Каква трудна сутрин, Борис не беше спал цяла нощ. Той беше доста разтревожен и имаше за какво.
Негово роднини имаха здравословен проблем. Тази сутрин чичо му позвъня и изплака на телефона:
– Милена има рак. На Васко му предстои сложна операция. А баба Стефана вече никой не познава.
Освен това един от най-добрите служители на Борис, се пенсионираше. Той много пъти му бе давал мъдри съвети и измъкваше компанията от кризисни ситуации, а сега бе дошло време да си почине след толкова години напрегнат и всеотдаен труд,
Да, но сега Борис трябваше да довърши важен проект, а толкова се нуждаеше от подкрепата и помощта на стария служител.
Докато Борис си пиеше кафето и разговаряше с хората наоколо, тези проблеми непрекъснато се въртяха в главата му.
При него дойде Весела, стара негова позната. Тя посочи дървеният кръст на стената и каза:
– Това е най-хубавият кръст, който съм виждала.
– Човекът, който се грижеше за сградата, го изработи от клон на старо отсечено дърво, – поясни Борис.
Той я погледна изненадано и допълни:
– Та този кръст виси на стената от няколко години вече.
Весела покри лицето с дланите си и възкликна:
– Не е ли невероятно? Бил е толкова дълго време там на стената, а аз сега чак го забелязах.
Борис се загледа в кръста, символ на Божията любов към на хората. Той разбираше, че това не е случайно. Имаше проблеми, но на къде беше насочен погледа му? Да, това бе знак за него точно в този труден момент.
Борис погледна към кръста и прие думите на Весела като послание към него, което можеше да се изрази така:
„Аз съм с теб! Винаги съм бил до теб!
Когато преминаваме през трудности, Бог ни отваря очите, за да разберем, че не сме сами и че Той е винаги с нас.
Ако възложим проблемите си на Бога, Той ще ни утеши и ще ни даде изходен път.
