Учените са открили нови и полезни свойства на краставицата, които имат върху човешкото тяло направо чудотворно въздействие.
Всеки знае, че краставицата съдържа 95-98% вода, което я прави най-диетичния продукт. Но това не е всичко относно ползата от нискокалоричните зеленчуци. Изследователите са доказали, че краставиците са източник на огромни количества микроелементи, като захар, протеин, каротин, фолиева киселина, калий, фосфор, желязо, натрий, магнезий, хлор, манган, цинк, мед и хром, както и на хлорофил и витамини В1, В2 и C.
2-5% от състава на краставица са алкални соли, които спират процеса на стареене и предотвратяват образуването на камъни в бъбреците. Освен това, употребата на краставиците има благоприятен ефект върху щитовидната жлеза, сърцето и кръвоносните съдове, поради съдържащия се в тях лесно смилаем йод. Благодарение на сърцевината си, краставицата подобрява функцията на стомашно-чревния тракт и извежда холестерол от тялото.
Учените твърдят, че краставиците извеждат излишната течност от организма, подмладяват го, убират отоците, понижават кръвното налягане, подобряват паметта, укрепват сърдечния мускул и кръвоносните съдове, което води до тонизиране на кожата, заздравяване на зъби и венци. Този зеленчук е отличен продукт за отслабване.
От състава на краставицата всичкое полезно: сърцевината, семките и сока. Семена помагат за прочистването на организма от холестерол, а сока елиминира дългосрочните кашлица и солни натрупвания в костите. Освен това, зеленчукът е успокоително, обезболяващо и противовъзпалително средство.

Километри от паяжини оплели жителите на австралийския град Гоулберн. Милиони паяци с паяжините си са забулили улици и домове. Това предизвикало паника сред местните хора.
Учените наричат това явление „Косите на ангела“, тъй като паяжините приличали на къдрици на ангел. Но самото явление съвсем не е толкова очарователно.
Първоначално над града направо от небето започнали да се спускат голямо количество малки черни паяци, а после те изплели толкова много мрежи, че населеният пунк се оказал „опакован“ от тях.
Това „паяково покривало“ скоро се стопило, а паяците се пръснали и хората се успокоили.
Учените обасняват това явление с „колебание на числеността“. Когато паяците станат прекалено много, те ставали по-забележими, особено след като вятърът е довял още от тях в този град.

Голяма част от електроната техника се трупа в депата за отпадъци. Навярно ще кажете, че е добре те да бъдат разтворени в нещо или да се разбият на молекули, така че да могат да се използват отново. Тази идея е разработена от учени от университета в Илинойс.
Те са създали електронни схеми, които се самоунищожават под въздействието на топлина. Специалистите даже са разработили схема, която пуска процеса за самоунищожение по радиосигнал.
За самоунищожаващи при нагряване схеми учените са използвали магнитни схеми, напечатани на много тънки и гъвкави материали.
Изследователите са предложили да се вградят в тях микроскопични капки на слаба киселина, затворени във обвивка от восък.
При нагряване, восъкът се разтопява, кисилината излиза отгоре и разтваря електрониката. При унищожаването на схеми по радиосигнал специалистите са използвали приемник с радиосигнали и нагряващ индуктор, който нагрявал устройството и разтопявал восъка.
Учените могат да контролират времето, през което да се разтвори електрониката, като променят дебелината на восъчния слой, количеството на киселината и нивото на температурата. Така някои устройства се самоунищожават след 20 секунди, а други няколко минути след нагряването.

Сок от прясно зеле действа лечебно при язва. Предпазва и от развитието на експериментални язви.
Сок от главесто зеле се прилага и като средство, тонизиращо двигателната функция на стомаха и червата. Той отстранява запека, болката, потиска гаденето и повръщането. Прилага се и при възпаление на жлъчните пътища.
Употребява се по следния начин.
Сокът от главесто зеле се използува в прясно състояние по 1/2 кафена чаша 2-3 пъти дневно преди ядене.
Главестото зеле се прилага и в изсушен вид. Смесено в равни количества със захар по 1-2 супени лъжици, разтворени във вода, се приема 30 минути преди хранене.
В главестото зеле се съдържат: Витамин U, метилметионин, холин, бетаин, инозитол и метилметионин, 30-40 % витамин С, витамини от групата В и витамин Р, аминокиселини, специфични ферменти, които разграждат белтъчните вещества. Минералният състав на зелето включва и редица микроелементи.
В многобройните си разновидности и стотици сортове зелето се отглежда във всички страни с умерен климат и е една от най-важните зеленчукови култури.

Горската теменуга има слабо диуретично и потогонно действие. Билката успокоява нервната система, има и слабо хипно-седативно действие.
В народната медицина горската теменуга се прилага още при нервно безпокойство, нервно сърцебиене, хистерия и безсъние, използва при коклюш, както и при някои сърдечни заболявания, придружени с оточни състояния.
Цветовете ѝ имат отхрачващо, антисептично, противовъзпалително, омекчително и секретолитично – втечняващо бронхиалните секрети действие.
Горската теменуга е намерила широко приложение за лечение на заболяванията на дихателната система. Използва се при бронхити, суха кашлица, бронхиална астма.
Външно се употребява при различни дерматити, кожни зажолявания. Действа дезинфекционно върху лигавицата на бронхите, което води до стихване на възпалителния процес.
Билката увеличава количеството отделена урина, което според много специалисти, обуславя свойството ѝ да понижава кръвното налягане.
Цъфти през пролетта – март и април.
От горската теменуга се използва надземната част, коренището с корените и цветовете на растението.
Ето и как се употребява.
Две супени лъжици от билката се добавят към 500 мл топла вода. Трябва да престой около 2 часа, след което се прецежда и се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно. Отварата действа успокояващо на нервната система.
Две чаени лъжички ситно нарязана горска теменуга се залива с 250 мл студена вода и се оставя да престой 1 ден. Това е еднодневната доза. Лекува хистерия и безсъние.
От горската теменуга се приготвя и сироп по следния начин. 50 г ситно нарязана билка се залива с 300 мл вряща вода и се оставя едно денонощие да престой. След което се прецежда и се смесва с 200 г захар. Приема се по 1 чаена лъжичка няколко пъти дневно. Използва се при бронхити, суха кашлица, бронхиална астма и коклюш.
В големи дози отварата от горска теменуга дразни храносмилателния тракт и може да причини гадене, повръщане и диария!
Коренището и корените на горската теменуга, съдържат етерично масло с метилов етер на салициловата киселина, сапонини, около 0,04% горчиво вещество и други.
Надземната част съдържа етерично масло с виолотозид – метилов естер на салициловата киселина, сапонини, слуз, одоратин – вещество, което понижава кръвното налягане.
Цветовете съдържат 0,03% етерично масло с метолов етер на салициловата киселина, еднопръстенни ненаситени кетони с теменужна миризма, виолорутин, цианин – синьо оцветено багрило, киселини, слуз и захар.
Горската теменуга расте из храсталаци и просветлените широколистни гори в цялата страна до 1000 м надморска височина.