѝ е спокойна и усмихната.

В Сидни в една къща живеят елен и гълъб, които са приятели.

Майката на еленчето е била убита от ловци. Тогава една австралийка взела малкото на убитото животно, за да се погрижи за него.

До този момент гълъбът вече живеел в дома на тази жена.

Еленчето бързо се сприятелило с гълъба. Понякога птицата се качва на гърба на еленчето и така двамата обикалят дома.

Еленчето не може да се върне в дивата природа, защото на територията на Австралия неговия вид няма широко разпространение.

Тайната на лична промяна не е в силата на волята. Нужно е да се изправите пред истината, ако искате да се промените.

Нищо няма да се промени в живота ви, докато не разберете истината за слабостите си, отношенията ви, вашите успехи и неуспехи, вашето минало и бъдеще.

А тази истина е в Исус Христос.

Защо е необходимо да научите истината преди да се промени живота ви? Защо зад всеки самоунищожителен навик в живота ви, стои лъжа. Ако имате дълг, това е, защото сте повярвали в някои лъжи като „Може да ми се размине“ или „Винаги мога да го изплатя“. Може би сте надценили възможностите си и сте повярвали на лъжата, че имате нужда от много по-голяма къща, луксозна кола или друго нещо.

Но дали това е истината? Може ли да се докаже, че това е истина? Абсолютно сигурни ли сте, че това, което смятате и казвате за вашите финанси е вярно? Какво ще кажете за вашите взаимоотношения? Ами нещата, които казват за себе си? А начинът, по който мислите за миналото си или за някое събитие? Истината ли е това, което Бог казва за него?

Библията ни учи, че личната промяна започва с истината. Това е истината, която ви освобождава. Исус е истината. Неговото Слово е истина. Библията е Словото, а това означава, че Библията е истината.

Какво чуете по телевизията или да прочетете в книгите не винаги може да ви помогне, защото не винаги е истина. Разбрахте ли, че това, което казва Бог винаги ще бъде истина. Божието Слово ви показва как да се върна към живота, за който сте били създадени, за да живеете, а след това ви разкрива как да останете в Божия път.

Ето защо е толкова важно да имаме ежедневно тихо време с Божието Слово. Нищо няма да се промени, докато не получите истината в сърцето си. Ако изградите живота си въз основа на лъжи, заблуди или полуистини, вие никога няма да се промените. Но когато се изправи пред истината и започнете да отговаряте според нея, ще започнете да виждате промяна в живота си.