Манол не замина с родителите си. Оставиха го да посрещне братовчедка си, която щеше да пътува извън страната, но за два дни бе решила да им погостува.

На Манол това изобщо не му хареса. Той се надяваше като остане сам, съвсем друго да прави, а не да забавлява и развлича Стела. Но какво да се прави и този път нямаше да бъде, както на него му се искаше.

Манол посрещна Стела на гарата, а после двамата отидоха у тях. Родителите му бяха напълнили хладилника, а майка му заръча:

– Каквото решите, това си пригответе. Има готови храни само да ги претоплите, но има и достатъчно продукти, ако решите сами да си сготвите нещо.

Щом влязоха в хола, Стела се тръшна на канапето и весело каза:

– Страшно съм гладна. Хайде да си приготвим страхотна вечеря. Не някаква си салата и претоплено месо. Иска ми се нещо по-специално.

Стела стана и внимателно разучи кухнята. Отхлупи капаците на тенджерите, огледа тиганите. Надникна в шкафовете и чекмеджетата. Разузна какво има в хладилника. Провери какви билки и подправки има налице.

Тя се спираше за малко, замисляше се и промърморваше:

– Ммм…..Уф….Аа, аха…..

Най-накрая, като генерал взел окончателно решение преди битката, инструктира набързо Манол:

– Нарежи зеленчуците. …Не там, ей тук…. Малко домати, зелени чушки, лук, …да, точно така ….

Стела извади пиле от хладилника и го сложи да се вари. Завъртя се бързо из къщата и за миг изчезна. След малко в стаята се разнесе приятна музика.

Когато пилето се свари, постави дъската за рязане на кухненския плот, извади големият нож от чекмеджето и наряза месото на пилето. Бульона, който се бе получил при варенето отдели в друг съд.

Сложи малко зехтин в тигана и включи котлона. Когато зехтина взе да пука, Стела пусна в тигана няколко скилидки чесън и запържи парчетата месо от двете старани.

Миризмата, която се отделяше от тигана, изпълни със слюнка устата на Манол.

– Ех, защо няма сега малко маслини, – възкликна Стела. – Не от буркан, а обикновени.

След това тя извади парчетата изпържено пилешко месо и ги сложи в чиния.

– Маноле, почакай, – каза тя, – Не бързай, още не съм свършила. Докато чакаш, защо не подредиш масата?

Стела сложи в тигана отново зехтин и се зае с пърженето на лука. Когато той стана кафеникав, тя прибави ситно нарязаните чушки и домати, които търпеливо изчакваха до този момент на дъската. Поръси всичко това с нарязан магданоз и разбърка.

Манол не издържаше вече, ако още малко вдишваше от тези вкусотии…

– Не пипай месото или каквото и да било, – скастри го Стела. – Жалко е да си развалиш апетита. Ама какво ти става? Защо бързаш толкова? Я се въздържай малко!

След това отново върна пилешките парчета в тигана и всичко заля с бульона. Изчака го да заври. Стела намали котлона и прибави сол и смлян черен пипер. Захлупи тигана, като остави съвсем малък отвор.

Докато течността завираше, Стела прибави съвсем малки кубчета картофи и ситно нарязана люта чушка. Бульона се изпари и гъстия сос обви пържените парчета месо.

Манол пламнал в очакване, преглъщаше потоци от слюнка. Най-накрая порциите бяха сипани в чиниите и двамата седнаха на масата въоръжени с вилица и нож.

Нямаше нужда някой да подканя Манол. Той се нахвърли като разярен звяра върху плячката си. След като изпразни чинията си, Манол въздъхна доволно и се облегна на стола.

Той погледна с умиление Стела и си помисли: „Не било чак толкова лошо да ти гостува момиче ….“

Броколите и магданозът малко приличат на гора.

Листата плаващи в чаша с чай са като лодки в езеро.

Обикновените предмети понякога се превръщат в напълно различни други неща само с помощта на нашето въображение.

Това, което повечето хора само изказват, японска художничка въплъщава в живота.

Именно така са се появили новите картини за „Миниатюрния календар“. Той се обновява всеки ден.

Автор на календара е Татсуя Танака. Своя проект е започнала през 2011 г. Всяка снимка съдържа малък сюжет, в които участват обикновени предмети в необичайни роли.

Четката за дрехи се превръща в сено. Кубчето на Рубик е представено като многоетажни сгради…..

Татсуя Танака рисува само от четири години, а са се натрупали толкова много снимки!

Какво би могло да бъде по-добро, от чаша охладена лимонада получена от пресни и натурални съставки в горещо време? Класическата рецепта за тази напитка е много проста и отдавна е известна на всички.
Сега ви предлагам няколко съвета, как да се направите лимонада с нов вкус и аромат.
Ето няколко необичайни и ефективни препоръки за подобряване на вкусовите качества на класическата напитка, която най-добре утолява жаждата.
1. Използвайте най-добрите естествени съставки.
Тайната на добрия вкус на всеки кулинарен шедьовър е да се използват най-добрите съставки. За да направите лимонада, не купувайте сок от магазина в опаковки, в които има ненужни консерванти и захар. Вместо това, отидете на пазара и изберете зрели и пресни лимони. И за да получи напитката допълнителен аромат, сладост и цвят, вземете няколко пресни ягоди.
2. Сменете обикновената вода с газирана.
Въпреки че в повечето рецепти за тази освежаваща напитка се използват няколко чаши студена вода, можете да я направите по-богата на вкус, ако подмените чистата вода с газирана. Освен това, ако имате нужда от версия за възрастни, можете да смените водата с шампанското и да получите най-добрият пролетно летен коктейл.
3. Добавете прясна мента.
Ментата добавя траен прохладен ефект на напитката. Поставете няколко листа от мента в лимонадата, и приятен аромат и вкус, ще придобие особена свежест.
4. Забравете за захарта.
Вместо да добавяте захар, опитайте да използвате сладка алтернатива без калории. Но избягвайте изкуствени подсладители, придържайте се само към натурални съставки, като стевия или нектар от агаве, които не само ще направят по-сладко питието, но и ще допринесат за здравето ви.
5. Експериментирайте с лед.
Въпреки, че лимонадата се сервира студена, много хора предпочитат да добавят лед. Но вместо да използвате обикновен лед, който само разрежда кулинарния шедьовър, направете си кубчета с лимонов сок и естествен подсладител. Те ще дадат специален вкус и добре ще изглеждат в стъкления съд.

На 13 юли 2009г. Ерно Рубик, създателят на удивителната главоблъсканица, която  35г. кара хората да се възхищават от нея, празнува 65-та си годишнина. Днес феновете нареждат кубчето на Рубик за по-малко от 10 секунди, а на неговия създател му е отнело доста време докато го сглоби. Според някои това е било за около един месец.
Кубчето на Рубик е изобретено през 1974г., но мисълта за създаването му е съществувала още през  60-те години на миналия ве. Макар и доста стара, идеята е осъществена в наши дни от унгарския изобретател Ерно Рубик, който  по това време е бил преподавател по промишлен дизайн и архитектура в Академията по приложни изкуства и занаяти в Будапеща.
Според една от версиите прототипа на кубчето е бил преназначен за развитие на пространственото въображение при студентите.
Рубик дълго експерементирал с хартия, картон и пластмаса, докато събере разнородните елементи в едно цяло.
В края на 1977г. кубчето можело да се купи във всеки магазин, наричали го „вълшебен“ или „магически куб“.
По време на бизнес пътуване до Унгария „логическата играчка “ привлякла вниманието на немския компютърен бизнесмен Тибор Лакзи, който имал унгарски произход. Той я видял в ръцете на  един сервитьор в местното кафене. Увличащият се по математиката Лакзи, щом видял кубчето, изпаднал във възторг.

До края на 1982 година били продадени над 100 милиона кубчета на Рубик. Тъй като Унгария трудно се е справила с обема на производство на играчката, тя започнала да се произвежда и в Хонг Конг, Тайван, Коста Рика и Бразилия.
През всичките тези 35 години от съществуването на куба, той многократно е променял както размера си така и конфигурацията. При едни от кубовете отсъства централната част, други са направени във формата на паралелепипед или пирамида. Съществуват и така наречените сиамски кубове, а какво да кажем за тези с пресечени ъгли?
Последното изобретение на Ерно Рубик е „топката на Рубик“, която се продава по магазините от 13 юли 2009г., по случай 65-годишнина на своя създател.