Слънцето прежуряше. Земята бе станала твърда като кирпич. Леко приведена жена бързаше по черния път през полето. Тя носеше ключове, които мъжът ѝ бе забравил, а много му трябваха на работата.

Друг път, когато трябваше да измине по-голямо разстояние, отдалечено от шума и глъчката на хората, тя пееше или се молеше

Но сега всичко беше изсъхнало в нея. Причина за това не беше палещото слънце. Някаква мъка, загнездила се в сърцето ѝ я измъчваше.

Жената разбираше много добре, че за това си състояние, единствено тя е виновна. Тя не издържа повече и там на полето започна:

– Господи, знам че трябва да простя, но не мога… Каква е ползата? …. Прощавам и като се обърна пак същото се повтаря.  Не мога, не ми стигат силите да го направя … чувствам се отхвърлена и пренебрегната, а болката е толкова силна …. Да, зная 70 пъти по 7, но не мога, много ме боли …. Помогни ми!

Чу се тих глас:

– А на мен по-лесно ли ми беше?

Пред нея застана кръста със Спасителя, прикован на него. Пироните болезнено се впиваха в плътта Му. Засъхнала кръв от тръния венец бе оставила следи по лицето Му.

Тя заплака. Издигна поглед към небето и завика:

– Прости ми, Господи и ми помогни!

Бял пухкав облак засенчи палещото слънце. Подухна хладен ветрец. В нея настъпи мир. Сърцето ѝ ликуваше, а душата ѝ пееше.

Не можем да осъзнаем колко е ужасен греха, докато не разберем, че заради него е разпнат Божия Син. Не заради безпомощноста на Пилат, не поради предателството на Юда, не и поради крясъците на тълпата, а заради твоя и моя грах.
Ужасите на войната и мизерията, агонията на самотата и отхвърлянето, отчаяният плач на  вдовици и сираци, предсмъртния хрип на умиращ от глад – тези и хиляди други трагедии свидетелстват, че ние живеем в един свят, който е отровен от грях.
Ето за това умря Исус. Ужасната горчива чаша на човешкия грях е причината за Неговото разпятие. Защо Той изпи тази отвратителна чаша? За да не я изпием ние с теб.
Поради греха на всеки един от нас Исус умря на кръста. Но по-силна от греха е Божията любов.

Мюсюлмани в Ню Йорк са получили от местните власти разрешение да свалят шест кръста от покрива на бивша католическа църква, за да използват готическата постройка като джамия.
Против свалянето на кръстовете застанали някои местни жители и бивши църковни енориаши.
Повече от 200 души са подписали онлайн петиция, в която са заявили, че бившата църква Светата Троица, построена преди 100 години от германски имигранти, е градска забележителност и архитектурен паметник.
Властите обаче заявили, че няма да се намесват по въпроси, които засягат свободата на религията.
Църквата е затворена през 2010 г. Това се дължало на намаляване на стадото, а миналата година го купила организация с нестопанска цел, която се занимавала с премахването на неграмотността сред имигрантите, предимно от Бирма, Бутан и Сомалия.
Директорът на учебния център предложил да се открие джамия в зданието на бившата църква и да се свалят кръстовете.

Това дърво с нищо не е забележително, освен с червените си плодове. Но по-добре не се приближавайте до него.
Манцинеловото дърво е невероятно токсично. Ако се докоснеш до листата му ще получиш алергичен дерматит. Ако се намирате под дървото, когато вали дъжд, всяко място където е паднала капка вода се образува мехур. И това е само началото.
Такова дърво не трябва да се гори, защото димът му причинява слепота. А ако изядете плод от него ще умрете. В съвременната медицина смъртни случаи не са записани, но в историческата има фиксирани такива.
Христофор Колумб нарекал това дърво „ябълката на смъртта“. Симптомите на отравяне са ужастни.
След изяждане на плода може да се развие тежка форма на гастроентерит с кървене, шок, повторна бактериална инфекция и подуване, което води до запушване на дихателните органи.
Племена, живеещи в Централна Америка и Карибските острови, намазва със сока на това отровно растение стрелите си или отравяли с него запасите с вода на враговете си.
Ако решите да отидете на почивка във Флорида, Бахамските острови, Карибите, Централна Америка и северната част на Южна Америка, пазете се от приближаването на дърветата, маркирани с червена панделка, предупредителен знак или кръст.

Стои момиченце на гарата и чака с баща си влака. Детето е на около 4-5 години, спокойно и весело.
Близо до тях един поп също чака влак. Як мъж. На ръст около два метра, а на обхват три метра. Бяла брада на гърдите и огромен кръст на врата.
Момиченцето погледна огромния мъжът и отвори уста учудено, опитвайки се да разбере безпрецедентното чудо пред нея.
Детето направи няколко обиколки и се почеса по главата. Свещеникът наблюдаваше действията й спокойно.
Тогава момиченцето отиде при баща си и попита:
– Татко, защо Дядо Мраз е с черни дрехи, да не е умряла Снежанка?
Бащата и свещеника се превиха на две и едва не паднаха от смях.
След това „мнимият Дядо Мраз“ купи на детето шоколад и го благослови …..