Под планината се появи малко ручейче. След появата си то се втурна надолу в равнината и запя:

– Аз съм най-доброто.

Въпреки, че още не осъзнаваше какво е това.

Пред него имаше огромна гора, следваше поле, села и градове.

Когато видяха, че поточето бе пораснало вече и се опива от надигащата се сила в него, го посъветваха:

– За да стигнеш до морето, трябва да се пребориш с вятъра, да устоиш на сушата, да дадеш вода на хората и животните, да завъртиш тежките колела на воденици. Трудно е, но не е неизпълнимо. Просто трябва да се слееш с останалите потоци.

– Не, – отсече то, – аз съм необикновен.

Видя голяма река. Мушна се незабелязано в нея и заплува към морето.

А тя дори не го забеляза. Теглеше кораби, осигуряваше светлина, пазеше каракуди и сомове от рибари и котки. Дори не усещаше колко много работа вършеше.

Измина пролетта. И лятото си отиде. Дойде септември и реката преля.

Пред нея се откри морето.

Тогава ручейчето скочи отстрани и извика:

– Аз наистина съм необикновен, стигнах до морето!

Изведнъж то забеляза, колко много такива „необикновени“, като него, имаше в реката и се засрами.

Хората отдадоха благодарности, мостове и насипи на реката, която вършеше обикновени неща, но необходими за земята.

Дядо Матьо нацяло обедня. С трън да завъртиш в схлупената му колиба няма какво да закачиш. Гладуваше старецът и зъзнеше в студа.

Нямаше деца, които да се погрижат за него, а бабичката му отдавна гниеше в земята.

Един ден дядо Матьо реши:

– Ще напиша писмо до Бога. Той ще се смили над мен и ще ми помогне.

Старецът седна и с треперещи ръце написа:

„Господи, моля Те, помогни ми! Нищо не ми остана. Изпрати ми 100 лева, поне да имам с какво да си купувам хляб“.

На плика срещу получател написа: „На Небето, до Господ Бог“.

А на мястото за получател най-подробно написа адреса на местоживеенето си, да не би Бог да сгреши местопребиваването му, ако се обърка нещо.

Писмото пристигна в пощата. Пощальоните останаха в шок.

– Явно човекът е изпаднал в недоимък и оскъдица, – каза един от служителите, – ама чак толкова да изперка.

– Тоя да не е е луд? – плесна с ръце друг.

– Къде да му занесем писмото? – подигравателно подхвърли трети.

Накрая решиха и препратиха писмото на стареца в агенцията по социално подпомагане.

След няколко дни от тази агенция повикаха дядо Матьо и го навикаха:

– Как можа? Ти какво бе?! Днес, когато космически кораби кръстосват Вселената, ти пишеш на Бога писмо?! – И служителят завъртя ръка, един вид „Дядка, май нещо не е наред с главата ти“.

Стареца си замълча. Какво можеше да му каже или обясни?

– Ето ти 50 лева, – каза служителят. – И разбери, давам ти ги аз. Аз, а не Бог, защото Той не съществува! А сега си върви.

И дядо Матьо си тръгна.

След няколко дни на същата агенция ѝ предадоха писмо със следния текст:

„Господи, благодаря ти за 50-те лева, които ми даде. Моля те, следващият път да не ми ги предаваш чрез тези хора, защото те са прибрали половината за себе си“.

Американски учени са открили неизвестен досега двугодишен цикъл на слънчевата активност, който е съпроводен с изхвърляне на мощни магнитни полета на повърхността.

Когато известният единадесетгодишен цикъл се насложи на новооткрития двугодишен, се наблюдават слънчеви смущение, които са опасни за хората на Земята.

Учените са установили, че зоните на най-голяма активност възникват независимо една от друга в северното и южното полукълбо на Слънцето.

Интересното е, че активността при първите 11 месеца нараства, а през следващите 11 намалява. Това явление напомня на сезоните на Земята.

Учените твърдят, че изхвърлянето на магнитното „топливо“ от дълбините на Слънцето води до дестабилизация на короната, което предизвиква геомагнитни бури на Земята.

В резултат на това се нарушават комуникациите, системите за навигация на космически кораби, дори се получават аварии в енергийни системи.

Учените смятат, че с новото откритие по-точно ще се предсказват появата на геомагнитни бури на нашата планета.

Когато се вдигне бяло знаме на кораби, това не означава – „ние се предаваме“.
Даденият знак означава, че капитанът иска да започнат преговори.
От този момент нататък противникът съгласно международната конвенция, трябва да прекрати сражението и преговорите да започнат.
При безусловна капитулация, всички знамена се свалят.

Монтажът на Никарагуанския канал, който ще свързва Атлантическия и Тихия океан, ще започне на 22 декември с изграждането на дълбоководно пристанище на територията на тихоокеанското крайбрежие в южния департамент Ривас.
В пристанището на Бритас ще започне началния етап за реализацията на проекта. След приключване на този етап ще се изпрати необходимата техника за изграждане на канала, общата стойност на който е 50 милиарда щатски долара.
Както е заявил представител на хонконгската компания HK  Canal Nicaragua Canal Development Investment, която е изпълнител на грандиозния проект, изграждането на канала няма да засегне крайбрежната фауната на Никарагуа, нито неговите туристически центрове. Според него, шлюзите в Бритас ще бъдат разположени на 7 км от брега на централноамериканската република и през тях ще премине моста, който ще обеспечи напълно транспорта на Панамериканскара магистрала, която ще свързва Никарагуа със съседна Коста Рика.
В същото време, проектът предвижда прочистване на езерото Никарагуа, през водите на които ще преминава канала. Предполага се, че изкопаната земя и утайката ще се използва като тор за 26 хил. дка земеделска земя за създаване на два изкуствени острови на територията на огромния водоем..
Като част от проекта ще бъде гарантирана защитата на биологичното разнообразие край границата с Коста Рика. Според проектантите, изграждането на канала трябва да „гарантира минимална загуба в социалната сфера и в сферата на опазването на околната среда“.
Очаква се строителството на междуокеанския канал в Никарагуа да отнеме пет години, а в рамките на изпълнението му ще създадат 50 хиляди работни места. Още 200 хиляди хора да си намерят работа след приключване на проекта, по време на изграждането на допълнителната инфраструктура – магистрали, пристанища, летища и туристически комплекси.
Дължината на канала ще бъде 278 километра. Той ще свързва тихоокеанското крайбрежие на Никарагуа с границите на Карибско море.
Предполага се, че ширината водната артерия ще бъде 230-520 м, а дълбочината му ще стига до 30 м. Никарагуанският канал ще осигурява преминаването на 5100 кораби годишно с голяма водоизместимост. Пътят от Тихия океан до Атлантическия океан ще се изминава за 30 часа.
Две пристанища, които трябва да бъдат изградени на Тихия и Атлантическия бряг на Никарагуа, ще бъде в състояние изпращат по междуокеанския път 2,8 милиона тона товари годишно.