Той е разположен в графство Тайн и Уип, на скалист нос, известен като скaлата Pen Bal. Комплексът включва замък и руини на манастир на бенедикците, където са погребвали кралете на Нортъмбрия. Гербът на градът, както преди, включва три корони, което показва, че тук са погребани трима крале.
Първият е бил Освин, кралят на Дейра убит от войник на Освия от Bernicia. Тялото му било докарано за погребване в Тайнмаф. По-късно, Освин станал светец и гроба му се превърнал в място за поклонение.
Редовно тук идвали от континента, като ограбвали и разрушавали манастира. За първи път това се е случило през 800 г., след което монасите засилили отбранителните съоръжение. Това спасило монасите при обсадата през 832 г.
Въпреки това през 865 г. църквата и манастирът били отново разрушени от датчаните. Именно по това време монахините на Св. Хилда се прибрали на това място с надежда, че там ще намерят убежище и защита. Всички били убити.
Ерл Тостиг направил Тайнмаф своя крепост по време на царуването на Едуарт Изповедника. По това време манастирът бил изоставен и гроба на св.Освин бил забравен.
Според легендата, Св. Освин се явил на Едмунд, който живеел там като отшелник. Светията показал на Едмунд, къде е погребан и това място било преоткрито през 1065 г.
През 1538 г. манастирът е бил разпуснат от Робърт Блакеней последния игумен на Тайнмаф. Манастирът и неговите земи са били дадени на крал Хенри VIII и върху средновековните стени били построени нови артилерийски укрепления.
Въпреки, че носът е бил първоначално изцяло заобиколена от външна стена, кулите на северната и източната стена се сринали в морето, а по-голямата част от южната стена била нацяло разрушена. Западната стена и кулата на портата все още са в добро състояние.
Съвсем наскоро, на територията на замъка са се намирали модерните сгради на брегова охрана на Нейно Величество, но днес Тайнмаф се намира под грижите на организацията „Английско наследство“.

Това е доста интересна история, която разказват местните жители. Става дума за град Бяла, който се намира между Бургас и Варна, на брега на Черно море.
Всичко започнало с това, че един немски бизнесмен решил да закупи земя в района на град Бяла и да построи там жилищен комплекс. Казано – сторено. Комплексът бил построен. Но бизнесменът не спрял до тук.
Той закупил парче земя от нос Св Атанасий и планирал там да построи жилещен комплекс. И според местните, желаещи строители имало много.
Земята била закупена и се започнало строителството. По време на строителните работи открили древни археологически останки.
Независимо от това строителството на дома продължило и било завършено.
Но за архиологическите находки се разчуло и тук на нос Св. Атанасий започнали интензивни археологически дейности. Основно работата била в интервала 2009 до 2012 г. През 2013 г. работата продължила, но е вече към своя край.
Била открита древна крепост от IV-VII век, древно селище, ранно христиански комплекс.
Тази крепост е била разположена като триъгълник вдаден в морето. Такова разположение е позволявало крепостта да бъде защитена в малкия залив и до нея се идвало с плавателни съдове.
Крепостта е била добре укрепена със висока стена пред, която бил изкопан дълбок ров. Дължината на стената е 250 метра. Тя обгражда площ от 35 хектара.
На мястото на разкопките е намерен християнски комплекс, в който влизли – обществена баня, здания, съоръжения, водопровод, канализация, винарна, пещи за изпичане на керамика.
Всичко това говори, че в крепостта е кипяла бурна дейност, имало е търговия, развивало се е земеделието и риболовството.
Кръщението е било едно от най-важните ритуали в раната църква.
Зданието за кръщение е изградено на здрава основа. Стените са изпълнени с надписи и стенописи.

Навярно по-възрастните, поне един път в живота си, са виждали пиян Дядо Мраз.
Спомням си доста интересен инцидент в детството, когато двама белобради старци в червени дрехи се налагаха с чувалите си, заради Снежанка.
Но сега ще ви разкажа друга история.
Дядо Мраз се появил във Военната болница. Било дванадесет без петнадесет. Но как е попаднал в болницата никой не знаел.
Поканили го на масата, а тя била богато отрупана. Освен храната имало коняк, шампанско …….. Присъствали само пет офицера и двама курсанти.
Дядо Мраз свалил брадата. Оказал се мъж на средна възраст, актьор от детския театър. И тъй като не могъл да си хване автобуса за в къщи, видял, че светят прозорците на болницата и дошъл  на гости.
„Мраз“ много хубаво пеел и знаел множество анекдоти. Мъжете започнали да се шегуват и го задявали:
– Къде ти е Снежанка, да не си я загубил в гората?
– При вас няма ли някоя медицинска сестра?
– О, има, но щом чу да чукаме чашите се заключи в административното отделение.  Нито на повикване, нито на комплименти отговаря.
Другите разочаровано поклатили глава в знак на потвърждение. Това импулсирало Дядо Мраз и той решил да проникне като Троянски кон и да превземе непристъпната крепост.
За да го подсилят дали му две бутилки шампанско, последните две и го изпратили със смях и закачки.
Но попийналият си Дядо Мраз изчезнал в административния сектор. Какво е станало с него никой от присъстващите не знаел, но го нямало в коридора….. Нито го видели повече……

В Рождество има нещо дръзко, което кара камбаните да звучат като оръжия на току що спечелена битка. Във въздуха се носи неописуемо настроение, което наричаме духа на Рождество.

Той е като дим от избледняло зарево, прокънтял над хълмовете на Юдея преди две хиляди години. И днес усещаме тази атмосфера. Тя е твърде неуловима и специфична, за да се замести с обикновеното значение на думата „мир“.

Радостта в пещерата е била подобна на ликуване зад стените на крепост и радост в землянка. На това място е било скривалището от враговете, които претърсвали навсякъде, за да открият и унищожат новородения младенец.

Но тук има още нещо.

В този образ се съдържа идеята за пробив и навлизане във вражеска територия. В тази скрита Божественост се открива идеята за миниране на световните устои и разтърсване на дворците из основи.

И всичко е започнало още тогава ….. Ирод усещал земетресение под краката си и неспокойствие нахлуло в душата му.

Може би това е била най-великата тайна на пещерата.

Веднъж един ученик забелязал, че учителят му разговарял с минаващия от там стрелец. Ученикът по-късно попитал учудено учителя си:

– Какво значение може да има такъв разговор?

Учителят казал:

– Питах го, какво прави, за да бъде лъкът му здрав и как улучва целта? Винаги е уместно да се знае за стабилността на крепостите, за точността на оръжията и за уменията на бойците.