Дядо Матьо нацяло обедня. С трън да завъртиш в схлупената му колиба няма какво да закачиш. Гладуваше старецът и зъзнеше в студа.

Нямаше деца, които да се погрижат за него, а бабичката му отдавна гниеше в земята.

Един ден дядо Матьо реши:

– Ще напиша писмо до Бога. Той ще се смили над мен и ще ми помогне.

Старецът седна и с треперещи ръце написа:

„Господи, моля Те, помогни ми! Нищо не ми остана. Изпрати ми 100 лева, поне да имам с какво да си купувам хляб“.

На плика срещу получател написа: „На Небето, до Господ Бог“.

А на мястото за получател най-подробно написа адреса на местоживеенето си, да не би Бог да сгреши местопребиваването му, ако се обърка нещо.

Писмото пристигна в пощата. Пощальоните останаха в шок.

– Явно човекът е изпаднал в недоимък и оскъдица, – каза един от служителите, – ама чак толкова да изперка.

– Тоя да не е е луд? – плесна с ръце друг.

– Къде да му занесем писмото? – подигравателно подхвърли трети.

Накрая решиха и препратиха писмото на стареца в агенцията по социално подпомагане.

След няколко дни от тази агенция повикаха дядо Матьо и го навикаха:

– Как можа? Ти какво бе?! Днес, когато космически кораби кръстосват Вселената, ти пишеш на Бога писмо?! – И служителят завъртя ръка, един вид „Дядка, май нещо не е наред с главата ти“.

Стареца си замълча. Какво можеше да му каже или обясни?

– Ето ти 50 лева, – каза служителят. – И разбери, давам ти ги аз. Аз, а не Бог, защото Той не съществува! А сега си върви.

И дядо Матьо си тръгна.

След няколко дни на същата агенция ѝ предадоха писмо със следния текст:

„Господи, благодаря ти за 50-те лева, които ми даде. Моля те, следващият път да не ми ги предаваш чрез тези хора, защото те са прибрали половината за себе си“.

Много от нас виждат хора, които просят на улицата, но реагират по различен начин. А знаете ли, че много от тези седящи на улицата, нямат покрив над главата си и разчитат на милостта на минаващите край тях?

Когато времето е топло, тези бездомници все някак се справят, но когато вали или стане много студено, те се нуждаят от топли дрехи, завивки, …., а ние им подхвърляме по някой лев, като по този начин успокояваме съвестта си:

„Е, с нещо помогнах на този човек. Нататък да се оправя сам, както намери за добре“.

Радослав често виждаше едни и същи хора, които увити в дрипите си, просеха на улицата. Той не можеше да остане безучастен към съдбата им.

Още нямаше голям студ и със снега се разминахме, но Радослав реши да направи подарък на тези нещастници.

Имаше куриерска служба, чийто представител можеше да занесе предплатена пратка на кой да е човек, който се посочваше от изпращача.

– Тази куриерска служба ще ми свърши точно това, което искам, – каза си Радослав. – Освен това поръчката мога да на правя чрез интернет и да закупя директно неща от техния магазин.

И младият човек поръча якета, одеяла, дори и спални чували, които куриерът щеше да занесе на бездомниците.

Когато лошо облечените, просещи хора на улицата получиха пакетите бяха приятно изненадани.

– Това за нас ли е?
– Да не би да сте сбъркали получателят?

Те още не можеха да повярват, че някой се бе смилил за тях. Та това беше много повече, отколкото очакваха.

Радостни и щастливи, те благославяха благодетелят си.

Има много случаи, когато служителите на услугата за доставка не изпълняват добре работата си. Най-често те са прекалено невнимателни към кутиите и пакетите, които са им поверени.

Но този куриер се отнесъл към пратката толкова внимателно, че дори не я сложил на верандата, а я подпъхнал под дръжката на вратата и то така „сполучливо“, че блокирал получателят в дома му.

Джеси Лоурънс от Калифорния все още се възмущава, защото тогава е бил в дома си и куриерът е трябвало само да позвъни на вратата и да му предаде пакета лично.

За да се освободи, мъжът е трябвало да звъни на специалната служба, защото ръчката на вратата била заклещена плътно.

През 19 век в Англия за заплащане на пощенско писмо се вземало под внимание количеството листа в него.

За това писмата, заради икономия, се изпращали без плик. Адресът на получателят се записвал върху сгънатия лист.

А за да се помести по-голямо количество текст, често прибягвали до  така нареченото пресечно писмо.

То се състои в следното: Когато се стигало края на страницата, листът се завъртал на 90° и пишещият продължавал да се пише.

Антон Рубинщайн, можел с часове да прекара над нотните листове, но се чувствал неспособен да напише обикновено писмо.

За него е било по-лесно да напише една голяма симфония, отколкото едно кратко писмо.

Веднъж на един от своите приятели той разказал, че все пак е успял да напише писмо от шест страници.

– И знаете ли какво излезе от всичко това? – попитал Рубинщайн. – След като завърших това ужасно писмо, го прочетох и останах изключително недоволен от своето съчинение. Не го изпратих, но се качих на влака и отидох  на адреса, където живееше получателят на злополучното писмо. Там бързо се договорихме с него лично ….