„Растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос“.
Бог иска да израснем духовно и да стане като Исус Христос. Как да направим това? Като част от парите си ги инвестираме в своя личен растеж.

Можете с помощта на парите си, да развият умения и образова себе си, за да стане по-добър лидер, по-добър оратор, по-добър в молитва или просто по-добър човек.

Да, но вие не сте като колата си, не приличате и на вашия апартамент, дивана или дрехите ви.

За това не се изкушавайте да използват парите си за комфорт, а ги използвайте, за да инвестират в нещо, което ще промени вашия характер.

Това означава, че всеки път, когато използвате парите си, за да си купи християнска книга, вярвам, че всеки от вас има Библия, ако нямате по-добре си купете, тя ще ви помогне да растете духовно. Така инвестирате във „Фонд растеж.“

Аз все още имам Библия. Тя е моят навигатор и спътник в живота, защото съм минала през нея толкова много пъти и съм разсъждавала над Божиите истини.

В Библията се казва: „Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, И трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, И душата ви ще се наслаждава с най-доброто“.

Можете да похарчите парите си за нездравословна храна или за да подхраните душата си. Изберете храната за душата, тя ще ви помогне да растете духовно.

Дълго време тази пеперуда с хобот дълъг 25 см останала незабелязана, докато в края на XVIII век френския ботаник  Луи Мари Обер Дю Пети-Туар не посетил остров Мадагаскар.

По време на своята експедиция той открил прекрасно цвете Ангрекум  с невероятно дълбок цвят – 30 см. След това учените са се чудели, на кого по силите е да опраши такъв цвят.

Този въпрос ботаникът е повдигнал в книгата си “ За приспособленията на орхидеите към оплождането на насекомите“. Чарлз Дарвин е предположил, че я опрашва пеперуда с дълъг език.

По-точно предположение е изразено от Алфред Ръсел Уолъс през 1871 г., който „предсказал“, че това е вършел подвид на африканската пеперуда Xanthopan morgani и не сгрешил.

По-късно мадагаскарския подвид бил наречен Xantopan morgani praedicta, а след това е признат за недействителен, тъй като напълно съвпада с материковия вид.

Бъдете търпеливи с Бога и със себе си. Едно от разочарования в живота е, че Божията график не е същия като нашия. Ние често бързаме, но Бог не постъпва по този начин. Може дори да се чувстват безнадеждни от привидно бавния напредък в живота си.

Не забравяйте, че Бог никога не бърза, но той е винаги навреме. Използва целия ви живот, за да ви подготви за ролята ви във вечността, но се успокойте.

Библията е изпълнена с примери за това как Бог използва един дълъг процес, за да се развие характер у човека, особено в лидерите. Той взе 80 години, за да се подготви Моисей, от тях 40 бяха в пустинята. Това бяха 14,600 дни, през които Моисей да чакаше и се чудеше: „Време ли е?“ Но Бог продължаваше да казва: „Още не“.

Противно на популярните заглавия на книги, там няма „лесни стъпки“ или „Тайни на незабавна святост“. Когато Бог иска да направи гигантски дъб, той си взима сто години, но когато иска да направи една гъба, той го прави през нощта.

Силните души се отглеждат чрез борби и бури, в сезони на страдание. Бъдете търпеливи по време на процеса.

Не се обезкуражавайте. Когато Авакум изпадна в депресия, защото мислеше, че Бог действа не достатъчно бързо, Бог Му каза: “ Не бързате към изпълнението и няма да се излъжете Ако и да се бави, чакайте Го, Той непременно ще дойде, няма да закъснее“.

Не забравяйте колко далеч сте стигнали и колко по-нататък може да отидете. Вие не сте там, където искате да бъде, не и където да бъдете използвани.

„Моля, бъдете търпеливи. Бог все още не е приключил с вас“. Бог не е свършил с вас, така че продължавайте да се движите напред. Дори охлювът достига желаното място с постоянство!

Смирението е странно почти незабележимо качество. Когато мислим , че го притежаваме, се оказва, че не разполагаме с него.

Васил Иванов отиде в съседния град, за да напише поредната си книга. Провинциалната обстановка винаги го бе привличала. Тя бе прекрасно убежище за достигане на връхната точка в работата му, предлагаща тишината и прекрасната храна.

На сутринта Иванов отиде да закуси в близкото кафене. Изведнъж забеляза, че хората го гледат някак странно.

Когато паркираше колата си, двама млади мъже внимателно го проучиха с поглед.

Една жена едва не се задави от парче торта, когато Иванов влезе в кафенето. Другите посетители го държаха под око, докато минаваше покрай тях.

Когато Иванов седна на стола, сервитьорката му подаде менюто, но преди това внимателно го изгледа от главата до петите.

„Защо е това внимание към моята персона? – помисли си Иванов. – Да не би да ми са разкопчани панталоните? Едва ли, пуловера, който нося е много дълъг“.

След дълги размишление, той достигна до следния извод:
„Навярно са ме разпознали, по обложката на книгата ми, където има мой портрет. Няма нищо чудно в това. Навярно в този град обичат да четат и веднага биха познали такъв автор като мен“.

Градът и хората веднага пораснаха в очите му.

Иванов започна да се усмихва на съседите си от близките маси, като се наслаждаваще същевременно на поднесената му храна.

Когато Васил се запъти към касата, той отново привлече погледите на посетителите във заведението.

„Навярно Иван Вазов също е преминавал през това, – помисли си гордо Иванов“.

След като получи от него парите, касиерката се приготви да му каже нещо, но премисли и се отказа.

„Вероятно е от прекомерно много чувства, – засмя се на себе си Иванов“.

В тоалетната Васил се погледна в огледалото. Тогава разбра на какво се дължи неговата „популярност“.

Под брадата му се намираше кървава диря. Лейкопласта, който бе залепил на порязаното място, което получи при сутрешното си бръснене, се бе отлепил.

В този момент Иванов разбра какво точно се е случило.

„Вероятно са ме приели за престъпник, избягал от близкия затвор, – въздъхна тежко Иванов“…..

В една домашна група изучавали 21-ва глава от книгата „Откровение“.

Едно момиче попитало:

– Защо новият Ерусалим има толкова големи и дебели стени?

За момент настъпила тишина.

Изведнъж със съвсем сериозен глас някой от групата обяснил:

– За да не може от там никой да избяга…..