Преминаха през още една врата в дъното на фоайето и се озоваха в голяма осветена кухина на една пещера.

– Възползвахме се от естествените форми на пещерата, за да започнем строежа – обясни Лесов. – Под планината и ледника има множество тунели.

Огнян подсвирна от изненада.

– Това е забележително постижение.

– Използвахме машина за копаене на тунели с диаметър почти девет метра, – каза Лесов.

Двамата стигнаха до входа на един тунел. Огнян долови бръмчене, все едно се бе събрал голям рояк пчели.

– Този шум сигурно идва от генератора? – предположи той.

– Да, засега имаме само една турбина, но планираме изграждането на втора. – Лесов спря пред врата в стената на тунела. – А тук е контролната зала.

Централата представляваше помещение с площ около пет квадратни метра. Вътрешността ѝ приличаше на огромна електронна игра. На три от стените имаше наредени премигващи лампи, циферблати, уреди и превключватели.
Лесов се приближи до нещо, което имаше форма на подкова. То заемаше средата на стаята.
Лесов седна пред компютъра и даде знак на Огнян да се настани до него.

– Знаеш ли с какво се занимаваме тук? – попита Лесов.

– Казаха ми, че използвате водата от ледника, за да добивате електроенергия.

Лесов кимна с глава в знак на съгласие.

– Технологията е сравнително проста. Навалелият сняг се натрупва върху ледника. При топло време той започва да се топи и образува водни джобове и реки. Водата се насочва през тунелите към турбината. И готово! Получаваме електричество – чисто, евтино, възобновяемо, – Лесов не можеше да прикрие гордостта си от това постижение.

– Простичко е на думи, но е забележително като изпълнение, – каза Огнян. – Колко хора управлявате това чудо?.

– Само трима сме. По един на смяна. Електроцентралата е почти автоматизирана, дори не се нуждае много от нас.

Пръстите на Лесов затракаха по клавиатурата. На екрана се появиха пресичащите се цветни линии напомнящи на градско метро.

– Мигащите сини линии са тунелите, по които тече водата, а червените са сухите проходи. Турбината е ето тук, – обясняваше Лесов като сочеше с ръка.

Огнян гледаше и се радваше, тази идея много му допадна. Добиването на електроенергия по различен начин от традиционните за него бе поредния успех и той ликуваше.

Репеят помага при бъбречни камъни, подагра, гастрит, язва на стомаха, диабет, подагра, ревматизъм, артрити, болести на ставите и устната кухина.
Корените на лечебното растение се препоръчват от билкарите и при малария, газове, бронхит.
Отвара от семената се пие срещу световъртеж.
Растението се използва при контузии и наранявания, изкълчвания, разширени вени, при изпъкнала кост на палеца на крака, а също и за налагане при ревматизъм, натъртване, подагра.
Накиснати корените на растението в терпентин в съотношение,  1:10. Получената настойка се използва за мазане при ревматизъм и шипове. Сварените листа се препоръчват за налагане на лапи при ревматизъм, подути лимфни възли, рани от изгаряния и хемороиди. Приготвя се и отвара за укрепване на косата при косопад. Помага при прекалено мазна кожа и при акне.
Репеят цъфти през юли и август. Расте по влажни и необработени места в цялата страна. Най-лесно ще го намерите в предпланинските и полски райони, из храсталаците, горите, мочурливите и влажни места.
За лечебна цел се използват главно корените на едногодишните растения, вадени през октомври-ноември или през март. Корените на двугодишните са кухи и негодни за лечебни цели. Ще разпознаете едногодишните растения по това, че нямат стъбло, а само листа.
Коренът внимателно се изважда от земята, измива се добре и се пуска за няколко минути в гореща вода. След това се нарязва на ситно и се суши на сянка. Съхранява се в добре затворен съд, защото много лесно се овлажнява.
Корените на репея са богати на инулин, пребиотик, който подпомага развитието на Bifidus бактериите в храносмилателния тракт.
Корените на репея съдържат протеини, етерично масло, гликозиди, фитосттерин, танини, мазнини, органични киселини, микроелементи, горчиви вещества, дъбилни вещества, слузни вещества и други.

Е, разбира се трябва да отидете на зъболекар, но ако това се случи през ноща или нямате възможност да отидете веднага при заболекаря?
За това ще ви предложа някои методи за обезболяване от народната медицина.
Ако имате зъбобол, първото нещо, което трябва да се направи е да измиете зъбите си, като се премахнат всички остатъци от храна. На следващо място, устата трябва да се изплаква с топла содов разтвор. Содата има антисептични свойства. Вместо сода разтворът може да бъде отвара от лайка, градински чай, дъбова кора.
След това, трябва да се вземат от аналгетици: аналгин, ибупрофен, аспирин и т.н. В аптеките обикновено предлагат препарати, предназначени за обезболяване. Препоръчително е да се спазва стриктно дозировката и да не се превишава максимално допустимата доза.
За да се отървете от зъбобол, можете да използвате болкоуспокояващи препарати „локално“. Ако зъбът има кухина, можете да сложим в него обезболяващи таблетки, и след това да „запуши дупката“ с памучен тампон.
Ефективен народен лек при болния зъб става и с прясна свинска мас. Можете да си приготви и каша от сол, чесън и лук. Съставки се вземат в равни количества и се смачкват до кашообразно състояние. Кашата се поставя на дъното на кухината в зъба и се покрива с памучен тампон.
Дори и да се отървете от зъбобола с помощта на обезболяващи или народни средства, причината за болката си остава. Премахванет на болката в зъба не отменя посещението при зъболекаря.

Зъби в стомаха? Мислите ли, че може да съществува такова нещо?
Представете си, в Индия, Африка и Индонезия, живее доста необичайно животно панголин, това е вид мравояд.
Той прилича на гущер, тялото му е покрито с люспи. Но всъщност това животно няма никаква връзка с влечугите.
Панголинът е бозайник. Дължината му е между 30-88 см без опашката, с нея е два пъти по-дълъг. Тежи 4,5-27 кг. Роговата му обвивка е остра и подвижна. Ако острите ѝ върхове се протъркат се заменят от нови.
През деня се крие в дупки и кухините на дърветата. При най-малката опасност панголинът се свива на кълбо. Да го развие може само голям хищник като тигъра.
Пандолинът яде мравки и термити, които хваща и бързо поглъща. Едва в стомаха му се извършва процеса на дъвчене. Там се намират няколко реда рогови зъби. Те се задвижват от силни мускули и нашият „гущер“ дъвче едва след като е погълнал храната.
За съжаление от този вид животни са останали много малко на брой. Хората ги ловят заради екзотичния им вид, роговете и за храна.
За защита използват течност от аналните си жлези, която има неприятна миризма. Тя е достатъчно силна, за да изгонва враговете.
При панголинът зрението и слуха са слаби, но обонянието е отлично.

Отивайки да търси храна кралският пингвин понякога напуска малките си. Така те остават в продължение до пет месеца без храна. Френски изследователи решили да разберат, какво позволява на пилетата, да оцелеят през този период.
За целта имплантирали устройство регистриращо даните на десет пухкави, топчести пиленца на възраст 3-4 месеца. Седем месеца наблюдавали температурата в коремната и гръдната кухина, както и нивото на мазнините.
Установили, че в студеното и дъждовно време точно, когато нямали храна, вътрешната температура на пингвините падала под 20 ˚С. Това е изненадващо голям спад в такива големи пилета. Тяхното тегло, преди да започнат гладуването, е било 10 кг. По-рано най-голямата птица, която се е знаело, че може да понижи температурата на тялото си, в отговор на идването на зимата, била Podargus strigoides, която тежи 500 грама.
Интересното е, че температурата пада при приема на студена храна. Когато родителите се върнат и дадат на малките сдъвкана риба, температурата на тялото им достига 15 ˚C.
Това позволява на пиленцата значително да спестяват енергия при недостиг на храна.