Николай си имаше своя любима картина. На нея се виждаше пантера паднала в дълбока яма, хваната от капан. Красивото животно бе напрегнало мускулите си и бе оголило острите си зъби. Около ямата се бяха събрали група селяни. Някои от тях замеряха звяра с камъни и съчки, други му хвърляха храна.

Николай бе поразен от благородството, което се излъчваше от пантерата. Тя бе обречена да умре, но не скланяше глава. Когато я видя за първи път, Николай се изненада от отношението на мъжете край ямата,  Едни от тях бяха добри, а други зли. Първите вещаеха живот, а вторите смърт.

Веднъж Николай попита баща си:

– Татко, какво означава тази картина?

Бащата сведе очи към сина си и му разказа следната история:

– Пантерата е паднала случайно в тази яма. Селяните са я открили и са сигурни, че ще умре. Някои от тях са решили да я мъчат в последните ѝ мигове, а други да облекчат мъките ѝ.

– А пантерата умряла ли е накрая? – попита Николай.

– Не, – каза баща му. – Храната ѝ върнала силите и тя изкочила от ямата. Подгонила тези, които са я мъчила, а другите, които ѝ помогнали успокоила: „Помня добре тези, които ме подкрепиха в трудния час. Не се страхувайте. Аз не съм враг на тези, които не са ми сторили зло“.

Хубава приказка! Тя накара Николай да се замисли. Той прекрасно разбираше, че не трябва да унижава и тъпче падналите, трябва да им подаде ръка да се изправят.

Всеки пада, лошо е ако няма кой да му даде ръка, за да се изправи.

Стоян беше едва на седем, но много обичаше конете. По цял ден яздеше по хълмовете, а вечер се прибираше уморен и прашен.

Една сутри Стоян видя нещо невероятно. Слънцето едва бе разкъсало мрака и обля със светлина хълмовете. То се издигаше бавно и спокойно, нали му предстоеше цял ден, нямаше за къде да бърза.

Изведнъж слънцето бе закрито от грамаден орел. Птицата се спусна надолу и грабна с огромните си нокти едно агне от стадото. След това размаха криле и полетя към хълмовете.

Стоян стоеше с отворена уста и не можеше да повярва на очите си.

– Какви яки нокти, – плесна с ръце момчето. –  Хвана агнето и го отнесе, все едно изобщо не тежи.

От близкото дърво се чу плясък на крила. Оттам излета много по-малка птица, която се приземи върху гърба на най-големия овен от стадото.

Птицата заби ноктите си в животното и запърха с немощните си криле. Подскачаше и се опитваше да отнесе с малките си нокти огромния овен.

След известно време ноктите ѝ се оплетоха във вълната му и тя се оказа в капан.

Стоян се засмя и каза:

– Глупава птица. Може да си видяла какво направи орелът, но той е як и силен, а ти …..

Слезе от седлото и се втурна към овена. След малко дотича овчарят с изваден нож и освободи птицата от сплъстената вълна на овена. Разтвори крилете ѝ и подряза някои от перата ѝ.

Мъжът подаде птицата на момчето и се захили.

– За теб е, – рече овчарят, – можеш да си я гледаш като домашен любимец.

Стоян погали с ръка сивочерната глава на  птицата. Огледа я внимателно и разбра, че доста се е изплашила.

– Каква е тази птица, – извика Стоян към овчаря, който бе тръгнал  вече със стадото си.

Човекът се обърна и се разсмя:

– Обикновена чавка, която иска да изглежда като орел.

Рени реши да се преместят в нова квартира. Приятелят ѝ Данчо реши да ѝ помогне. Докато тя беше на работа, той успя да продаде два кревата, от които тя много искаше да се отърве. Те заемаха доста място в старата ѝ квартира.
Но Данчо не знаеше, че когато котарака Том, любимецът на приятелката му, се изплаши, се крие в матрака на едното легло.
Така петгодишния котарак се озова на багажика на автомобил, към който бе превързан матрака.
Данчо разбра това по-късно, но да гони колата и да вземе Том, беше вече много късно.
Рени и Данчо позвъниха на семейството, което купи от тях двете легла.  Хората разбраха, какво се е случило и ги поканиха у дома си. Рени и Данчо отидоха там, обиколиха навсякъде, но не можаха да намерят котарака.
След 10 дена интензивно търсене, Том се намери.
Двама младежи им се обадиха и им съобщиха, че са видели котаракът близо до автогарата, до дома на хората, които купиха от тях леглата.
Рени и Данчо знаеха, че животното е изплашено и няма лесно да го хванат. За това направиха капан, в който сложиха любимите му сърдини и техни дрехи, за да може котаракът да усети позната миризма. След половин час Том се хвана в него.
Той беше отслабнал, но нямаше сериозна травми и наранявания.
Съвсем непознати хора помогнаха на младежите в този  толкова труден момент, да си намерят любимото животно.
Сега Том оздравява и се възстановява бързо, а това е голяма радост не само за Рени и Данчо, а и за хората, които станаха съпричастни към случилото се.

Пътници от Австралия наклонили вагон, за да извадят мъж заседнал между вагона и платформата. Инцидентът е станал на гарата в град Пърт. Нейните камери за наблюдение са заснели случилото се.
На видеото се вижда, как мъж отива към вагона, но единият му крак пропада между вагона и платформата. Бедрото му е силно притиснато, а останалите свидетели и железничарите с нищо не можели да му помогнат.
На гарата се струпала голям тълпа от хора. И тогава пътници и железничари заедно наклонили вагона, за да може да се измъкне заклещелия се човек. Те държали вагона наклонен, докато мъжът успял да се измъкне от капана.
Този инцидент е станал в пиковите часове – в 8:50 сутринта. Представител на градската транспортна компанията Transperth David Hines заяви, че мъжът е паднал, когато е влизал във вагон на самия край на влака.
„Ние предупредихме машиниста и уверихме останалите, че влакът няма да тръгне. Тогава нашите служители накарали пътниците да слязат и ги организирали, така че да помогнат да се наклони вагона“,- разказал по-късно той.
За пострадалия извикали бърза помощ, но не се наложило да го откарат в болницата, защото нямал сериозни травми. Представител на транспортната фирма благодарил на пътниците, които помогнали да спасят човека. Той добавил, че инцидентът не е свързан с натовареността на влака по време на пиковите часове.

През 2006 г. в McDonalds изменили формата на чашките за сладолед McFlurry поради натиска на активистите за защита на таралежите.
Работата се състояла в това, че таралежите облизвали остатъците от сладоледа в изхвърлените чашки на боклука. Понякога си вмъквали главата в чашката и не могли след това да я извадят. Така умирали от глад.
Отвора на чашките били намалени, така че таралежите да не могат да попадат в предишния капан.