Кралицата на черните градински мравки понякога основава нова колония.
Австрийските биолози забелязали, че ако една мравка заболее и умре, втората майка изхвърля трупа, за да намали риска от инфекция.
Здравата кралица разкъсва мъртвата самка на части и я закопава или изхвърля от мравуняка.
Сосът, известен като кетчуп, се появява в началото на 17-ти век в Китай и е приготвен от маринована риба и подправки.
Британците са го пренесли от малайските колонии и постепенно главна съставка на кетчупа в Британия станали гъбите.
Едва през 19 век в американските рецепти на соса започнали да се появяват домати.
Китайски учени установили, че добре познатите заместители на захар – захарин, аспартан, еритритол, могат да бъдат смъртоностни за опасно инванзивните видове мравки Solenopsis invicta, известни още като червените мравки.
Родината на този вид са горите на Южна Америка, но се разпространил на юг, на островите на Западна Индия, Южен Китай и остров Тайван, Филипините, забелязани са в Индия и Австралия.
В отровата на тези мравки се съдържа алкалоид соленопсин, който оказва силно въздействие върху кожата на човека, предизвикващо усещане за изгаряне. За това са ги нарекли огнени.
Не са редки случаите на тежка алергична реакция след ухапване от тези мравки.
В хода на изследванията се разбрало, че сред огнените мравки, които хранели със заместители на захарта, смъртността им била повече от 80% в сравнение на тази в контролните групи.
При това еритрита и другите подсладители се оказали бавно действащи отрови, така че опитните мравки успели да предадат порция смъртоносна емисия на своите събратя по колония в хода на обикновения за мравките обмен на храна. Това прави заместителите на захарта ефективен материал, за производство на изкуствени примамки.
При по-нататъшните експерименти учените възнамеряват да определят, какво ниво на еритритол, захарин и аспартам е токсичен за огнените мравки, но и да им позволяват да се върнат в колонията и да предадат храна по веригата нататък.
Изследователите също ще видят, как действат примамките не в лабораторни условия, а в реални.
Жак Картие бил французин, който крал Франсис I помолил да намери път за Азия през Канада.
След завръщането на Картие от Канада, кралят бил толкова доволен от докладите му, че през 1540 г. изпратил изследователя със заселници, да колонизират Новия свят.
Тази експедиция завършила неуспешно.
Въпреки наличието на ирокези водачи, Картие се скарал с индианците.
Сблъсквайки се с недоволните племена и мразовитата зима, Картие решил да се върне обратно.
В Квебек му се отдало да намери това, което смятал за злато и диаманти, затова той се върнал във Франция, оставяйки колонистите в Нюфаундленд.
След като кралят открил, че „златото“ и „диамантите“ са всъщност само кварц и пирит и че колонистите са напуснали колонията, Картие повече не бил изпращан на пътешествие.
Мравките от вида Pseudomyrmex ferruginea живеят в съжителство с акация от вида Acacia cornigera.
Техните взаимоотношения започват, когато миризмата на растението привлича мравките, които снасят яйцата си в един от издутите шипове в основата.
След разрастването на колонията на мравките, те се заселват и в други шипове.
Растението им осигурява храна, а листата в основата съдържат масла и протеини от мастните телца.
В замяна на това мравките гонят другите насекоми от акацията, а също и желаещите да похапнат от тези дървета животни и унищожават поникналите скоро растения конкуренти наоколо.