Струвани се, че с благотворителност, могат да се занимават само много богати хора. Когато пресмятаме малкото пари в джоба си, ние се отказваме от идеята да помагаме на другите.

41 годишната Джесика МаКлард от малък град в Арканзас решила да направи улични шкафове с продукти. За да реализира своята идея на нея ѝ били отпуснати 250 долара. С тези пари, тя направила първия шкаф и го напълнила с продукти за нуждаещите се.

Много скоро този проект станал много популярен. Инициативата на Джесика вдъхновила различни хора да построят аналогични шкафчета в няколко града.

Първият шкаф Джесика поставила близо до църквата. Той изглеждал като „остров на доброто“, където хора можели да поставят продукти за нуждаещите се.

Резултатът надхвърли всички очаквания.

Джесика била изумена от това, колко бързо шкафчетата са започнали да се пълнят от небезразлични граждани. В шкафчетата започнали да слагат и канцеларски материали, та всяко дете да има всичко необходимо за училище.

След като проектът станал популярен, шкафчета за започнали да се появяват навсякъде, като гъби след дъжд. В тях започнали да се появяват продукти и стоки, като конфитюр, фъстъчено масло и памперси……

В няколко града хората подкрепили тази инициатива и създали свои собствени улични шкафчета с продукти.

Когато се чу сигналът, всички знаеха, че е дошло време за обяд. Тогава работници сядаха заедно на масата.
Всеки ден Сам отваряше чантата си за храна и се оплакваше:
– Отново фъстъчено масло и сандвич с конфитюр.
Така той хленчеше всеки ден, докато един от колегите му каза:
– За Бога, Сам, ако мразиш фъстъчено масло и сандвичи с конфитюр, защо просто не помолиш съпругата си, да ти приготви нещо друго.
– Каква съпруга? За какво говориш? – Каза Сам. – Аз не съм женен. Сам си приготвям храната.
Така много хора не забелязват какво точно се случва с тях. Те сами си приготвят сандвичи, които им е противно да ядат.
Животът ни дава изходния материал, но само от нас зависи, кои от дадените възможности ще вземем и как ще ги използваме.

Маслото от мента е доказало способността си да облекчава симптомите на хора с чувствителни стомаси, включително и при случаите на разстройство, киселини или мускулни спазми на колона. Тези свойства на ментата са свързани със способността ѝ да успокоява мускулите.

Тя е потенциален антираков агент. Перилил алкохолът, който е фитонутриент и е наречен монотерапен, е в изобилно количество в маслото от мента. При изследвания с животни се е оказало, че може да спре растежа на тумори на панкреаса и черния дроб.

Маслото от мента действа антимикробно. То спира растежа на много и най-различни бактерии, включително на Helicobacter pylori, Salmonella enteritidis и methicillin-resistant Staphyloccocu aereus.

Ментата съдържа субстанцията rosmarinic acid, която има няколко действия, полезни при астма.

Ментата блокира продукцията на някои възпалителни химикали. Тя е богат източник на традиционни нутриенти, манган, витамин С и А, последният, от които е концентриран на каротеноиди, включващи и бета каротин. Витамин С и бета каротин играят роля за намаляване риска от рак. Освен това ментата е добър източник на диетични фибри, фолат, желязо, магнезий, калций.

Помага при главобилие и зъбобол, правят се гъргари. Смята се, че ароматът на ментата засилва мозъчната дейност. Бъдете внимателни, някои хора са алергични към аромата на ментата!

Ментата се използва при производството на сладка, конфитюри, шоколад. Също така добре подправя салати, ястия от агнешко месо и морски деликатеси.

Прясната мента трябва да се съхранява в хладилник в хартиена кърпа.

Дворът, „Hardin Naranhos de los“ е известен в Севиля заради своите двайсет портокалови дръвчета. Те са причината за появата на английския конфитюр, по точно портокаловия английски конфитюр.
Някакъв английски търговец от осемнайсти век закупил навремето трийсет бушела портокали от севилската църква и ги откарал в Лондон. За негово голямо съжаление плодът бил непоносимо горчив.
Опитал се да направи конфитюр от кората. Добавил килограми захар, за да може крайният продукт да се яде. Така се родил портокаловият конфитюр.