Екип от изследователи от университета в Мичиган, начело с Ричард Лунт е разработил уникален слънчев концентратор, който може да преобразува в електричество само ултравиолетова, не възприемаща се от човешкото око, част от слънчевия спектър.
Материалът е прозрачен за видимата светлина, което означава, че такива прозрачни слънчеви панели могат лесно да бъдат вмъкнати на място на стъкла за прозорци и прозорецът ще изглежда кактообикновенно, но в същото време ще генерират електричество.
Разработката се нарича „прозрачен луминисцентен слънчев концентратор“.
Когато пряка слънчева светлина попада върху горния слой на концентратора, тя има определена посока. Но при допълнителното излъчване, когато слънчевата светлина е погълната, лъчите на светлината имат различни посоки. Оказало се, че във различни посоки се излъчва еднакво количество светлина.
Ако ъгълът на падане на излъчването на лъчите на границата стъкло въздух е повече от определената стойност, то отражението ще стане обратно, вътре в стъклото. След това лъчите попадат на противоположната граница, там също се отразяват под същия ъгъл и така след няколко отражения лъчът попада на едната страна на концентратора.  На тази страна са разположени на една линия фотодиоди, които преобразуват енергията на лъчите в електричество.

Кукурякът се споменава още в римската и древногръцката литература, а през Средновековието масово е култивиран като лечебно растение. През 16 век хората вярвали, че ако засадят кукуряк до външната врата на къщата, билката ще ги пази от вещици и зли духове.
Най-вероятно мистичните свойства, които са му приписвани в миналото се дължат както на отровните съставки в него, така и на способността му да остава зелено и да расте дори и през зимата.
Макар и известен със своите лечебни качества през Античността и Средновековието, използването му в медицината винаги е било съпроводено със смъртни инциденти. Причината за това е, че всички видове кукуряк съдържат силни алкалоиди, които могат да причинят смърт, ако се погълнат в по-големи количества.
В средата на 20 век започва усилена селекционерска дейност, в резултат на което са създадени множество сортове и хибриди.
Кукурякът съдържа специфични гликозиди с кардиотонично действие, стероидни сапонини, мазно масло със слабително действие, горчиви вещества, растителни мазнини, мазнини, хелебригенин, хелеборсит и други.
Кукурякът е известен като отлично кардиотонично средство. Активността на използваемите части се обуславя от специфичните гликозиди, които се характеризират с бързо настъпващо действие и продължителен кардиотоничен ефект.
Кукурякът успокоява нервната система, има слабително, пикочогонно и нервно-успокоително действие. Прилага се при заболявания като хемороиди, сърдечна недостатъчност, плеврит, жълтеница, кашлица, задържане на течности в тялото.
Препаратите с кукуряк се използват като кардиотонични средства, които оказват продължителен ефект.
В българската народна медицина кукуряк се използва при възпаления на гръбначния стълб, нервни заболявания, менингит, плеврит, а напоследък и при ракови заболявания.
Външно кукурякякът се използва по следния начин.
Сваряват се корени от билката с оцет в отношение 1:10. Използват се за засилване растежа на косата, против пърхот и косопад. Сварените корени с вода се използват за промивка на екземи и гнойни рани.
Вътрешно кукурякът се използва така.
Една чаена лъжица от кукуряка се слага в 500 мл вода и се оставя да ври 10 минути. Пие се 4 пъти дневно, по 1 супена лъжица преди хранене.
Кукурякът е опасно и отровно растение, затова трябва да се приема под лекарски надзор и не бива да се надвишават препоръчаните дози, за да се избегнат усложнения и нежелани последици.

Колкото и да е странно, някои дейности на хората могат да се наблюдават и при животните. Не става въпрос за конкретни действия свързани с хранене, размножаване и други, а за съвсем не типични такива.
Ако мравките забележат, че някои от тях са заразени със спори от гъби паразити, те не ги изолират, а ваксинират всички маравки от мравуняка.
Как става това? Разбира се, не със спринцовка.
Заразената мравка предава на здравите малко количество от спорите, които са недостатъчни за цялостно заразяване, но стимулират имуната система.

Още по римско време Плиний и Диоскорид препоръчват корените на троскот за лечението на камъни в бъбреците.
По-късно, през 1597 година билкарят Джон Джерард пише, че корените на растението притежават очистителни свойства и помагат на страдащите от запек.
По време на кризата в началото на 20 век хората пекли корените на троскота като алтернатива на кафе и брашно.
Троскотът съдържа слузни вещества, сапонини, нишесте, захари и трицитин.
Билката понижава кръвното налягане, засилва сърдечните съкращения, забавяйки сърдечната дейност. Прилага се при запек, отоци, колит, високо кръвно налягане.
Троскотът се използва за пречистване на кръвта, при чернодробни заболявания, безплодие, ревматизъм, подагра, кашлица. Той е добро диуретично и слабително средство.
Троскотът е едно от най-ефикасните средства срещу камъни в бъбреците. Пие се под формата на чай.
За кратко време се получават отлични резултати, камъните или песъчинките бива изхвърлени. Чаят от троскот може да се приема и профилактично срещу камъни в бъбреците, но в по-малки количества. Троскотът има омекчително действие при стомашно-чревни заболявания.
За да си направите чай от троскот са необходими 2 супени лъжици от билката, които се варят в 500 мл вода за около 10 минути. Чаят се пие по 150 мл преди хранене, 4 пъти дневно.
Освен под формата на отвара, от троскот се извлича тинктура. Тинктурата се прави като корените от растението се накисват във вода. Вече готовата тинктура се приема от 3 до 6 мл три пъти дневно.
В народната медицина троскот се използва предимно като диуретично и слабително средство. Дуретичният ефект най-вероятно се дължи на увеличеното кръвоснабдяване на съдовете на бъбреците. Слабителният ефект на троскота може да е свързан с наличието на сапонини и слузни вещества в него.

Мнохо хора смятат, че хотелът е скучно място, с минимално количество удобства и евтини мебели, но това не е така.
В света, особено в европейската част, има много необичайни и екзотични хотели, разположени на невероятни места.
Единственият хотел, който няма постоянен адрес се намира в Монголия. Той е разположен в юрта, която се премества от място на място всяка седмица.
При добро желание, лесно можете да го намерите. Той на се отделя от Улан Батор на повече от 50 километра.
Хотелът предлага на гостите юрта за 4 човека, кумис за закуска и безплатна конна езда. Такова екзотично настаняване възлиза на 3 евро за ден.