Трети по разпространение език в САЩ е езика на глухонемите. На първо и второ място са американски английски и испански.

Шоколадовото яйце Киндър Сюрприз е забранено да се продава в САЩ, защото съгласно федералният закон от 1938 г. не трябва да се вмъкват неядящи се предмети в хранителни продукти.

В Лас Вегас можеш да се ожениш без да излизаш от колата си, точно както се поръчва храна от Макдоналдс. Това става само за 15 минути и струва 40 долара. В качеството на младоженец може да се избере Елвис или някой друг любим герой.

В щата Небраска можеш за 25 долара да си купиш диплома за адмирал и то истинска, даваща право да се командват всички военни кораби, но това е позволено само на територията на щата. Трябва да се има в предвид, че Небраска се намира в самия център на САЩ и до най близкото море от всички страни щата отстои на две хиляди километра.

В град Pacific Groove в САЩ можеш да бъдеш глобен 500 долара за измъчване на пеперуди.

Монпелие, щата Вермонт е най малката столица на щат в САЩ. Населението ѝ е девет хиляди души. Но това е единствената в САЩ столица на щат, в която няма Макдоналдс.

Carvana предлага да си купите кола и да се оформят всички документи по нея в онлайн режим.

Клиентът може да поръча доставката в дома си или да си вземе автомобил от пететажен търговски автомат.

На купувача се дава голяма специално направена монета, която той поставя в автомата и чака, докато избраният автомобил на пълен роботизиран режим се спусне и достави на паркинга.

След което собственика сяда в колата и тръгва за дома си.

Става въпрос за нов тип електрическа батерия с по-голям капацитет. Едно зареждане е достатъчно за да се пропътува разстоянието между Лондон и Единбург, което е около 400 мили.

Това изобретение изравнява техническите възможности на електромобилите с тези на колите с бензинови двигатели.Освен това първите са по-екологични и изискват 20% по-малко разход на гориво.

Новите батерии са създадени на базата на технологията „литий-кислород“, която е 90% по-ефективна от предишните.

Това революционно откритие все още изисква сериозни подобрения на техническите детайли, но внедряването му ще се очаква чак през следващите десет години.

Днешните литиево-йонни батерии в мобилни устройства имат ниска „енергийна плътност“ и следователно изискват постоянно зареждане и честа смяна поради износване. За разлика от кислородно-литийевата батерия, която има десет пъти по-висока „енергийна плътност“, съпоставяйки я с показателите на бензина.

На учените им престои да решат проблема с взривоопасните къси съединения в новия тип батерия, както и бързата им амортизация.

Притъмняваше. На запад се издигаше облият купол на катедралата, изпъкващ на тъмни хоризонт, който пламтеше в червено, което постепенно избледняваше към виолетово и сиво. В тази част от деня минувачите намаляваха.

Заникът бавно гаснеше като преливаше в различни цветове и форми, някак тайнствено. Кола пресече площада и спря. От нея слезе млада жена. Здрачът обагряше бялата ѝ кожата в гълъбово, а очите и косите ѝ тънеха в мрак.

Носът ѝ бе прав и дълъг. Челото ѝ бе широко и необичайно високо. Брадичката ѝ бе заострена, но челюстите и бузите ѝ бяха изискано оформени.

Тя бе много красива, но здрача омекотяваше формите ѝ. Придаваше ѝ някакви призрачни черти. Сякаш се топеше във въздуха. Не можеше да се разбере къде са сенките и от къде започва тя.

В очите ѝ имаше прикрита радост. Те криеха някаква тайна. Усмивката ѝ изразяваше намек за прикрити кроежи.

Походката ѝ бе решителна. А начина, по който се оглеждаше говореше за тайнственост и загадъчност. На оскъдната светлина от време на време се забелязваше проблясък на страх в очите ѝ.

Тя побърза до страничната врата на близката сграда и настойчиво почука, а след това се отдръпна в сенките. Вратата се отвори със скърцане. Погледа ѝ веднага се насочи към отворената порта.

Там стоеше мъж. Тялото му изцяло бе скрито в сенките. Тя го погледна и засия. Мъжът протегна ръце към нея. Двамата се забързаха един към друг и вплетоха телата си.

Последните лъчи на деня обгърнаха двойката. Те изглеждаха като едно цяло. Воала на любовта бе обгърнал сърцата им и те се радваха един на друг.

Росица се бе примирила със обстоятелствата. Беше изчезнало и мрачното ѝ настроение. Чувстваше се чиста пред съвестта си.

Бе решила да остане хладнокръвна, каквото и да се случеше.

„Ще бъда спокойна и сдържана, – каза си тя. – За всичко още от самото начало е виновен Запрян. Колко пъти го предупреждавах? Но той не обърна внимание на моите думи. И ето ти сега резултата от това“.

Росица бегло се усмихна:

– Сбогом Хаваи! Дори и на концертите на филхармонията няма да ходя, – изведнъж се усети че говори на глас на диалекта от своя край.

След това Росица се засмя и смело обърна лице към бъдещето.

– Въпреки всичко ще остана лоялна към Запрян. Все пак аз съм му съпруга. Трябва да внимавам да не го нараня с някоя дума. Ще омекотявам упреците на другите като изразявам солидарността си с него. Готова съм на всяка саможертва.

В главата ѝ започнаха да се въртят конкретни планове за издръжка на семейството.

– Първо ще продам бижутата си, – усмихна се тя. – Не, че са много, но на първо време парите ще стигнат за хляб.

Росица не бе от жените, които обичаха да се кичат. Тя можеше да направи още много неща. Въображението ѝ се развихри.

– Мога да отворя малко магазинче за продажба на ръкоделията ми. Или по-добре да отворя малка сладкарница.

Дойде ѝ идея за онези домашни курабийки от пшеничено брашно, които сестра ѝ правеше. Това можеше да се окаже завладяващ и покоряващ специалитет в новото ѝ заведение. Тя непременно ще пише на сестра си да ѝ изпрати рецептата.

Шум от кола на улицата прекъсна мислите ѝ. След малко Запрян се появи на вратата. Той бе радостен, прегърна я и я целуна. Беше блед но бузите му горяха.

– Роси, успяхме, – започна той направо, не можеше да се овладее, – нищо няма да продаваме, – Владо обеща да ни даде пари, докато си стъпим на краката. Никога не съм бил толкова щастлив. Уредих си всички сметки.

Росица гледаше сияещото лице на съпруга си и си мислеше:

„Все още има надежда за Хаваите. И на концерти ще ходя“.

И тя се присъедини към еуфорията на Запрян.