Елборът е свръх твърд материал на основа на β-модификация – сфалерит нитрид на бора или кубичен бор нитрид. Отличителна негова черта е микро твърдостта му. Тя е равна на 900×10² МПа, а при диамант е 1000×10² МПа. Освен това температурата на устойчивост при елбора е два пъти по-висока от тази на диаманта.

Борният карбид е един от най-устойчивите химически вещества в природата. Във въздуха карбидът на бора не се окислява до 600 ° С. Не се разтваря във вода и концентрирани киселини. До 1250 ° С не си взаимодейства с азота, фосфора и сярата.

Минералът пейнит CaZrBAl9O18 от класа на бора е включен в Книгата на рекордите на Гинес като най-рядък метал в света.

Редица производни на бора са ефективни, но много токсични, видове на ракетно гориво.

Борната киселина B(OH)3 широко се използва в ядрената енергетика като поглъщател на неутрони.

Когато бързаме, искаме да сложим всички съставки едновременно в тенджерата, така че яденето да се готви по-нататък без наше участие.

В някои случаи това е възможно, но не и когато в яденето присъстват домати.

За да се избегнат грешки, трябва да запомним правилото:

Киселината, в доматите тя е в голямо количество, ускорява приготвянето на месо, но не дава възможност на зеленчуците да се сварят добре.

Така че, ако вие приготвяте, например, супа, то доматите или доматеното пюре трябва да сложите след като се сварят картофите, морковите  и другите зеленчуци.

Ако приготвяте само месо, то можете веднага да сложите доматите, тогава месото ще стане по-меко.

Подобно на каучука, лакът се добива от дървесни сокове. Лаковото дърво venisifera е характерен вид за Китай. Среща се в централната част на страната, на места с надморска височина от 900 до 2300 метра.

Лакът се добива през лятото, след което дърветата се оставят за около 5-7 години да се възстановят. В някои случаи се отсичат и от клоните им се добива лак с по-ниско качество.

Максималното количество лак, което се добива от едно дърво е 50 грама.

Лакът има забележителни консервационни, подсилващи и удължаващи живота свойства на обработените предмети. Нито силните киселини, нито алкалните вещества успяват да го разградят. Дори температура от 200-250 градуса по Целзий не е в състояние да наруши целостта му.

Непроницаем е за вода и други течности. Непристъпен е за повечето видове разтворители. Напълно устойчив към бактериални атаки.

Като изолатор е добър, колкото слюдата. Ето защо откриването му е изключително събитие в живота на хората.

Лакът е едно от най-твърдите и забележителни растителни вещества, а освен това е и естествена пластмаса.

Първият изкуствен полимер, създаден от хората е целулоидът, дело на Джон Уесли Хайат през 1869 г.

Съвременното производство на пластмаса започва едва през 1907 г. с откриването на бакелита. В наши дни се използват много изкуствени лакове. В пластмасовата индустрия думата „лак“ се използва в най-широк смисъл за многобройните синтетични субстанции, които нямат нищо общо с лаковото дърво.

Съществуват много нива в качеството на лака. Най-добрият се получава от соковете между вътрешната и външната кора на 14-15 годишни дървета.

Когато се лакира даден предмет е добре да се започне с лак от по-ниско качество, като най-хубавия се остави за най-горният пласт.

В лакът се добавят и различни оцветители. Традиционните цветове на лаковите покрития са черно, червено, кафяво, жълто, златисто и зелено,  Особено интересен е цветът „презряла круша“, който се постига от смесването на златен прах със смола от гумигут.

Хитиновата обвивка на раците съдържа химически вещества, които предотвратяват потъмняването и втвърдяването на лаковата субстанция.

Революционно откритие в областта на личната хигиена е направил японският учен Казуо Ямагаши.

С помощта на изработената от него паста за зъби може бързо и безболезнено да се запълнят дупките и пукнатините в зъбите, а също и да се възстанови зъбният емайл без помощта на стоматолог.

По своя състава тя е сходна със зъбния емайл и може непосредствено да се нанесе върху пукнатината в зъба.

Материалът е получен от експерименти с хидроксил апатит – основният компонент на зъбите.

Първоначално, съдържащата се във веществото киселина малко по малко се разтваря в повърхността на наранения емайл.

След три минути пастата кристализира и изкуствения материал здраво е закрепен в структурата на естествения емайл. Освен това, веществото е добро антибактериално средство.

Тестовете проведени от японските стоматолози са показали, че изцелените чрез такава паста зъби с нищо не се различават от здравите. Разликата не се вижда дори и под микроскоп.

В България билката змийско мляко се среща по влажните каменливи и сенчести места около градините из цялата страна. Змийското мляко може да се срещне под наименованията жълтеникав бурен, жълтеничева трева, лишейче, жълтяниче и брадавично цвете.

Млечният сок от свежата билка съдържа алкалоиди във вариращи количества около 3%. Те предимно са свързани с хелидоновата киселина, но могат да бъдат соли на лимонената и ябълчната киселина.

Алкалоидите в змийско млако спадат към три основни групи – група на протопина, група на протоберберина и група на бензофенантридина.

Представители на последната група са хелеритрин, сангвинарин, хелидонин, хомохелидонин. От тях главният действащ алкалоид на дрогата е хелидонинът. Растението съдържа до 0.4% хелидонин. В състава му влизат още сапонини, някои органични киселини, флавониоиди, витамин С, провитамин А и други.

Много хора смятат, че змийското мляко е обикновен бурен. То обаче притежава много добро свойство да пречиства кръвта и е отличен съюзник в борбата с тежки чернодробни заболявания. Пречиствайки кръвта и черния дроб, билката подобрява обмяната на веществата.

Змийското мляко се прилага за лечение на заболявания на бъбреците и жлъчката. Хелидонинът в билката потиска централната нервна система, има аналгетичен ефект, действа седативно и болкоуспокоително.

В големи дози сангвинаринът подобрява перисталтиката на червата и активира слюнчената секреция. Най-общо билката има добро спазмолитично действие, стимулира функциите на черния дроб, регулира ускорен пулс, понижава кръвното налягане.

Силното окосмяване при жените най-вероятно се дължи на смущения в бъбреците. Някои смятат, че намазването на засегнатите участъци със сок от змийско мляко помага при проблема с окосмяването. Сокът може да се получи с помощта на сокоизтисквачка. Съхраняван в хладилника, той е ефективен до 6 месеца.

В дерматологията змийско мляко се използва за лечение на лишеи, брадавици, мазоли, екземи, рак на кожата. Билката помага при лечение на псориазис.

Сангвиртринът в билката под форма на маслен или воден извлек намира широко приложение в стоматологията за лечение на гноящи венци и стоматит. В гинекологията се използва срещу ерозии на маточната шийка.

В народната медицина се прилагат извлеци от змийско мляко при различни заболявания. Пресният сок от надземната част на билката се препоръчва за външно третиране на брадавици, пигментни петна, мазоли, кокоши трън.

Той се използва и за ускоряване зарастването на рани. Отварата от змийско мляко се препоръчва и за лечение на асцит, който придружава чернодробната цироза.

Една супена лъжица от билката се залива с 500 мл вряща вода и се оставя да престои в продължение на 1 час. Полученият извлек се прецежда и се дозира по една ракиена чаша 3-4 пъти дневно.

Лечението с препарати от змийско мляко трябва да се извършва под лекарско наблюдение. Големи дози от тези препарати предизвикват отравяне, чиито симптоми са силна жажда и тежест в главата, халюцинации и главозамайване.