„Растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос“.
Бог иска да израснем духовно и да стане като Исус Христос. Как да направим това? Като част от парите си ги инвестираме в своя личен растеж.

Можете с помощта на парите си, да развият умения и образова себе си, за да стане по-добър лидер, по-добър оратор, по-добър в молитва или просто по-добър човек.

Да, но вие не сте като колата си, не приличате и на вашия апартамент, дивана или дрехите ви.

За това не се изкушавайте да използват парите си за комфорт, а ги използвайте, за да инвестират в нещо, което ще промени вашия характер.

Това означава, че всеки път, когато използвате парите си, за да си купи християнска книга, вярвам, че всеки от вас има Библия, ако нямате по-добре си купете, тя ще ви помогне да растете духовно. Така инвестирате във „Фонд растеж.“

Аз все още имам Библия. Тя е моят навигатор и спътник в живота, защото съм минала през нея толкова много пъти и съм разсъждавала над Божиите истини.

В Библията се казва: „Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, И трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, И душата ви ще се наслаждава с най-доброто“.

Можете да похарчите парите си за нездравословна храна или за да подхраните душата си. Изберете храната за душата, тя ще ви помогне да растете духовно.

Насърчавайте тези, които са плахи. Грижете се за тези, които са слаби. Бъдете търпеливи към всички.

Когато служите на човек, който умира, вие го правите чрез физическо си присъствие, но той се нуждае и от практическа помощ.

Какво означава това? Че вие ​​правите малки неща за него, но по практичен начини.

Хората, които умират обикновено не се чувстват добре. Те често имат болки. Можете да им осигурите комфорт, като им помагате и за най-дребните неща. Да загасите или светнете лампата им. Да го нахраните, да го изведете на разходка, ….

Можете да покажете любов, като предлагате практическа помощ за облекчаване на болките и дискомфорта.

Когато хората са в болка, те не се чувстват радостни и щастливи. Когато хората умират, са неразположени, заядливи, дори и агресивни, защото не се чувстват добре. Можете да покажете състрадание, доброта и търпение, за да ги подкрепите.

Защо това е важно? Тъй като още един от страховете, които хората имат, когато умират е страх от загуба на контрол. Първо, те не могат да ходят, да стават от леглото си или да използва тоалетната.

Можете да служат на хората, които умират, като разберете от какво се нуждаят. Всеки път им давайте възможност за избор. „Искате ли вашите чехли?“ „Желаете ли да сменя предаването по телевизията? Какво бихте искали да гледате?“ „Искате ли вашата закуска или по-късно ще се храните? “

Понякога най-малкия жест или навременна помощ може въздейства върху някой, който е изправен пред смъртта. Вашето присъствие е служение към този човек, а вашето състрадание се изразява чрез практическатас,урт, присъсъвие помощ, която му оказвате.

Когато си уплашен до смърт и уязвим, не знаеш къде отиваш, не знаеш колко време ще отнеме това, нямаш представа какво ще се случи, когато отидеш там, какво правиш?

Пътят към чудо често минава през несигурна територия.

Библията илюстрира подобен случай: „Тогава Господното слово дойде към него( Илия) и рече: Стани, иди в Сарепта Сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.  Така че Илия отиде в Сарепта“.

Бог каза на Илия, да измине повече от 100 мили по време на суша през опасна територия, където всеки знае кой е. Тогава цар Ахав даваше награда за главата му.

Когато Илия най-накрая отиде до Сарепта, той се запознава с една бедна вдовица, която щеше да го храни. Но как би могла тя да му помогне да го защитава или да го предпази в един езически град, пълен с хора, които не биха се поколебали да го убият?

Чудесата не се случват, когато нещата са ни удобни. Те стават, когато нещата са неблагоприятни.

Илия не изропта:

– Боже, има три неща, които не са наред в този план. Първо, изпращаш ме в грешната посока. Второ, на неправилно място. И трето, там няма кой да ме защитава.

Илия просто се подчини.

Божият път за чудо често ни отвежда през несигурна територия, защото това ни принуждава да зависи от Него.

Чудесата никога не се случват в зоната на комфорт, когато всичко е приятно и удобно. Ние не се нуждаем от чудо, когато всичко е уредено в живота ни. Искаме чудо, когато сме на ръба, когато сме уплашени до смърт, когато сме несигурни, когато можем да пострадаме.

Сега вие сте на такова място, когато нещата не се развиват по най-добрия начин – финансово, емоционално, човешките взаимоотношения? Малко сте нервни, чувствате се на ръба и сте малко несигурни.

Поздравления. Вие сте на пътя към чудото!

Григор Овчаров бе бизнесмен. Той изкарваше доста пари  чрез бизнеса си. Често обикаля улиците на родния си град, където го срещат бездомни, които просят пари за храна.

Овчаров винаги се движи с костюм и вратовръзка, за това често слуша молби за помощ.

Веднъж срещна една бездомна жена. Тя не поиска като другите пари от него, а му се усмихна и каза:

– Добро утро, господине. Нека денят ви да бъде хубав и Бог да ви благослови!

Григор съвсем не очакваше такова нещо. Той спря и двамата се заприказваха.

– Бихте ли обядвали с мен, – предложи ѝ Григор.

Жената се съгласи. И така те се сближиха и започнаха всеки вторник да обядват заедно, но тя нито веднъж не му поиска пари.

Григор забеляза нещо странно в Надежда, когато тя говореше всичко бе позитивно, въпреки че не притежаваше нищо.

Надежда не пиеше, не пушеше, не употребяваше наркотици или нещо подобно. Бе винаги весела и жизнерадостна независимо от положението си.

Веднъж тя сподели:

– Трудно е да си намери работа човек, когато не може да чете.

– Никой ли не ви е учил до сега? – попита изненадано Григор.

– До сега не е имало човек до мен, който да ме научи да чета, – каза тъжно Надежда.- Може да ми се смеете, но попаднат ли ми пари, аз ги изразходвам за библиотеката, а не за ядене. Търся книги, които да ме ограмотят.

Григор се стъписа. Той никога не е имал подобен проблем. Живееше в семейство, където получаваше достатъчно средства за всичко необходимо, докато порасна и сам започна да работи.

– Искаш ли да те науча да четеш?- попита Григор.

– Да, – очите на Надежда за искряха от щастие.

Така вторниците бяха не само за обяд, а и за четене.

Григор вземаше книга, която четяха заедно, а през останалите дни тя се занимаваше самостоятелно.

Нима не е прекрасно, че има хора, които са готови да напуснат своя комфорт, за да помагат на тези, които се нуждаят.

Само нещо, което ни носи удоволствие и ни забавлява, може да поддържа мотивацията ни. Ако искаме да изглеждаме добре, избираме някаква физическа дейност – спорт, фитнес, колоездене, плуване …, които ни харесва.

Ако това, което правим, ни измъчват и прекалено много натоварва, няма да имаме желание да го извършваме.

Целта, която сме си поставили също имат значение.

Хората, които искат  да отслабнат, прекарват по-малко време извършвайки упражнения или тренирайки някакъв спорт в сравнение с хората, които правят това за собствено удоволствие.

Ако вие се чувствате по-добре в ежедневието като извършвате дадена дейност, вашата мотивация да я повтаряте ще бъде по-голяма.

Освен това, внимавайте какво мислите.

Ако сте уверени, че вече сте постигнали целта, вие ще спрете да се движите в дадена насока.

Най-добрият начин да избегнем негативните мисли е да си представим, че се приближавате към целта, преодолявайки препятствията по пътя.

Ако срещнете препятствия и изкушения, това не означава, че трябва да се откажете от целта, а напротив, силно трябва да желаете да ги преодолявате и непременно да продължите напред.

Май е време да оставим комфорта?!